Доларът е без алтернатива. Поне засега
Замразяването на съветските валутни запаси ще има дълготрайни и систематични последствия. Доминиращата роля на $ като аварийна валута надали ще бъде наранена. Никоя друга страна не би могла да даде на света огромен ликвиден пазар на държавни облигации и изцяло отворена финансова сметка. Възможно е глобите да имат забележителен дълготраен резултат върху търсенето на запаси. Държавите могат да понижат зависимостта си от тях, като лимитират излагането си на финансови шокове и отчасти лимитират придвижването на капитали. Това от своя страна би довело до еволюция в архитектурата на интернационалната валутна система, при която трансграничната финансова интеграция е понижена.Това пишат за VoxEU Маркус К. Брунермайер, професор в Принстънския университет, неговият сътрудник Харолд Джеймс, професор по история и интернационалните връзки, и Жан-Пиер Ландау, някогашен изпълнителен шеф на Международния валутен фонд и на Световната банка.
Санкциите против Русия, които бяха наложени след нахлуването ѝ в Украйна, са невиждани по мащаб и на първо място по обсег. За пръв път в най-новата история валутните запаси, държани от огромна централна банка, са замразени. Реакциите на съветските управляващи демонстрират, че това е било изцяло ненадейно от тяхна страна. Текстът по-надолу показва някои визии за евентуалните дълготрайни и систематични последствия в подтекста на геополитическо съревнование и възходяща „ деглобализация “, най-малко във връзка с финансовите транзакции.
Санкциите и доларът
Първият въпрос, който ще разгледаме, е дали статутът на $, като преобладаваща интернационална валута, е подложен под риск. Отговорът е негативен по три аргументи:
Първо, блокирането на съветските валутни запаси се случва в необикновена обстановка – по време на въоръжен спор, провокиран от нашествието, осъществена от огромна страна. Никой не би очаквал общоприетите финансови връзки и договорености да се запазят при тези условия. В сходни обстановки, като войната на Япония в Азия от 1937 година, трансграничните заплащания са блокирани. Златото, притежавано от окупирани или във война страни, не е предадено на агресора от централните банки, които го държат. Франция и Англия отхвърлят да предадат запасите на анексираните от Съветския съюз балтийски страни през 1940 година Това са рискови и редки условия.
Всички дейности, подхванати от държавните управления на Съединени американски щати през последните десетилетия, показват уговорката им да предизвикват и запазят $ като сигурен актив. Множество принадлежности на ФЕД имат за цел да подсигуряват ликвидността на пазара на държавните финанси – някои от тях са особено проектирани за публични задгранични притежатели. Скритата държавна гаранция в интерес на Fanni Mae и Freddie Mac (които служат като главен инструмент за валутни резерви) беше препотвърдена, когато е належащо. С допустимо изключение на администрацията на Тръмп, следващите финансови секретари на Съединени американски щати бяха безапелационни, че „ мощният $ е в полза на Съединените щати “.
И нe на последно място – няма атрактивна опция на щатския $ и затова не съществува реален инструмент за диверсификация. Силата на Съединени американски щати да постановат наказания произтича непосредствено от централната роля на $. За всяка интернационална корпорация или финансова институция животът без долари е неосъществим. Следователно всяка тяхна интервенция евентуално попада под юрисдикцията на Съединени американски щати. Избягването и опълчването на глобите значи намиране на други възможности на $. Затова се връщаме към един остарял и към момента доста значителен въпрос: има ли такива?
Международните остарели и нови пари
Парите са свързани с мащаба и външните резултати. Те въздействат под формата на мрежови външни резултати – колкото повече хора одобряват дадена валута, толкоз по-добра е тя като средство за размяна; и като външни резултати на ликвидността – същинското струпване на стойност остава търгуемо и скъпо, когато стане потребност. В сегашната международна стопанска система значим въпрос е за причинно-следствената връзка сред тези две функционалности.
Теорията за преобладаващата валутна парадигма (Гита Гопинат - заместник-управляващ шеф на МВФ, и Ерик Щайн - основен капиталов шеф в Eaton Vance, 2021) приписва на $ водеща роля в световните заплащания и финанси и на функционалността му като валута за интернационалните финансови потоци. В същия дух проф. Бари Айхенгрийн (валутен анализатор и професор по стопанска система и политика от Калифорнийския университет в Бъркли – бел. р.) вижда разумна поредност в появяването на международна валута въз основа на своя разбор на историята на междувоенния интервал: (1) фактуриране и сетълмент на търговия, (2) потребление в частни финансови транзакции (валута на транспортното средство), (3) потребление от централните банки като запаси.
Ако тази поредност към момента е годна, има действителни опция за поява на различни аварийни валути. Китай е главната международна комерсиална мощ. Той има лост да упорства за потреблението на своята валута като средство за замяна и разчетна единица. Пекин може да употребява напредъка си в развиването на цифровите валути. Този сюжет би разрешил на платформа за мобилни и онлайн заплащания Alipay и китайската телекомуникационна компания Tencent да разширят интернационалните си интервенции, като последователно изместват деноминацията си от локални валути към юани. Китай е най-напреднала в създаването на цифрова валута на централната банка. Въвеждането на e-yuan, което към този момент е минало своята пилотна фаза, постоянно се пояснява като нападателен ход за поощряване на интернационализацията му.
Според противопоставен метод превъзходството на $ се дължи на неговата неповторима роля като средство за предпазване на стойност, като най-сигурен актив. Няма по какъв начин по различен метод да заделите няколкостотин милиарда с съвсем цялостна сигурност и ликвидност. Тази функционалност е централна във финансово глобализирания свят, където както частните, по този начин и обществените субекти би трябвало да пазят своята ликвидност. От тази роля като средство за предпазване на стойност произтичат други функционалности, обръщайки причинно-следствената връзка, която може би е била преобладаваща в други интервали. Тъй като доларът е авариен актив, е комфортно да се употребява и за фактуриране и заплащания. Той служи като световна разчетна единица. Показателно е, че 70% от отвъдморските заеми на китайските публични лица са към момента деноминирани в долари и единствено 10% - в юани.
Ако приемем, както ние считаме, този втори метод за верен, то няма други пари, които биха изместили $ в обозримо бъдеще. Резервната валута сигурно носи привилегии и власт. Но пък има и условия, които никоя друга страна не може да покрие: огромен и ликвиден пазар на съкровищни облигации (който Европа в този момент няма) и изцяло и абсолютно отворена финансова сметка (която Китай няма да има). Локализираните съглашения за замяна и бартер, като създадените от Китай, могат да оказват помощ, само че няма да освободят тези две съществени условия.
Бърз обзор на други вероятни други възможности удостоверява тази диагноза. Валути, като австралийския $, се загатват като вероятни аварийни принадлежности. Макар и изцяло отворен и наличен, размерът на пазара на австралийските съкровищни облигации е единствено 2,5% от този на Съединени американски щати.
Имаше повтарящи се опити специфичните права на тираж да се трансфорат в същинска опция на запасите – курс, интензивно насърчаван от Китай след световната рецесия. Те значително са в застой заради размери и досегаемост (възможното потребление на специфични права на тираж е тясно лимитирано от дизайна).
Някои наблюдаващи акцентират капацитета на криптовалутите, като сочат ролята им за ориентиране на средства към Украйна след съветската инвазия. Те обаче нямат опция да обработват транзакции в огромен мащаб (транзакциите към Украйна са десетки милиони долари дневно). Въпреки някои завладяващи софтуерни характерности, криптовалутите са още по-далеч от значима роля като запаси. Мениджърите са наясно с особеностите на тези парични системи. Ежедневното им действие се основава на начинания и тласъци на частни оператори, чиято активност е чисто доброволна и стимулирана от облага. Съмнително е, че биха поверили обществени запаси на групи от „ миньори “, пръснати по целия свят.
Глобализацията и търсенето на запаси
Санкциите евентуално ще имат дълготрайни резултати – не върху състава, а върху търсенето на запаси. Международната валутна система в последна сметка може да се поправя посредством прекосяване към нова архитектура, където финансовата интеграция е понижена и затова нуждата от запаси е по-малка.
Оставяйки настрани реципрочните връзки сред Съединени американски щати и Китай – известно квалифицирани от Лари Съмърс като „ финансов баланс на тероризма “, е потребно да разгледаме обстановката на други нововъзникващи страни. Около двадесет страни разполагат с валутни запаси над 100 милиарда $, множеството от които нововъзникващи стопански системи. Те явно са изправени пред нов „ опашков риск “ от наказания – вероятността е дребна, само че с голямо влияние. Знаем, че няма по какъв начин да се диверсифицират тези опасности. Единственият метод за застраховка е понижението на експозицията. По отношение на климата това значи понижаване на излъчванията и концентрациите на въглероден двуокис до ниски равнища, като разрастващите се стопански системи следва да понижат зависимостта и потребността си от валутни запаси.
До 2015 година се следи непрекъснато нарастване на валутните запаси и плато оттогава до момента. Тази еволюция съвсем отразява (с закъснение от няколко години) трендовете в брутните трансгранични финансови потоци и интернационалните експозиции, които се разшириха до 2010 година и по-късно се стабилизираха вследствие на световната рецесия.
Санкциите против Русия, които бяха наложени след нахлуването ѝ в Украйна, са невиждани по мащаб и на първо място по обсег. За пръв път в най-новата история валутните запаси, държани от огромна централна банка, са замразени. Реакциите на съветските управляващи демонстрират, че това е било изцяло ненадейно от тяхна страна. Текстът по-надолу показва някои визии за евентуалните дълготрайни и систематични последствия в подтекста на геополитическо съревнование и възходяща „ деглобализация “, най-малко във връзка с финансовите транзакции.
Санкциите и доларът
Първият въпрос, който ще разгледаме, е дали статутът на $, като преобладаваща интернационална валута, е подложен под риск. Отговорът е негативен по три аргументи:
Първо, блокирането на съветските валутни запаси се случва в необикновена обстановка – по време на въоръжен спор, провокиран от нашествието, осъществена от огромна страна. Никой не би очаквал общоприетите финансови връзки и договорености да се запазят при тези условия. В сходни обстановки, като войната на Япония в Азия от 1937 година, трансграничните заплащания са блокирани. Златото, притежавано от окупирани или във война страни, не е предадено на агресора от централните банки, които го държат. Франция и Англия отхвърлят да предадат запасите на анексираните от Съветския съюз балтийски страни през 1940 година Това са рискови и редки условия.
Всички дейности, подхванати от държавните управления на Съединени американски щати през последните десетилетия, показват уговорката им да предизвикват и запазят $ като сигурен актив. Множество принадлежности на ФЕД имат за цел да подсигуряват ликвидността на пазара на държавните финанси – някои от тях са особено проектирани за публични задгранични притежатели. Скритата държавна гаранция в интерес на Fanni Mae и Freddie Mac (които служат като главен инструмент за валутни резерви) беше препотвърдена, когато е належащо. С допустимо изключение на администрацията на Тръмп, следващите финансови секретари на Съединени американски щати бяха безапелационни, че „ мощният $ е в полза на Съединените щати “.
И нe на последно място – няма атрактивна опция на щатския $ и затова не съществува реален инструмент за диверсификация. Силата на Съединени американски щати да постановат наказания произтича непосредствено от централната роля на $. За всяка интернационална корпорация или финансова институция животът без долари е неосъществим. Следователно всяка тяхна интервенция евентуално попада под юрисдикцията на Съединени американски щати. Избягването и опълчването на глобите значи намиране на други възможности на $. Затова се връщаме към един остарял и към момента доста значителен въпрос: има ли такива?
Международните остарели и нови пари
Парите са свързани с мащаба и външните резултати. Те въздействат под формата на мрежови външни резултати – колкото повече хора одобряват дадена валута, толкоз по-добра е тя като средство за размяна; и като външни резултати на ликвидността – същинското струпване на стойност остава търгуемо и скъпо, когато стане потребност. В сегашната международна стопанска система значим въпрос е за причинно-следствената връзка сред тези две функционалности.
Теорията за преобладаващата валутна парадигма (Гита Гопинат - заместник-управляващ шеф на МВФ, и Ерик Щайн - основен капиталов шеф в Eaton Vance, 2021) приписва на $ водеща роля в световните заплащания и финанси и на функционалността му като валута за интернационалните финансови потоци. В същия дух проф. Бари Айхенгрийн (валутен анализатор и професор по стопанска система и политика от Калифорнийския университет в Бъркли – бел. р.) вижда разумна поредност в появяването на международна валута въз основа на своя разбор на историята на междувоенния интервал: (1) фактуриране и сетълмент на търговия, (2) потребление в частни финансови транзакции (валута на транспортното средство), (3) потребление от централните банки като запаси.
Ако тази поредност към момента е годна, има действителни опция за поява на различни аварийни валути. Китай е главната международна комерсиална мощ. Той има лост да упорства за потреблението на своята валута като средство за замяна и разчетна единица. Пекин може да употребява напредъка си в развиването на цифровите валути. Този сюжет би разрешил на платформа за мобилни и онлайн заплащания Alipay и китайската телекомуникационна компания Tencent да разширят интернационалните си интервенции, като последователно изместват деноминацията си от локални валути към юани. Китай е най-напреднала в създаването на цифрова валута на централната банка. Въвеждането на e-yuan, което към този момент е минало своята пилотна фаза, постоянно се пояснява като нападателен ход за поощряване на интернационализацията му.
Според противопоставен метод превъзходството на $ се дължи на неговата неповторима роля като средство за предпазване на стойност, като най-сигурен актив. Няма по какъв начин по различен метод да заделите няколкостотин милиарда с съвсем цялостна сигурност и ликвидност. Тази функционалност е централна във финансово глобализирания свят, където както частните, по този начин и обществените субекти би трябвало да пазят своята ликвидност. От тази роля като средство за предпазване на стойност произтичат други функционалности, обръщайки причинно-следствената връзка, която може би е била преобладаваща в други интервали. Тъй като доларът е авариен актив, е комфортно да се употребява и за фактуриране и заплащания. Той служи като световна разчетна единица. Показателно е, че 70% от отвъдморските заеми на китайските публични лица са към момента деноминирани в долари и единствено 10% - в юани.
Ако приемем, както ние считаме, този втори метод за верен, то няма други пари, които биха изместили $ в обозримо бъдеще. Резервната валута сигурно носи привилегии и власт. Но пък има и условия, които никоя друга страна не може да покрие: огромен и ликвиден пазар на съкровищни облигации (който Европа в този момент няма) и изцяло и абсолютно отворена финансова сметка (която Китай няма да има). Локализираните съглашения за замяна и бартер, като създадените от Китай, могат да оказват помощ, само че няма да освободят тези две съществени условия.
Бърз обзор на други вероятни други възможности удостоверява тази диагноза. Валути, като австралийския $, се загатват като вероятни аварийни принадлежности. Макар и изцяло отворен и наличен, размерът на пазара на австралийските съкровищни облигации е единствено 2,5% от този на Съединени американски щати.
Имаше повтарящи се опити специфичните права на тираж да се трансфорат в същинска опция на запасите – курс, интензивно насърчаван от Китай след световната рецесия. Те значително са в застой заради размери и досегаемост (възможното потребление на специфични права на тираж е тясно лимитирано от дизайна).
Някои наблюдаващи акцентират капацитета на криптовалутите, като сочат ролята им за ориентиране на средства към Украйна след съветската инвазия. Те обаче нямат опция да обработват транзакции в огромен мащаб (транзакциите към Украйна са десетки милиони долари дневно). Въпреки някои завладяващи софтуерни характерности, криптовалутите са още по-далеч от значима роля като запаси. Мениджърите са наясно с особеностите на тези парични системи. Ежедневното им действие се основава на начинания и тласъци на частни оператори, чиято активност е чисто доброволна и стимулирана от облага. Съмнително е, че биха поверили обществени запаси на групи от „ миньори “, пръснати по целия свят.
Глобализацията и търсенето на запаси
Санкциите евентуално ще имат дълготрайни резултати – не върху състава, а върху търсенето на запаси. Международната валутна система в последна сметка може да се поправя посредством прекосяване към нова архитектура, където финансовата интеграция е понижена и затова нуждата от запаси е по-малка.
Оставяйки настрани реципрочните връзки сред Съединени американски щати и Китай – известно квалифицирани от Лари Съмърс като „ финансов баланс на тероризма “, е потребно да разгледаме обстановката на други нововъзникващи страни. Около двадесет страни разполагат с валутни запаси над 100 милиарда $, множеството от които нововъзникващи стопански системи. Те явно са изправени пред нов „ опашков риск “ от наказания – вероятността е дребна, само че с голямо влияние. Знаем, че няма по какъв начин да се диверсифицират тези опасности. Единственият метод за застраховка е понижението на експозицията. По отношение на климата това значи понижаване на излъчванията и концентрациите на въглероден двуокис до ниски равнища, като разрастващите се стопански системи следва да понижат зависимостта и потребността си от валутни запаси.
До 2015 година се следи непрекъснато нарастване на валутните запаси и плато оттогава до момента. Тази еволюция съвсем отразява (с закъснение от няколко години) трендовете в брутните трансгранични финансови потоци и интернационалните експозиции, които се разшириха до 2010 година и по-късно се стабилизираха вследствие на световната рецесия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ