Когато традицията повелява…
Замисляли ли сте се какво е историята? Убеден съм, че всеки от вас ще даде друг отговор. Но какъв брой ли са се вгледали, че тя доста постоянно съставлява повтаряем развой на повтаряеми събития. Не вярвате ли? Ами тогава ще ви върна 40 години назад…
Годината е 1983. След дълголетно схоластично разбиране, че единствено Олимпийските игри могат да излъчат най-хубавите на планетата, лекоатлетите най-сетне имат своя първи международен шампионат /почти последни от всички олимпийски спортове/. Една от най-интересните дисциплини в Хелзинки по традиция е овчарският скок. Тук са последните трима международни рекордьори – олимпийският първенец Владислав Козакевич от Полша, Тиери Виньерон от Франция и руският скачач Владимир Поляков, който държи все още върховия резултат.
Тримата обаче имат сходна орис, закъсват на 5,50 м и остават надалеч отвън медалите. Други трима обаче са безапелационни за мястото си на почетната стълбичка – двамата спортисти от Съюз на съветските социалистически републики Константин Волков и Сергей Бубка и българинът Атанас Търев. Търев и Волков преодоляват 5,60 м от първи опит. Бубка е едвам на 19 години и попада в тима по гледище на старши-треньора Игор Тер-Ованесян, откакто се демонстрира учудващо добре на психическите проби. Доказва го на тези 5,60 м, откакто ги преодолява от трети опит. Търев отпада на 5,65 м, само че медалът му е в забрадка вързан. Остава борбата за златото сред сънародниците Волков и Бубка на 5,70 м. Ала Бубка няма кол за сходна височина. Търев незабавно му дава неговия, нищо че украинецът може да го измести от сребърната му позиция. С помощта на българина Сергей Бубка печели първата си международна купа. Тази преживелица основава близко другарство сред двамата, което продължава и до през днешния ден.
Тиери Виньерон разгневен от фиаското си в Хелзинки въпреки всичко желае да покаже отличната си форма и го прави с нов международен връх, 3 седмици след шампионата – 5,83 м. Така той посреща като рекордьор 1984 година, само че единствено толкоз. Безсрамно надареният Сергей Бубка се развихря с 3 върхови достижения на планетата в зала и още толкоз навън, преди да се срещнат с Виньерон на шампионата в Рим, където преди година французинът е сложил към този момент от дълго време забравения негов международен връх. Виньерон и Бубка водят борба на невиждани висоти. Виньерон поисква 5,91 м, със сантиметър повече от върха на родения в украинския град Луганск скачач и съумява. Бубка подвига летвата с 3 см и демонстрира кой ще диктува разпоредбите на играта оттук насетне.
Година по-късно Сергей Бубка дебаркира в Париж. В непосредствена непосредственост до дома на Виньерон /той е роден в Жонвилие, предградие на френската столица/ възпитаникът на Виталий Петров сътворява история – става първият скачач, който преодолява непомисляната до тогава граница от 6 м. Виньерон в изявление споделя какъв брой популярен играч е Бубка и съпоставя опита му с този на Джеси Оуенс в скока на дължина, чийто 8,90 м стоят непобедени 23 години.
Бубка става емблемата на овчарския скок по света. Казва, че обича тази дисциплинираност, тъй като е „ професорска, не е единствено да бягаш и да скачаш, а би трябвало доста да мислиш – какъв кол да използваш, каква височина да избереш, каква тактичност да приложиш. “ И всичко това той построява у себе си до съвършенство. Печели 6 следващи планетарни трофеи, победи с олимпийско злато и слага 35 международни върха, като извисява летвата на 6,14 м навън и 6,15 м в зала.
След дълги борби и нетрайни опити за превъзходство, 10 години след новото хилядолетие въпреки всичко се появява очевиден кандидат за трона на украинеца . Той е още веднъж французин. Рено Лавилени дебютира в бранша чак на 17 години, само че единствено 6 сезона по-късно е към този момент съвсем несломим. Почти, тъй като от 2009-та, в първите си години в елита, печели всички значими шампионати с едно огромно изключение – международните шампионати навън и до ден сегашен си остават ахилесовата му пета и макар седемте си участия няма купа. Но пък компенсира с олимпийско злато, три победи на международни шампионати в зала, 7 европейски трофеи – 4 в зала и 3 навън.
През 2014 година Рено Лавилени пътува за Донецк, с цел да взе участие в проведения от Сергей Бубка шампионат особено за пастирски скок в зала. Французинът е в чудесна форма и пред очите на рекордьора дръзва да оспори достижението му. 6,16 м се оказват безпроблемни за Лавилени и той застава отпред на безконечната класация. Украинецът е очарован: „ Това е необикновено и историческо достижение и аз съм благополучен, че Рено го направи тук в Донецк. Аз се веселя както за него, по този начин и за атлетиката. “
По това време към този момент на места се чува за едно нежно момче, което изумително се оправя с пръта. Това е към момента неособено непознатият Арманд Дуплантис. Знае се, че татко му Грег бил скачач, дори в годината, в която Бубка скача 6,15 м - 1993, Дуплантис се оправя с 5,80 м, по никакъв начин нелошо достижение. През 1996-та той се отхвърля, а в самия завършек на 1999 година се ражда и дребният му наследник Арманд. Грег още от 3-годишен учи сина си по какъв начин да скача в задния двор на къщата им в Лафайет, щата Луизиана. Резултатът - дребният Мондо /както го наричат/ слага международни върхове за деца от 7 до 12 години. А когато Лавилени слага върха си, Дуплантис-младши скача 4,75 м, също в зала. Избира да показва родината на майка си, Швеция и стартира да печели безапелационно златните медали в юношеските възрасти.
Пробивът на Дуплантис в огромната атлетика идва в Берлин. На европейското състезание през 2018 година, той към момента не е навършил 19. Но съумява да победи при батковците с нов международен връх за юноши – 6,05 м. След триумфа си той дълго си приказва с Рено Лавилени, който тогава остава с бронз. Дали пък актуалният международен рекордьор не е споделил някои секрети с бъдещия?
15 месеца по-късно Мондо завладява света. Той слага първия си връх при мъжете, като усъвършенства достижението на французина. Оттук нататък хегемонията му е толкоз безапелационна, че всички започнаха да го смятат за несломим – като Лавилени в най-силните си години или като Бубка във времената, когато чупеше като солети международните върхове. Премина границата от 6,20 м с лекост и се заприказва до каква степен ли може да стигне.
Дуплантис бързо реши да даде отговор. Преди дни на шампионата, проведен от Лавилени в Клермон-Феран „ Звездите на овчарския скок “ имаше единствено една звезда, само че грееща блестящо като слънцето. Шведът сложи шестия си международен връх при мъжете – 6,22 м и продължи традицията да твори история пред очите на предшествениците си. Мондо изрази голямото си почитание към Рено и показа, че той е неговото ентусиазъм от началото на кариерата му и го е стимулирал да усъвършенства планетарните достижения. Лавилени неведнъж е твърдял, че сред двамата има повече от нормално другарство и че откровено се радва на триумфите на Дуплантис.
Какво е общото сред тримата огромни в овчарския скок? Първо, че са пределно стимулирани в бранша и че са безусловно отдадени на това, което обичат. Те са и мотиватори в фамилията си – Сергей на брат си Василий /въпреки че е по-малък от него, Сергей стартира 3 години по-рано да тренира от брат си/, Рено на брат си Валентан, а Арманд на по-малката си сестра Йохана, която като всички 4 деца в семейство Дуплантис се занимава с пастирски скок. Те са звезди на пистата, само че отвън нея са скромни и сърдечни хора. И са идоли за подражателство на доста деца, които се надяват някой ден да са новите Сергей, Рено или Мондо… само че към този момент ще би трябвало да почакат. Дуплантис е едвам на 23, а фантазиите му да пренапише историята не престават да го въодушевяват да лети все по-високо и по-високо.
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Годината е 1983. След дълголетно схоластично разбиране, че единствено Олимпийските игри могат да излъчат най-хубавите на планетата, лекоатлетите най-сетне имат своя първи международен шампионат /почти последни от всички олимпийски спортове/. Една от най-интересните дисциплини в Хелзинки по традиция е овчарският скок. Тук са последните трима международни рекордьори – олимпийският първенец Владислав Козакевич от Полша, Тиери Виньерон от Франция и руският скачач Владимир Поляков, който държи все още върховия резултат.
Тримата обаче имат сходна орис, закъсват на 5,50 м и остават надалеч отвън медалите. Други трима обаче са безапелационни за мястото си на почетната стълбичка – двамата спортисти от Съюз на съветските социалистически републики Константин Волков и Сергей Бубка и българинът Атанас Търев. Търев и Волков преодоляват 5,60 м от първи опит. Бубка е едвам на 19 години и попада в тима по гледище на старши-треньора Игор Тер-Ованесян, откакто се демонстрира учудващо добре на психическите проби. Доказва го на тези 5,60 м, откакто ги преодолява от трети опит. Търев отпада на 5,65 м, само че медалът му е в забрадка вързан. Остава борбата за златото сред сънародниците Волков и Бубка на 5,70 м. Ала Бубка няма кол за сходна височина. Търев незабавно му дава неговия, нищо че украинецът може да го измести от сребърната му позиция. С помощта на българина Сергей Бубка печели първата си международна купа. Тази преживелица основава близко другарство сред двамата, което продължава и до през днешния ден.
Тиери Виньерон разгневен от фиаското си в Хелзинки въпреки всичко желае да покаже отличната си форма и го прави с нов международен връх, 3 седмици след шампионата – 5,83 м. Така той посреща като рекордьор 1984 година, само че единствено толкоз. Безсрамно надареният Сергей Бубка се развихря с 3 върхови достижения на планетата в зала и още толкоз навън, преди да се срещнат с Виньерон на шампионата в Рим, където преди година французинът е сложил към този момент от дълго време забравения негов международен връх. Виньерон и Бубка водят борба на невиждани висоти. Виньерон поисква 5,91 м, със сантиметър повече от върха на родения в украинския град Луганск скачач и съумява. Бубка подвига летвата с 3 см и демонстрира кой ще диктува разпоредбите на играта оттук насетне.
Година по-късно Сергей Бубка дебаркира в Париж. В непосредствена непосредственост до дома на Виньерон /той е роден в Жонвилие, предградие на френската столица/ възпитаникът на Виталий Петров сътворява история – става първият скачач, който преодолява непомисляната до тогава граница от 6 м. Виньерон в изявление споделя какъв брой популярен играч е Бубка и съпоставя опита му с този на Джеси Оуенс в скока на дължина, чийто 8,90 м стоят непобедени 23 години.
Бубка става емблемата на овчарския скок по света. Казва, че обича тази дисциплинираност, тъй като е „ професорска, не е единствено да бягаш и да скачаш, а би трябвало доста да мислиш – какъв кол да използваш, каква височина да избереш, каква тактичност да приложиш. “ И всичко това той построява у себе си до съвършенство. Печели 6 следващи планетарни трофеи, победи с олимпийско злато и слага 35 международни върха, като извисява летвата на 6,14 м навън и 6,15 м в зала.
След дълги борби и нетрайни опити за превъзходство, 10 години след новото хилядолетие въпреки всичко се появява очевиден кандидат за трона на украинеца . Той е още веднъж французин. Рено Лавилени дебютира в бранша чак на 17 години, само че единствено 6 сезона по-късно е към този момент съвсем несломим. Почти, тъй като от 2009-та, в първите си години в елита, печели всички значими шампионати с едно огромно изключение – международните шампионати навън и до ден сегашен си остават ахилесовата му пета и макар седемте си участия няма купа. Но пък компенсира с олимпийско злато, три победи на международни шампионати в зала, 7 европейски трофеи – 4 в зала и 3 навън.
През 2014 година Рено Лавилени пътува за Донецк, с цел да взе участие в проведения от Сергей Бубка шампионат особено за пастирски скок в зала. Французинът е в чудесна форма и пред очите на рекордьора дръзва да оспори достижението му. 6,16 м се оказват безпроблемни за Лавилени и той застава отпред на безконечната класация. Украинецът е очарован: „ Това е необикновено и историческо достижение и аз съм благополучен, че Рено го направи тук в Донецк. Аз се веселя както за него, по този начин и за атлетиката. “
По това време към този момент на места се чува за едно нежно момче, което изумително се оправя с пръта. Това е към момента неособено непознатият Арманд Дуплантис. Знае се, че татко му Грег бил скачач, дори в годината, в която Бубка скача 6,15 м - 1993, Дуплантис се оправя с 5,80 м, по никакъв начин нелошо достижение. През 1996-та той се отхвърля, а в самия завършек на 1999 година се ражда и дребният му наследник Арманд. Грег още от 3-годишен учи сина си по какъв начин да скача в задния двор на къщата им в Лафайет, щата Луизиана. Резултатът - дребният Мондо /както го наричат/ слага международни върхове за деца от 7 до 12 години. А когато Лавилени слага върха си, Дуплантис-младши скача 4,75 м, също в зала. Избира да показва родината на майка си, Швеция и стартира да печели безапелационно златните медали в юношеските възрасти.
Пробивът на Дуплантис в огромната атлетика идва в Берлин. На европейското състезание през 2018 година, той към момента не е навършил 19. Но съумява да победи при батковците с нов международен връх за юноши – 6,05 м. След триумфа си той дълго си приказва с Рено Лавилени, който тогава остава с бронз. Дали пък актуалният международен рекордьор не е споделил някои секрети с бъдещия?
15 месеца по-късно Мондо завладява света. Той слага първия си връх при мъжете, като усъвършенства достижението на французина. Оттук нататък хегемонията му е толкоз безапелационна, че всички започнаха да го смятат за несломим – като Лавилени в най-силните си години или като Бубка във времената, когато чупеше като солети международните върхове. Премина границата от 6,20 м с лекост и се заприказва до каква степен ли може да стигне.
Дуплантис бързо реши да даде отговор. Преди дни на шампионата, проведен от Лавилени в Клермон-Феран „ Звездите на овчарския скок “ имаше единствено една звезда, само че грееща блестящо като слънцето. Шведът сложи шестия си международен връх при мъжете – 6,22 м и продължи традицията да твори история пред очите на предшествениците си. Мондо изрази голямото си почитание към Рено и показа, че той е неговото ентусиазъм от началото на кариерата му и го е стимулирал да усъвършенства планетарните достижения. Лавилени неведнъж е твърдял, че сред двамата има повече от нормално другарство и че откровено се радва на триумфите на Дуплантис.
Какво е общото сред тримата огромни в овчарския скок? Първо, че са пределно стимулирани в бранша и че са безусловно отдадени на това, което обичат. Те са и мотиватори в фамилията си – Сергей на брат си Василий /въпреки че е по-малък от него, Сергей стартира 3 години по-рано да тренира от брат си/, Рено на брат си Валентан, а Арманд на по-малката си сестра Йохана, която като всички 4 деца в семейство Дуплантис се занимава с пастирски скок. Те са звезди на пистата, само че отвън нея са скромни и сърдечни хора. И са идоли за подражателство на доста деца, които се надяват някой ден да са новите Сергей, Рено или Мондо… само че към този момент ще би трябвало да почакат. Дуплантис е едвам на 23, а фантазиите му да пренапише историята не престават да го въодушевяват да лети все по-високо и по-високо.
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ