Не съдете твърде строго децата, когато лъжат
Замисляли ли сте се за какво децата лъжат? И дали това е точната дума на проявата им?
Най-напред да разграничим въображаемото и действителното в дребния свят на нашите деца. За тях всекидневието и визията са комплицирани понятия. Детето постоянно преобразува или отхвърля действителността, с цел да я направи каквато то желае.
Още от двегодишна възраст детето може да се преструва, че държи чаша и пие от нея. На три-четири години то към този момент си има утопичен компаньон. До 6 години, а от време на време и след тях, децата живеят в свят, значително непосредствен до този от приказките. Плюшеното патенце чупи вазата, куклата изяжда шоколада, а колата не желае да върви, щом мама потегля на работа. Това не са неистини, детето се разпознава с играчките си и посредством тях показва мнението си.
Одушевените предмети и животни са част от детския свят, то има потребност от тях, а въображението му оказва помощ да се утвърди като персона. Този нужен в еволюцията на детето стадий не е неистина. В такива случаи е най-правилно да се включим в играта и примерно да разбираем, че куклата не може да се храни. По този метод ще създадем крачка към доверието на детето, ще му помогнем да осъзнае разликата сред фантазията и действителността.
След 7-8-годишна възраст децата към този момент знаят какво е неистина. Тогава те към този момент в действителност могат да крият или да изопачават истината. Има два типа неистини. Първите са безобидни – целещи да се избегнат затруднения в връзките. По-сериозните неистини са оръжие против родители, учители или най-общо казано – възрастните. Спонтанно, без да осъзнава до дъно постъпката си, детето трансформира истината съгласно с желанието си. Често пъти лъжата му оказва помощ да прояви убеденост и мощ пред родителите, когато те намерено показват надмощието си. Проявената недискретност към вътрешния свят на децата също ги кара да лъжат – по този начин те съхраняват неприкосновеността на дребните си секрети. Има и неистини от позор, боязън или просто от предпочитание да се провокира смях.
Лъжата никога не би трябвало да бъде мотив за прекомерна суровост. Уроците по морал са още по-малко ефикасни. Рецепти и медикаменти няма, нито пък изречение от рода на: „ Не е хубаво да се лъже “, ще ни обезпечи триумф във възпитанието. А в случай че принуждаваме детето да каже истината, има възможност да загубим престиж и да уязвим самочувствието му. Успеем ли да установим съвсем пълноправен разговор, напрежението ще изчезне, детето ще се отпусне и ще разбере, че лъжите не са нужни. Можем да го посъветваме да си каже: „ Сгреших, не съм бил прав “, да се извини. Но лъжата при децата не е чак толкоз тежко нарушение. Ако те лъжат, може би имат предпочитание да се усещат по-обичани от нас. Ето за какво откритото потвърждение на привързаността ни към тях може да помогне повече от строгото наказване.
Инфо: www.jenatadnes.bg
