Замисляли ли сте се, че нито една друга форма на

Замисляли ли сте се, че нито една друга форма на живот няма способността да трансформира звук в тон, тон в език, а език в схващане по този начин, както го вършим ние, хората. И макар че посвещаваме близо 60% от времето си за другарство на слушане, действително запомняме едвам 35% от чутото. А единствено два месеца по-късно помним към 25% от диалога. Това по никакъв начин не е изненадващо, тъй като със междинна централизация на внимание от едвам осем секунди, същинското концентрирано слушане се трансформира в едно от най-трудните умения на нашето време.

Наскоро, обаче, попаднах на една история за един дребен японски писмен знак, която ме накара да се замисля. Този писмен знак бил пренесен още през IV век в Япония от пратениците на императрица Суико, чете се като „ кику “ и значи „ чувам “. Но в него има нещо магично. Той не е единствено знак, а цяла философия. Йероглифът се състои от две елементи – ухо отляво и четиринадесет сърца отдясно. Заедно те основават облика на човек, който слуша с силата на четиринадесет сърца.

Каква метафора единствено! Тоест, слушането не е стеснен акт, а многопластов развой, както слухов, по този начин и образен и сензорен. Слушането не е да чуваме думи, а да усещаме страстта, да разчетем жеста, да улавяме културния подтекст. Да присъстваме напълно. „ Слушането с четиринадесет сърца “ е философия, която ни отваря към ново схващане: че можем да настроим разнообразни канали на усещане, с цел да вникнем в това, което другият в действителност желае да ни каже. И когато го създадем, общуването се трансформира в изкуство, което основава доверие, връзки и нови хоризонти.