Под 10 секунди
Замисляли ли сте се какво тъкмо можете да сторите за 10 секунди? Или за девет секунди и няколко стотни? Вероятно ще съумеете да си обуете единия чорап или да се придвижите от креслото до другата стая, само че сигурно няма да ви мине през главата, че ще съумеете да изминете дистанцията от 100 метра, нали? Царицата на спортовете – леката атлетика – дава феноменалната опция на феновете по целия свят да видят на какво тъкмо е способно човешкото тяло и постоянно предизвика размишления и въпроса от рода на " Къде тъкмо е лимитът? ".
Е, лимитът най-малко към днешна дата за най-бързо изминаване на дистанцията от 100 метра е застопорен на 9.58 от именития Юсеин Болт, който през 2009 сложи този връх, който попада в онази категория, постоянно наричана „ сложни за възстановяване “.
Да, спринтьорът от Ямайка не направи най-бързото си тичане на олимпийски игри, само че това не значи, че и на най-големия състезателен конгрес той нямаше прелестни резултати и представяния. Господарят на спринта! Но ще стигнем и до него.
Нека създадем едно съпоставяне след снощния златен орден на Ноа Лайлс от Съединените Щати в тази дисциплинираност сред неговата победа и тези на всички останали спринтьори от 2000 година насам.
В Сидни завоюва Морис Грийн. Той стигна първи до финала, спирайки хронометрите на 9 секунди и 87 стотни – достижение, което нямаше да му донесе безусловно нищо в снощната конкуренция, в която бронзовият медалист дойде с време от 9.81. В едни други времена Фред Кърли можеше да претендира, че заслужава златото, само че за него нощес позицията в крайното нареждане беше третата. Четири години по-късно в Атина Джъстин Гатлин ненапълно изненада конкуренцията, въпреки да се класира за финала с шесто време от всички, а реакцията му на старта в самия край да беше най-бавната. Гатлин даде време от 9.85, което му беше изцяло задоволително, с цел да завоюва златото. Парадоксално или не – много години по-късно, през 2012 в Лондон, американецът измина дистанцията за 9.79, само че това му донесе единствено бронзово отличие. През 2008 година на сцената към този момент се беше появил Юсеин Болт, чиято аура и умения задушаваха конкуренцията.
Снажният ямаец беше във вихъра си и доста настоятелно показваше, че през идните години няма да има кой да заплаши плашещата му доминация. В Пекин Болт завоюва златото с 9.69, което беше приказен резултат, само че надалеч не и най-хубавият му на Олимпийски игри. Защото четири лета по-късно – през 2012 в Лондон Юсеин дойде в ролята на любимец и безспорен хегемон в спринтовите дисциплини. Макар Йохан Блейк да беше повече от заслужен претендент за най-ценното отличие, сънародникът на Болт трябваше просто да одобри, че може да се състезава, само че не може да победи Юсеин. Блейк стигна на финала за 9.75, което щеше да му обезпечи златния орден през 2000, 2004, 2016, 2021 и 2024. Но не и през 2012, тъй като Болт финишира за 9.63, което си остава олимпийския връх в дисциплината и до през днешния ден.
През 2016 ямайският хегемон още веднъж не беше подготвен да отстъпи. Да, времето беше по-слабо, само че кой въобще може да подлага на критика, когато си най-бързият човек на пленатата на три следващи издания на Игрите – 9.81! След епохата на ямаеца беше време различен най-сетне да заслужи златото в дисциплината. А надали доста са си фантазирали, че този някой ще е европеец, само че – ето, че Ламонт Марсел Джейкъбс шокира всички в Токио след 9.80.
Двадесетгодишната пауза без злато за американците беше прекратена нощес, откакто Ноа Лайлс изпревари с 5 хилядни от секундата ямаеца Кишейн Томпсън в едно от най-оспорваните бягания на всички времена, а спечелилият записва 9.79. Така първенците на последните три издания на Олимпийските игри са с почти равни индикатори – 9.81 през 2016, 9.80 през 2021, 9.79 през 2024.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Е, лимитът най-малко към днешна дата за най-бързо изминаване на дистанцията от 100 метра е застопорен на 9.58 от именития Юсеин Болт, който през 2009 сложи този връх, който попада в онази категория, постоянно наричана „ сложни за възстановяване “.
Да, спринтьорът от Ямайка не направи най-бързото си тичане на олимпийски игри, само че това не значи, че и на най-големия състезателен конгрес той нямаше прелестни резултати и представяния. Господарят на спринта! Но ще стигнем и до него.
Нека създадем едно съпоставяне след снощния златен орден на Ноа Лайлс от Съединените Щати в тази дисциплинираност сред неговата победа и тези на всички останали спринтьори от 2000 година насам.
В Сидни завоюва Морис Грийн. Той стигна първи до финала, спирайки хронометрите на 9 секунди и 87 стотни – достижение, което нямаше да му донесе безусловно нищо в снощната конкуренция, в която бронзовият медалист дойде с време от 9.81. В едни други времена Фред Кърли можеше да претендира, че заслужава златото, само че за него нощес позицията в крайното нареждане беше третата. Четири години по-късно в Атина Джъстин Гатлин ненапълно изненада конкуренцията, въпреки да се класира за финала с шесто време от всички, а реакцията му на старта в самия край да беше най-бавната. Гатлин даде време от 9.85, което му беше изцяло задоволително, с цел да завоюва златото. Парадоксално или не – много години по-късно, през 2012 в Лондон, американецът измина дистанцията за 9.79, само че това му донесе единствено бронзово отличие. През 2008 година на сцената към този момент се беше появил Юсеин Болт, чиято аура и умения задушаваха конкуренцията.
Снажният ямаец беше във вихъра си и доста настоятелно показваше, че през идните години няма да има кой да заплаши плашещата му доминация. В Пекин Болт завоюва златото с 9.69, което беше приказен резултат, само че надалеч не и най-хубавият му на Олимпийски игри. Защото четири лета по-късно – през 2012 в Лондон Юсеин дойде в ролята на любимец и безспорен хегемон в спринтовите дисциплини. Макар Йохан Блейк да беше повече от заслужен претендент за най-ценното отличие, сънародникът на Болт трябваше просто да одобри, че може да се състезава, само че не може да победи Юсеин. Блейк стигна на финала за 9.75, което щеше да му обезпечи златния орден през 2000, 2004, 2016, 2021 и 2024. Но не и през 2012, тъй като Болт финишира за 9.63, което си остава олимпийския връх в дисциплината и до през днешния ден.
През 2016 ямайският хегемон още веднъж не беше подготвен да отстъпи. Да, времето беше по-слабо, само че кой въобще може да подлага на критика, когато си най-бързият човек на пленатата на три следващи издания на Игрите – 9.81! След епохата на ямаеца беше време различен най-сетне да заслужи златото в дисциплината. А надали доста са си фантазирали, че този някой ще е европеец, само че – ето, че Ламонт Марсел Джейкъбс шокира всички в Токио след 9.80.
Двадесетгодишната пауза без злато за американците беше прекратена нощес, откакто Ноа Лайлс изпревари с 5 хилядни от секундата ямаеца Кишейн Томпсън в едно от най-оспорваните бягания на всички времена, а спечелилият записва 9.79. Така първенците на последните три издания на Олимпийските игри са с почти равни индикатори – 9.81 през 2016, 9.80 през 2021, 9.79 през 2024.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ