Замисляли ли сте се защо винаги сте мечтали да станете

Замисляли ли сте се за какво постоянно сте мечтали да станете юрист, IT експерт, психолог или актьор? Оказва се, че доста хора се насочват към тези специалности неслучайно, а с цел да „ излекуват “ детски рани – постоянно без даже да го осъзнават.

Изборът на специалност не всеки път е подбуден просто от желанието да бъдем някакви. Нерядко този блян се корени надълбоко в предишното, където причина за професионалния избор стават не осъзнати упоритости, а детските ни прекарвания.

В доста случаи професионалната биография на човек е разследване от психически контузии, претърпени в детството. В опита си да позволи вътрешни спорове или да излекува остарели рани, човек неумишлено построява своя кариерен път, воден от остарели сюжети. Тези невидими влакна, които се простират от детството, могат да доведат както до впечатляващи достижения, по този начин и до непрекъснато възприятие на незадоволеност.

Човекът-невидимка

Когато детските достижения са оставали незабелязани, а грешките са били интензивно обсъждани и подложени на критика, се образува трайна нужда от сигурен „ дом “, където е невероятно да се провалиш в очите на другите.

Такъв човек заобикаля специалности, свързани с гласност, деен обществен живот и нужда от другарство с хора. Вместо това такива хора избират сфери, където могат да се скрият зад безлични логаритми – IT, разбори, инженерство. Тук се ценят съответни, измерими резултати, а не личностни качества, което основава заблуда за защитеност от непознатата оценка.

Спасителят

Хората, израснали в атмосфера на непълен или изцяло изчезнал прочувствен контакт с родителите, постоянно неумишлено избират помагащи специалности. Медицината, логиката на психиката и обществената работа се трансформират за тях в метод да основат за другите онази опора, грижа и схващане, от които самите те са били лишени в детството.

Зад външното служене и желанието да се оказва помощ на другите обаче се крие опит да се излекува личната рана от самотата посредством помощта към близките. Проектирайки своята неудовлетворена нужда от обич върху пациенти или клиенти, „ спасителят “ се надява, че като облекчи тяхната болежка, най-сетне ще утеши и себе си.

Човекът, който търси внимание

Липсата на елементарни прояви на обич и приемане в детството образува у възрастния човек натрапчива потребност от непрекъснато удостоверение на личната му значителност. Сцената, обществените специалности, построяването на персонален бранд или всяка активност, обвързвана с самопризнание, се трансформират в метод да се победи празнотата, която го е заобикаляла в детството.

Аплодисментите, харесванията и възхищението на сътрудниците краткотрайно заглушават вътрешното чувство за „ непълнота “, само че с времето се изисква все нова и нова доза.

Защитникът

Детство, прекарано в атмосфера на прочувствена или физическа неустойчивост, поражда у възрастния човек нужда от надзор. Силовите структури, правото или органите на реда се трансформират не просто в работа, а в метод за въвеждане на ред в свят, който в миналото го е предал.

Тези специалности разрешават основаването на ясни правила, закони и системи за отбрана там, където в предишното му е царял безпорядък. Борбата с външни закани, извършители и неправда се трансформира в опит да се победят вътрешните проблеми, с цел да се възвърне възприятието за власт над събитията.

Как да живеем с това познание?

Осъзнаването на тези сюжети е ключът към освобождението. Психологическата контузия образува освен уязвимости, само че и неповторими качества. Дълбочината на аналитичното мислене, силата на емпатията, способността за стратегическо обмисляне - всичко това може да се трансформира в запас за вътрешен напредък.

За персонална промяна не е наложително да сменяте специалността си съществено. Достатъчно е да започнете с преразглеждане на отношението към определената активност. Ето от кое място да започнете:

Стъпка първа: Разпознаване на вътрешния сюжет
Важно е да си отговорите почтено на въпроса: коя детска нужда се пробвам да удовлетворя посредством работата си? Страх от беднотия, потребност от самопризнание, възприятие за сигурност? Разбирането на същинските аргументи разрешава да се разкрие невидимият ориентир на професионалния път.

Стъпка втора: Проследяване на поведенческите модели
Трябва да се научите да забелязвате по какъв начин остарелият сюжет се демонстрира в актуалната ви активност. Склонност към прекалено натоварване, отбягване на обществени изяви, потребност от непрекъснато утвърждение - всичко това са признаци на остарели проблеми, които изискват надзор.

Стъпка трета: Създаване на нов опит
Помага постоянната процедура на дребни дейности, които опонират на нормалното държание. Делегиране на част от пълномощията, изложение на лично мнение, отвод от комплицирани задания - всичко това основава нов модел на държание, който последователно пренастройва усещанията.

Дискомфортът и съпротивата са естествени спътници на всяка смяна. Те са знак, че се движите в вярната посока.

Крайната цел не е просто промяна на активността, а възвръщане на контрола над личния живот. Когато професионалният път се дефинира от осъзнати избори, а не от подсъзнателни страхове, работата се трансформира в необятно поле за същинска себереализация. В този развой предишният опит не е спънка, а източник на мъдрост и мощ.

Снимки: Freepik