Защо драмите и скандалите ни вълнуват повече от добрите новини
Замисляли ли сте се за какво новините за кавги, раздели и спорове постоянно са измежду най-четените? Или за какво обществените мрежи безусловно „ избухват “, когато се случи нещо трагично? Не е тъй като сме злонамерени или обичаме да се радваме на непознатото злощастие. Истината е по-проста – по този начин е организиран човешкият мозък.
Драмата като еволюционно завещание
От еволюционна позиция, нашите предшественици са имали потребност да бъдат непрекъснато нащрек. Кой с кого се кара, кой нарушава разпоредбите, кой е евентуална опасност за групата – всичко това е било въпрос на оцеляване.
Затова мозъкът ни е развил нещо, което психолозите назовават „ отрицателен предпочитан резултат “ – ние обръщаме повече внимание на неприятното, в сравнение с положителното. В праисторически времена това е спасявало живота ни. В актуалния свят обаче, когато действителните рискове са по-малко, тази антична функционалност се трансформира в интерес към драма, кавги и злословия.
Клюката – античната обществена мрежа
Британският антрополог Робин Дънбар изследва обществените връзки и твърди, че клюките са били „ обществена валута “ още в първобитните общества. Говоренето за другите е служело за поддържане на обществения ред – метод да знаем на кого можем да се доверим и по какъв начин да се ориентираме в групата.
Днес клюките просто са се преместили онлайн – в обществените мрежи, таблоидите и коментарните секции. Вместо край лагерния огън, клюкарстваме в Instagram и TikTok.
Драмата като източник на наслаждение
На невробиологично равнище, всяка нова информация задейства системата за заплащане в мозъка. Когато научаваме нещо „ пикантно “ или „ шокиращо “, се отделя допамин – химичното вещество, което ни кара да се усещаме добре.
Затова даже когато знаем, че дадена клевета е безсмислена, тя отново ни носи моментно наслаждение.
Психолозите го съпоставят със сладкото – мозъкът обича „ захарни бомби “ от информация, даже и да не са потребни. Така се изяснява за какво толкоз елементарно се пристрастяваме към скролване, кавги и сензации.
Социалните мрежи – съвършената сцена за драма
Алгоритмите на обществените мрежи чудесно познават човешката логика на психиката. Постовете с страсти, спорове и мощни реакции получават най-вече ангажираност. Това значи повече кликове, повече време на екрана и повече реклами – т.е., облага.
Така обществените мрежи укрепват драмата, тъй като ние – техните консуматори – реагираме най-силно точно на нея. Колкото повече се възмущаваме, спорим и споделяме, толкоз по-голямо внимание получава наличието. И по този начин цикълът се затваря.
Как да се измъкнем от „ трагичния капан “?
Психолозите поучават да не се борим с човешката си природа, а да я разберем. Любопитството към другите е естествено и не е нещо неприятно. Проблемът идва, когато драмата стартира да замества действителните ни страсти и прекарвания.
Ето няколко дребни трика, които те показват:
Осъзнавайте по кое време реагирате прочувствено и изчакайте преди да споделите или коментирате.Ограничете времето за скролване в обществените мрежи – мозъкът се нуждае от „ тишина “.Насочете любознанието си към същински истории – книги, подкасти, човешки ориси, които въодушевяват, а не изтощават.
