Поколение жени с изкривени ценности…
Замисляли ли сте се в миналото за какво на практика на всеки от нас му е мъчно непрекъснато да бъде с децата си?
Защо ни тегли някъде отвън дома?
Защо поради излизането на открито сме подготвени да дадем децата ни да бъдат възпитавани от непознати за нас хора?
Защо повече ни вълнува модата и клюките, в сравнение с възпитанието и здравословното хранене?
Защо фамилията не заема главно място в живота ни?
Защо бъдещето и самореализацията ни, желанията ни, са по-важни от бъдещето на нашите деца?
Въпросите са по-скоро риторични…
Ние не умеем да бъдем щастливи майки, дами, домакини, жени… Не виждаме смисъл в това, да посвещаваме колкото може повече време на децата, да им печем сладки всеки ден, да носим поли и рокли, да гладим ризите на мъжа си, мислейки за неговите витални цели…
Не виждаме полезност и значимост в това. Семейството, майчинството, предаността, жертвоготовността, женствеността….. Всичко се е обезценило. Всичко е изгубило смисъл.
ЗАЩО съдебна експертиза СЛУЧИ ТАКА?
Защо се стараем в работата си на работното място, оставяйки детето на една- две годинки на някаква странна жена в някаква детската градина? Ами че тя няма да го обича. Тя ще се държи с него като фасунга към цокъл в цех за електрически крушки. За нея това е конвейр. Тя даже няма да се опита да види персона в това дете. Тя ще го потиска, настоявайки да бъде като всички, тъй като тя има 25 такива и по различен метод не трябва.
Някога, от дълго време, преди 30 години нашата майка също ни е дала в детска градина. При такава вуйна. Малко странна. Какво да се прави? Мама трябваше да работи. Тогава бях на не повече от към годинка. И ние сме расли и сме се развивали отвън дома съвсем от самото начало. А по-точно, 21 години- 5 години в детската градина, 11 години в учебно заведение и 5 години в университета. През цялото това време сме били в къщи единствено вечерите и от време на време през почивните дни. Постоянно сме бързали за някъде. Имахме работа-утринни занимания, занятия, уроци, контролни, подготовки, изпити, дипломи, работа, курсове…
КАЗВАХА НИ – УЧИ, ИНАЧЕ ЩЕ БЪДЕШ ДОМАКИНЯ!
Това звучеше по този начин заплашително, че ми се искаше със зъби да изгризя основата на науката. Нали основното е – в тази алена тапия, в хубавата работа и умопомрачителната кариера. Или просто да се устроя някъде на работа. Колко постоянно сме се събирали фамилията за обяд към масата? Само на празници.
Колко постоянно мама ни е посрещала от учебно заведение? Обикновено ние сами се прибирахме в къщи и си топлехме обяда. А вечер мама изтощена и ядосана от безкрайните неприятности на работата, се прибираше в къщи. Тя не искаше нито да приказва, нито да яде. Питаше ни за оценките (ако не забрави), ревизираше уроците ни апропо и ни изпращаше да спим.
НАШИТЕ РОДИТЕЛИ НЕ НИ ПОЗНАВАХА….
Те не знаеха нищо за нашия вътрешен свят, за нашите фантазии и желания. Реагираха единствено на неприятното, тъй като нямаха време да реагират на хубавото.
Ние също не ги познавахме. Не бихме и могли да ги опознаем, тъй като нямахме време за дълги задушевни диалози, за лятна отмора с палатки до реката, за взаимни игри или за четене, за фамилно посещаване на спектакъл или в парка през почивните дни….
И по този начин растяхме…. Така отглеждахме в себе си някакви хрумвания и показа за бъдещето, за живота, за виталните цели и хрумвания.
И в нашите мозъци мястото за фамилията беше напълно нищожно. То беше точно такова, каквото го бяхме видели в нашите фамилии.
За да играеш с детето, би трябвало да обичаш да правиш това. За да правиш сладки всеки ден и да готвиш доста разнородни ястия, би трябвало да обичаш да ги правиш.
За да отделяш време за дома- да го украсяваш, да го почистваш, подобряваш, да създаваш уютна атмосфера, би трябвало да обичаш да правиш това.
За да искаш да живееш с задачите и концепциите на мъжа си, да си загрижена за него и неговото бъдеще е нужно…..да обичаш мъжа си, а освен себе си до него.
Главният Учител в живота
Майката насажда всичко това на щерка си. Тя е нейният първи и най- основен преподавател. Тя и слага виталните ориентири. Тя я учи да обича….. своята женска задача. Тя и изяснява значимостта на това да бъде жена и майка. Тя я учи на…. любов.
Ако дъщерята не е видяла това на процедура от своята майка, а в случай че е видяла не напълно вдъхновяващо фамилно благополучие, то по какъв начин самата тя да го откри?
Ние сме били обречени да смачкаме своята непорочност и обич, тъй като са ни учили само на това по какъв начин да вършим кариера. Учили са ни, че думата „ триумф “ има значение единствено отвън дома, единствено някъде за външните неща.
След това безшумно плачем за опустошения брак (който е на дневен ред в момента) над отчуждеността на децата и някакви странни чувства, че някой в миналото ни е измамил.
НО ВИНАГИ ИМА ИЗХОД!
Изходът е – да се учим на това. Да се учим да бъдем майки, домакини, дами. Малко по малко…. Да се учим да виждаме другите с очите си. Женствени, положителни, любящи……. Да се учим да обичаме. Да се учим да мислим не за работата през множеството време, а за фамилията. Да се учим да ценим фамилията, мъжа си, децата. Да им служим, да им оказваме помощ да станат по-добри, да разцъфнем като цветна пъпка, сгрети от нашата обич.
Трябва да се учим да се усмихваме на децата, на мъжа си, да ги прегръщаме по-често. Нужно е да гледаме по-дълбоко и да разберем, че ние не просто отглеждаме индивида, ние формираме неговия вътрешен свят, неговото светоусещане, неговите витални постановки. Много от това, което той получава в детството, ще го следва през целия му живот.
На нас ни е нужно да създадем блестяща кариера като майки и дами. И в случай че ние дори не пробваме да преминем по стълбата на тази кариера, разочарованието ще бъде неотменна част от нашата напреднала възраст. Защото пропуснатите благоприятни условия и отхвърлената отговорност дават доста горчиви плодове в бъдеще.
Важно е да помним, че всичко дава своите плодове в своето време. Какви ще бъдат те? Много зависи от нас. От нашия витален вектор, от полезностите, които носим в този свят….в света на своето семейство.
Инфо: velchev.wordpress.com
