Замисляли ли сте се някога, че космосът може да не

Замисляли ли сте се в миналото, че космосът може да не е това, което наподобява? Съвременните физици все по-често стигат до шокиращото умозаключение, че може би обитаваме гигантска холограма.

Представете си, че обемната действителност към нас е единствено заблуда, която се „ прочита “ от плоска повърхнина. Учените са разкрили подмятания за това в структурата на квантовия свят. Ако те са прави, то нашето познато триизмерно пространство е просто красива картина. Това е изцяло действителна работна догадка, която изяснява странностите на черните дупки. Нека разгледаме на какво се основава това самоуверено изказване.

Защо физиците заподозряха нещо неправилно?

Дълго време науката не можеше да съчетае двата съществени градивни детайла на Вселената: квантовата механика (светът на частиците) и теорията на гравитацията (светът на звездите и планетите). Те просто отказваха да си сътрудничат в математическите калкулации. Проблемът стана изключително изострен при проучването на черните дупки, където нормалните физични закони се срутват.

Именно в опитите да се преодолее тази бездна се ражда концепцията за холографската природа на Вселената. Освен това учените виждат странна причинност: информацията за даден обект може да се съхранява на неговата граница, а не в размера му. Помислете за елементарна банкова карта: на нейната плоска повърхнина са записани всички ваши данни, само че при прочитане те се разпростират в обемна история. Физиците допускат, че нещо сходно се случва и с космоса.

Реалността не е такава, каквато наподобява

Същността на теорията е гениално елементарна, въпреки и да нанася удар по човешкото самочувствие. Свикнали сме да имаме вяра на очите си: стените са твърди, стаята е обемна, космосът е безконечен. Холографският принцип обаче твърди противоположното. Цялата ни триизмерна Вселена най-вероятно е проекция на данни от отдалечена двуизмерна повърхнина.

Физиците разказват това посредством облика на куха сфера. Представете си, че се намирате вътре в тази сфера и виждате звезди и галактики към себе си. Но същинският програмен продукт на действителността, целият код на мирозданието, е записан върху външната обвивка на тази сфера. Това, което усещаме като дълбочина на пространството, е просто работата на прожекционен механизъм. Нашето усещане ни лъже, представяйки плоска картина за обемна.

Важно е да се разбере разликата с „ Теорията на симулацията “. При нея се допуска съществуването на програмист зад монитора. В холографския модел няма кой да „ рисува “ илюзията. Това е свойство на самата природа: тя е устроена по този начин, че физичните закони вътре в размера просто отразяват събитията на границата. Хората не са герои в игра. Ние сме част от тази холограма, също толкоз действителни, колкото и самото отражение, само че нашата геометрия е илюзорна.

Как черните дупки подсказаха решението?

Основното доказателство в интерес на тази доктрина идва от работата на Стивън Хокинг върху парадокса за изгубването на информацията. Преди се смяташе, че в случай че даден обект попадне в черна дупка, всички данни за него се унищожават безследно. Това опонираше на квантовата механика, съгласно която информацията е безконечна. Изглеждаше, че законите на Вселената са се провалили.

Холографската концепция обаче поправя всичко. Физиците допускат, че черната дупка не е триизмерна яма, а двуизмерна холограма. Когато обект попадне вътре, цялата информация за него не изчезва, а се „ записва “ на повърхността на хоризонта на събитията. По-късно Хокинг се съгласява с този метод. Оказва се, че информацията не изчезва, а просто се прекодира в „ пиксели “ на екрана на черната дупка.

Учените автоматизирано ползват същия принцип и към цялата Вселена. Щом черните дупки работят като холографски проектори, за какво целият космос да не действа по същия метод? Така се ражда концепцията, че гравитацията и нашето трето измерение не са пиедестал на действителността, а единствено непряк резултат.

Може ли това да се ревизира на процедура?

Спорът сред последователите на Големия гърмеж и холографската доктрина е сериозен. Истината, както постоянно, е някъде покрай галактическия микровълнов декор - това едва излъчване, останало след раждането на Вселената. Изследователите учат неговите модели и аномалии.

Хипотезата гласи: в случай че космосът е холографски, то в този „ отпечатък “ би трябвало да се виждат разстройства, сходни на шума от остаряла видеокасета. Днес научни екипи правят комплицирани калкулации, с цел да сравнят действителните фотоси на фона с математическия модел на холограмата. Засега директни доказателства не са открити, само че и теорията не може да бъде опровергана.

Снимки: Freepik