Знаехте ли, че... осем от загиналите на Титаник българи са родом от селце в Троянския балкан
Замисляли ли сте до каква степен познавате България и нейните естествени и исторически забележителности? Повечето от нас знаят за най-известните места, на които сме били водени от деца, и на наш ред водим личните си деца. Но България не е единствено известните курорти по Черноморието и из планините – тя е и тези малко известни кътчета, които са богати и на история, и на природа, и чакат да ги открием и обикнем, споделя NOVA.
И с цел да не бъдем голословни, ето пет оферти за места, които може би не познавате, а си заслужава да посетите.
СЕЛО ГУМОЩНИК, ТРОЯНСКИ БАЛКАН
Ако сте фенове на пътешествията из Балкана и обичате да се " губите “ из дребни, живописни планински селца, Гумощник е тъкмо за вас. Селото се намира на по-малко от 20 км от град Троян и ще ви заплени с историята и типа си. Каменните къщички, гледките към планината и непокътнатото в достоверен тип килийно учебно заведение, прилежащо към църквата " Св. Николай Летни “, ще останат в спомените ви вечно. Обърнете особено внимание на фината дърворезба на иконостаса в църквата и цялостната декорация в нея. Дърворезбата е дело на майстори от село Ново село - Никола Матеев и сина му Йонко, и е безспорен шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. В основата на олтара ще откриете и 12 композиции с древен подиуми, както и разнообразни " поуки “, вплетени в иконостаса.
В двора на църквата е и единственото оживяло килийно учебно заведение в Ловешка област (създадено през 1829 г), което е съществувало повече от 100 години, в това число и като светско учебно заведение. В една от стаите му можете да видите достоверна възстановка на класната стая – такава, каквато е била преди съвсем два века – с чиновете с пясък, плочки с тесни и необятни редове от едната страна и квадратчета за броене - от другата, училищен принадлежности от това време - калеми, мастилници, както и читанка от 1896 година.
В Гумощник има и монумент на починалите на борда на " Титаник “ българи. От всички 38 българи, намерили гибелта си на него, осем са от село Гумощник и техните имена са вписани в монумент, който се намира в двора на църквата.
СЕЛО БУЙНОВО, ОБЩИНА СМОЛЯН
Продължаваме с планинските естествени хубости, тъй като в действителност имаме доста и шансът да не знаете много от тях е огромен. От Балкана скачаме в Родопите – една от най-красивите, меки и живописни планини в България. Почти до границата с Гърция – единствено на 2 километра от нея, в община Борино, се намира село Буйново. За търсещите тишина и успокоение измежду природата, това село е наложителна спирка по време на обиколка из Родопите. Според археологически находки селото и неговото землище са населявани от траки от края на бронзовата ера (1000 години пр.н.е.), а в землището на селото са открити монети, керамика и сечива от този интервал.
В Буйново главното ви занятие ще е дейната отмора и най-много разходките из местностите в близост. А те има с какво да ви привлекат! На път за Буйново ще минете през едноименното ждрело (обявено за естествена забележителност през 1971 година), което е ситуирано паралелно на Триградското. През него минава Буйновската река, от която през лятото лъха студенина, и която образува живописни вирове и водопади. Покрай ждрелото се извисяват няколкостотин метрови скали, чиито върхове тук-там съвсем се събират и вършат гледката величествена.
Наоколо е цялостно и с пещери – Ягодинската (където можете и да се ожените, само че с предварителна заявка) и Дяволското гърло – и двете извънредно впечатляващи, а също и с невероятни гледки, като да вземем за пример Хайдушки дол, един от най-недостъпните и красиви каньони в Родовите. Можете да се разноските и до Дяволския мост, до връх Виденица, водопада Пръскалото, до Триградското ждрело, а в случай че желаете адреналинови преживявания – да се качите на платформата Орловото око, от което се разкрива спираща дъха панорама на височина 600 метра. При хубаво време оттова ще видите Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – елементи от Пирин, Рила и планини в Гърция. След Буйново се намира и село Кожари, което е и последното обитаемо място от българската страна на границата. Разходката до такава степен би трябвало да извършите пешком – гледките си костват всяка крачка!
РАЗБОИШКИ МАНАСТИР
Едно от впечатляващите неща към този манастир е неговото местонахождение – на скалите. Намира се на към 1-2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч.
По исторически данни, пещерите в покрайнината са служели за леговище на монаси още през ранното Средновековие. Един от тях бил Св. Сава, който изкарва в една от пещерите там 40 дни и от този момент от скалата извира лековита вода. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век, пишат и от Българска история.
Тогава пещерата, в която е построена след това скалната черква, се употребява за укритие от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се правят обредните служби. По време на Османското иго в този манастир нееднократно са отсядали Васил Левски и съратникът му - отец Матей Преображенски.
Разбоишкият манастир е настоящ и в днешни дни и в него може да се пренощува, само че при условия отпреди няколко века. В него няма електричество, нито тръбопровод. Много впечатляващ е и дребният храм " Свето Въведение Богородично ", издигнат в скална ниша на височина 50 метра.
СЕЛО БЪЛГАРИ
Пренасяме се на изток, в посока към морето, тъй като и там има към момента непознати за доста хора места. Село Българи е едно от четирите последни нестинарски села в страната, и се намира в рамките на община Царево и Природен Парк Странджа.
Селото е заобиколено от гори, къщите в него са непокътнати макар годините си, а църквата притегля доста туристи. В нощта на 3 против 4 юни селото се изпълва с хора, защото тогава е празникът на Св. св. Константин и Елена, само че и един от дните, в които се извършва нестинарския бит. От Българи можете както да отидете на плажа в Царево, по този начин и на туристически преходи в Странджа, която е малко позната на множеството от нас. В непосредственост до селото се намират и резерватите Силкосия и Тисовица, както и няколко предпазени местности - Пирен, Странджански Дъбрави и Марина река. Из тях сигурно ще срещнете и рядкото растение странджанска зеленика – див рододендрон, който вирее в Странджа от милиони години.
ХРАМ-КЛАДЕНЕЦ В СЕЛО ГЪРЛО
За феновете на мистериите, тази дестинация ще донесе огромно наслаждение. Този античен храм се намира край пернишкото село Гърло и съставлява храм, вкопан в земята. На дъното му има бунар, а самият храм приключва с отвор към небето. Открит е при започване на 70-те години на предишния век от археоложката Димитрина-Митова-Джонова и до момента не е ясно кой и по кое време го е построил. Смята се, че е на мястото си от 12 век преди новата епоха, което го прави и най-старият храм по нашите земи.
Археолозите се двоумят каква е била и функционалността му – едни поддържат версията, че е бил храм на подземните води, каквито други в България не са откривани. Подобни обекти съществуват на о-в Сардиния в Италия, където има 30-40 храма, оживели до момента, за които се има вяра, че са свързани с културата нураги. Извън Сардиния сходни непокътнати градежи са открити само край село Гърло, в Палестина и на полуостров Крим. Други археолози считат пък, че храмът е бил употребен и за безоблачен календар, като тогавашните хора са следили проникването на слънчевата светлина през коридора-стълбище, чийто тип през днешния ден е променен.
И с цел да не бъдем голословни, ето пет оферти за места, които може би не познавате, а си заслужава да посетите.
СЕЛО ГУМОЩНИК, ТРОЯНСКИ БАЛКАН
Ако сте фенове на пътешествията из Балкана и обичате да се " губите “ из дребни, живописни планински селца, Гумощник е тъкмо за вас. Селото се намира на по-малко от 20 км от град Троян и ще ви заплени с историята и типа си. Каменните къщички, гледките към планината и непокътнатото в достоверен тип килийно учебно заведение, прилежащо към църквата " Св. Николай Летни “, ще останат в спомените ви вечно. Обърнете особено внимание на фината дърворезба на иконостаса в църквата и цялостната декорация в нея. Дърворезбата е дело на майстори от село Ново село - Никола Матеев и сина му Йонко, и е безспорен шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. В основата на олтара ще откриете и 12 композиции с древен подиуми, както и разнообразни " поуки “, вплетени в иконостаса.
В двора на църквата е и единственото оживяло килийно учебно заведение в Ловешка област (създадено през 1829 г), което е съществувало повече от 100 години, в това число и като светско учебно заведение. В една от стаите му можете да видите достоверна възстановка на класната стая – такава, каквато е била преди съвсем два века – с чиновете с пясък, плочки с тесни и необятни редове от едната страна и квадратчета за броене - от другата, училищен принадлежности от това време - калеми, мастилници, както и читанка от 1896 година.
В Гумощник има и монумент на починалите на борда на " Титаник “ българи. От всички 38 българи, намерили гибелта си на него, осем са от село Гумощник и техните имена са вписани в монумент, който се намира в двора на църквата.
СЕЛО БУЙНОВО, ОБЩИНА СМОЛЯН
Продължаваме с планинските естествени хубости, тъй като в действителност имаме доста и шансът да не знаете много от тях е огромен. От Балкана скачаме в Родопите – една от най-красивите, меки и живописни планини в България. Почти до границата с Гърция – единствено на 2 километра от нея, в община Борино, се намира село Буйново. За търсещите тишина и успокоение измежду природата, това село е наложителна спирка по време на обиколка из Родопите. Според археологически находки селото и неговото землище са населявани от траки от края на бронзовата ера (1000 години пр.н.е.), а в землището на селото са открити монети, керамика и сечива от този интервал.
В Буйново главното ви занятие ще е дейната отмора и най-много разходките из местностите в близост. А те има с какво да ви привлекат! На път за Буйново ще минете през едноименното ждрело (обявено за естествена забележителност през 1971 година), което е ситуирано паралелно на Триградското. През него минава Буйновската река, от която през лятото лъха студенина, и която образува живописни вирове и водопади. Покрай ждрелото се извисяват няколкостотин метрови скали, чиито върхове тук-там съвсем се събират и вършат гледката величествена.
Наоколо е цялостно и с пещери – Ягодинската (където можете и да се ожените, само че с предварителна заявка) и Дяволското гърло – и двете извънредно впечатляващи, а също и с невероятни гледки, като да вземем за пример Хайдушки дол, един от най-недостъпните и красиви каньони в Родовите. Можете да се разноските и до Дяволския мост, до връх Виденица, водопада Пръскалото, до Триградското ждрело, а в случай че желаете адреналинови преживявания – да се качите на платформата Орловото око, от което се разкрива спираща дъха панорама на височина 600 метра. При хубаво време оттова ще видите Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – елементи от Пирин, Рила и планини в Гърция. След Буйново се намира и село Кожари, което е и последното обитаемо място от българската страна на границата. Разходката до такава степен би трябвало да извършите пешком – гледките си костват всяка крачка!
РАЗБОИШКИ МАНАСТИР
Едно от впечатляващите неща към този манастир е неговото местонахождение – на скалите. Намира се на към 1-2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч.
По исторически данни, пещерите в покрайнината са служели за леговище на монаси още през ранното Средновековие. Един от тях бил Св. Сава, който изкарва в една от пещерите там 40 дни и от този момент от скалата извира лековита вода. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век, пишат и от Българска история.
Тогава пещерата, в която е построена след това скалната черква, се употребява за укритие от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се правят обредните служби. По време на Османското иго в този манастир нееднократно са отсядали Васил Левски и съратникът му - отец Матей Преображенски.
Разбоишкият манастир е настоящ и в днешни дни и в него може да се пренощува, само че при условия отпреди няколко века. В него няма електричество, нито тръбопровод. Много впечатляващ е и дребният храм " Свето Въведение Богородично ", издигнат в скална ниша на височина 50 метра.
СЕЛО БЪЛГАРИ
Пренасяме се на изток, в посока към морето, тъй като и там има към момента непознати за доста хора места. Село Българи е едно от четирите последни нестинарски села в страната, и се намира в рамките на община Царево и Природен Парк Странджа.
Селото е заобиколено от гори, къщите в него са непокътнати макар годините си, а църквата притегля доста туристи. В нощта на 3 против 4 юни селото се изпълва с хора, защото тогава е празникът на Св. св. Константин и Елена, само че и един от дните, в които се извършва нестинарския бит. От Българи можете както да отидете на плажа в Царево, по този начин и на туристически преходи в Странджа, която е малко позната на множеството от нас. В непосредственост до селото се намират и резерватите Силкосия и Тисовица, както и няколко предпазени местности - Пирен, Странджански Дъбрави и Марина река. Из тях сигурно ще срещнете и рядкото растение странджанска зеленика – див рододендрон, който вирее в Странджа от милиони години.
ХРАМ-КЛАДЕНЕЦ В СЕЛО ГЪРЛО
За феновете на мистериите, тази дестинация ще донесе огромно наслаждение. Този античен храм се намира край пернишкото село Гърло и съставлява храм, вкопан в земята. На дъното му има бунар, а самият храм приключва с отвор към небето. Открит е при започване на 70-те години на предишния век от археоложката Димитрина-Митова-Джонова и до момента не е ясно кой и по кое време го е построил. Смята се, че е на мястото си от 12 век преди новата епоха, което го прави и най-старият храм по нашите земи.
Археолозите се двоумят каква е била и функционалността му – едни поддържат версията, че е бил храм на подземните води, каквито други в България не са откривани. Подобни обекти съществуват на о-в Сардиния в Италия, където има 30-40 храма, оживели до момента, за които се има вяра, че са свързани с културата нураги. Извън Сардиния сходни непокътнати градежи са открити само край село Гърло, в Палестина и на полуостров Крим. Други археолози считат пък, че храмът е бил употребен и за безоблачен календар, като тогавашните хора са следили проникването на слънчевата светлина през коридора-стълбище, чийто тип през днешния ден е променен.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ