ВМРО: Конституционният съд реши в полза на парите, а не на хората или дори на Конституцията
Заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов реагира остро в своя профил във „ Facebook “ и уточни като несъстоятелни доводите на по-голямата част от съдиите, като акцентира уважението си към институциите и независимостта на българския съд, оповестиха от партията:
Ако беше влезнал в действие текстът, за доста от „ безконечните длъжници “ принудени да се крият от офанзивите на банки и колектори в чужбина или в „ сивия бранш “, част от срокът към този момент щеше да е изминал, акцентира в позицията си Веселинов, който е и индивидът, преборил се за тези промени в Закона за отговорностите и договорите в края на 2020 година
Той показва също по този начин, че това решение не анулира изцяло „ безспорната отминалост “.
Жалко в действителност, само че въпреки всичко и за тези хора създадохме вяра за естествен живот, въпреки че към досегашното си тегло ще би трябвало да прибавят още 10 години...
Припомняме, че по самодейност на Искрен Веселинов като ръководител на групата народни представители от Вътрешна македонска революционна организация в 44-ото Народно събрание беше направен и така наречен Закон за частния банкрут, който има за цел с изключение на премахването на фигурата на безконечния дебитор, само че и попълването на законодателния вакуум. България все още остава единствената страна в Европейския съюз без правна уредба в тази сфера. Това е повода и Вътрешна македонска революционна организация да продължава своята борба за правата на длъжниците, без значение, че не е част от 45-ото Народно събрание.
Ето и цялостния текст на позицията:
Конституционният съд по искане на Висшия адвокатски съвет одобри срамно и лобистко решение в интерес на банките, компаниите за заеми и колекторите на задължения. Лобизмът беше забележим още с настояването на ВАдвС, тъй като той е с лимитирани пълномощия за сезиране – единствено, когато се касае за права на жители. Ясно е, че казусът не е подобен и „ пострадалите “ са юридически лица, само че въпреки всичко Конституционен съд позволи разглеждане на делото всъщност, което беше първият знак, че могъщото банково лоби не спи.
Мотивите за днешното решение обаче за мен са повече от тенденциозни и нямат нищо общо с правото и Конституцията. Да стартираме с това, че макар тезата, на която стъпва Конституционен съд, „ безспорната отминалост “ не лишава никому нищо – вземането си остава годно и няма спънка длъжникът да се издължи макар нея. Изцяло прерогатив на законодателя е да реши до по кое време кредиторът може да се употребява от силата на държавната насила, тъй като разчистването на гражданския оборот от несъбираеми заеми е също законна държавническа цел. Абсурдни са разсъжденията кой бил ощетен от това, че не попада в обсега на безспорната отминалост или че имало разнообразни решения за другите хипотези с длъжниците. Те очевидно целят да замажат неналичието на фундаментална теза. Няма по какъв начин да го създадат и при цялото ми почитание към законните държавни институции този път Конституционният съд реши в интерес на парите, а не на хората или даже на Конституцията. Чест прави на двама от съдиите – Филип Димитров и Гроздан Илиев, които с особените си отзиви разгромяват мнението на болшинството.
За страдание решението въпреки всичко е печален факт, с който би трябвало да се съобразяваме.
Искам да успокоя десетките жители, които ми писаха през последното денонощие, подведени от някои медийни заглавия – главният текст на закона остава. Абсолютна десетгодишна отминалост ще има, само че тя стартира да тече за всички от 02.06. т.г. Отменен е само параграфът за заварените случаи, който предвиждаше за старите задължения срокът да тече от първото деяние по осъществяването, от влизане в действие на акта за определяне на вземането или от изискуемостта. Ако беше влезнал в действие текстът, за доста от „ безконечните длъжници “ принудени да се крият от офанзивите на банки и колектори в чужбина или в „ сивия бранш “, част от периода към този момент щеше да е изтекла. Жалко в действителност, само че въпреки всичко и за тези хора създадохме вяра за естествен живот, въпреки че към досегашното си тегло ще би трябвало да прибавят още 10 години...
Борбата обаче продължава – в настоящия или в предстоящ парламент ще настояваме за приемане на „ Закон за частния банкрут “, който да подсигурява естественото и почтено битие на добросъвестните длъжници и ще ги отбрани от терора на банки и колекторски компании. Мисля, че това е много по-важно от всички нелепости, с които се занимават депутатите през последната седмица.
Ако беше влезнал в действие текстът, за доста от „ безконечните длъжници “ принудени да се крият от офанзивите на банки и колектори в чужбина или в „ сивия бранш “, част от срокът към този момент щеше да е изминал, акцентира в позицията си Веселинов, който е и индивидът, преборил се за тези промени в Закона за отговорностите и договорите в края на 2020 година
Той показва също по този начин, че това решение не анулира изцяло „ безспорната отминалост “.
Жалко в действителност, само че въпреки всичко и за тези хора създадохме вяра за естествен живот, въпреки че към досегашното си тегло ще би трябвало да прибавят още 10 години...
Припомняме, че по самодейност на Искрен Веселинов като ръководител на групата народни представители от Вътрешна македонска революционна организация в 44-ото Народно събрание беше направен и така наречен Закон за частния банкрут, който има за цел с изключение на премахването на фигурата на безконечния дебитор, само че и попълването на законодателния вакуум. България все още остава единствената страна в Европейския съюз без правна уредба в тази сфера. Това е повода и Вътрешна македонска революционна организация да продължава своята борба за правата на длъжниците, без значение, че не е част от 45-ото Народно събрание.
Ето и цялостния текст на позицията:
Конституционният съд по искане на Висшия адвокатски съвет одобри срамно и лобистко решение в интерес на банките, компаниите за заеми и колекторите на задължения. Лобизмът беше забележим още с настояването на ВАдвС, тъй като той е с лимитирани пълномощия за сезиране – единствено, когато се касае за права на жители. Ясно е, че казусът не е подобен и „ пострадалите “ са юридически лица, само че въпреки всичко Конституционен съд позволи разглеждане на делото всъщност, което беше първият знак, че могъщото банково лоби не спи.
Мотивите за днешното решение обаче за мен са повече от тенденциозни и нямат нищо общо с правото и Конституцията. Да стартираме с това, че макар тезата, на която стъпва Конституционен съд, „ безспорната отминалост “ не лишава никому нищо – вземането си остава годно и няма спънка длъжникът да се издължи макар нея. Изцяло прерогатив на законодателя е да реши до по кое време кредиторът може да се употребява от силата на държавната насила, тъй като разчистването на гражданския оборот от несъбираеми заеми е също законна държавническа цел. Абсурдни са разсъжденията кой бил ощетен от това, че не попада в обсега на безспорната отминалост или че имало разнообразни решения за другите хипотези с длъжниците. Те очевидно целят да замажат неналичието на фундаментална теза. Няма по какъв начин да го създадат и при цялото ми почитание към законните държавни институции този път Конституционният съд реши в интерес на парите, а не на хората или даже на Конституцията. Чест прави на двама от съдиите – Филип Димитров и Гроздан Илиев, които с особените си отзиви разгромяват мнението на болшинството.
За страдание решението въпреки всичко е печален факт, с който би трябвало да се съобразяваме.
Искам да успокоя десетките жители, които ми писаха през последното денонощие, подведени от някои медийни заглавия – главният текст на закона остава. Абсолютна десетгодишна отминалост ще има, само че тя стартира да тече за всички от 02.06. т.г. Отменен е само параграфът за заварените случаи, който предвиждаше за старите задължения срокът да тече от първото деяние по осъществяването, от влизане в действие на акта за определяне на вземането или от изискуемостта. Ако беше влезнал в действие текстът, за доста от „ безконечните длъжници “ принудени да се крият от офанзивите на банки и колектори в чужбина или в „ сивия бранш “, част от периода към този момент щеше да е изтекла. Жалко в действителност, само че въпреки всичко и за тези хора създадохме вяра за естествен живот, въпреки че към досегашното си тегло ще би трябвало да прибавят още 10 години...
Борбата обаче продължава – в настоящия или в предстоящ парламент ще настояваме за приемане на „ Закон за частния банкрут “, който да подсигурява естественото и почтено битие на добросъвестните длъжници и ще ги отбрани от терора на банки и колекторски компании. Мисля, че това е много по-важно от всички нелепости, с които се занимават депутатите през последната седмица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ