Замисляли ли сте се някога колко е реалната цена на

Замисляли ли сте се в миналото какъв брой е действителната цена на тениската, която ви продават против 7 лева в мола? Кой и по какъв начин я е ушил, с цел да е толкоз евтина и от какъв материал? Колко е получил шивачът, какви са транспортните и индустриални разноски, какъв брой печели търговецът? Нали никой не счита, че облага няма?    По тази тематика може да се приказва доста, само че в последна сметка отговорите са елементарни. Евтина работна ръка и евтини материали. Резултатът е дрешки, парцалки и благополучие за всички. На ниска цена. Но в действителност е много по-сложно от това.      Само през последната година две от най-големите вериги за бърза мода са пуснали на пазара общо 11 хиляди нови модела облекла. Това е идеалната илюстрация на Ultra-fast fashion наклонността, написа BBC. Какво значи това?  

Три стадия – купи, носи, хвърли. Не че това не се случва с която и да е дреха, само че в тази ситуация е малко по-различно. Първо, качеството на множеството облекла не допуска дълго носене. Второ, цената на идната сбирка е повече от допустима. Трето, непрестанно биваме заливани от реклами, лятно, зимно, черен петък, оранжев понеделник и така нататък И четвърто, хората са лакоми. И обичат да пазарят. 

След третия стадий (изхвърли) обаче тези облекла въпреки всичко би трябвало да свършат някъде, нали? Факт е, че част от тях се рециклират, само че останалите би трябвало да стигнат до бунище, да бъдат изгорени или унищожени по някакъв различен метод. Всичко това неизбежно дава отпечатък на околната среда. И тук не става дума за някаква отнесена идеология на зелени екстремисти, а за напълно действителни обстоятелства. 
Индустрията бълва облекла като за последно. Потребителите ги одобряват стига да са на рационална цена. Но зад тази блестяща опаковка стои надалеч не толкоз блестяща действителност. 

От години е социална загадка, че множеството огромни компании изнасят производствата си в страни с невисок стандарт на живот. Къде е създадена последната ви облага от мола? Индия, Бангладеш, Пакистан?
Схемата нормално е следната: западната компания наема една локална, в множеството случай компания с име. Насетне никой не знае до къде може да се стигне. Местната огромна компания наема като подизпълнител по-малка, тя пък преотдава поръчката на трета, четвърта и така нататък В последна сметка няма да е учудващо, в случай че новият ви пуловер е ушит в гараж или мазе в Бангладеш. От 13-14 годишно дете против беден надник. 

Големите компании неведнъж са хващани в сходни издънки. Обикновено се оправдават, че не знаят какво прави подизпълнителят на подизпълнителя, тъй като нямат контракт с него, само че другояче доста държат на личните си високи стандарти. И приключват контракта. В резултат дребният шивач губи смешния си надник. Толкова. 
Как може да се промени всичко това? Много, в действителност доста мъчно. За да се промени настройката към нещо нормално са нужни десетилетия. А когато в нещото са забъркани суетност и лакомия, задачата става съвсем непостижима.    Начини обаче има. Като начало може да се стартира с нова идея. Тази на устойчивия дрешник. За да се случи даже това обаче, се изискват огромни старания. Повече качество, в сравнение с количество при производството на облекла сигурно значи и по-висока цена на крайния артикул. Тоест потребителят ще би трябвало да дава повече. Това сигурно не е привлекателно, само че и сегашният модел не е по никакъв начин добър. Затова е значимо най-малко диалогът за смяната да стартира.