БСК: Румънският сценарий може да дойде у нас заради Бюджет 2026!
Заместник-председателят и основен финансов шеф на Българската стопанска камара Станислав Попдончев бе специфичен посетител в „ Денят на Дарик “, с цел да разяснява неосъществените диалози за Бюджет 2026 в Националния съвет за тристранно съдействие. Властта се отхвърли да прегледа първия за България бюджет в евро на съвещание дружно с работодателите и синдикатите, откакто имаше два несполучливи опита за подобен съвет. Така 13 дни, откакто срокът изтече, държавното управление внесе Бюджет 2026 в Народното събрание.
„ Националния съвет за тристранно съдействието е съвещателен орган. Ние през вчерашния ден отказахме да участваме в съвещанието. Нямаше спънка да бъде извършено такова съвещание. Правителството преценя дали да организира съвета без една група или част. Законодателно няма спънка да не се организира такава среща “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.
„ Такова е решението и ние го одобряваме. Нашата позицията я пуснахме до медиите – тя е обществена и ясна. Надявам се да не се постанова постоянно да се употребяват сходни принадлежности. Назад във времето имаше още един сходен случай. Искахме да дадем явен сигнал, че Бюджет 2026 е недопустим. Дори да е политически единствен вероятен, това не го прави стопански допустим. Не би трябвало да даваме етикети. Това не е единственият вероятен бюджет. Дали е единственият политически вероятен – тук би трябвало да се доверим на представителите на държавното управление, само че това не го вършат стопански допустим “, сподели още той.
„ В края на март, когато приехме бюджета за сегашната година нямаше никакви индикации в средносрочната прогноза, че ще бъде увеличена данъчно осигурителната тежест. Това беше изненада за нас и е една от аргументите да реагираме по сходен метод “, съобщи Попдончев.
„ При първото планувано съвещание имаше планувано съвещание на Министерски съвет след Националния съвет за тристранно съдействието. При към този момент последвалите диалози до през днешния ден стана ясно, че няма политическа съдружна поддръжка да бъдат изменени някои параметри в бюджета. Не считаме, че нещо би се трансформирало не тъй като няма предпочитание, а тъй като няма поддръжка. Не бих влезнал в оценка да кажа дали е добър или неприятен. За да създадем такава оценка, би трябвало да мине много време. Проектът на Бюджет 2026 репликира това, което имахме през последните две-три години “, разяснява Станислав Попдончев.
„ Не бих се съгласил с тезата, че това е най-малкото зло и единственият вероятен бюджет. Ако продължим по този метод през 2026 и 2027 година, то през 2028 година ще имаме съществени проблеми. Създадоха се предпоставки за това, откакто обвързахме минималната работна заплата със междинната работна заплата. Работодатели и синдикати работихме дружно повече за основаването на нов механизъм за минималната работна заплата, имаше огромен прогрес, само че не стигнахме до дъно. Продължава се действието на автоматизирания механизъм. Влизаме в обстановка на кръгова взаимозависимост. Има непрестанно лавинообразно увеличение на двата индикатори и сме обречени да се повишават разноските за заплащане в обществената сфера, а също и в частния бранш “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.
„ Не би трябвало да позволяваме толкоз огромни буфери в обособените ведомства. За това е нужна политическа воля. В момента е казано да не се пипат разноските, а в действителност няма по какъв начин да се разчита единствено на допълните доходи “, съобщи той.
„ Тази година няма да има апокалипсис във финансов проект. Ако продължим още една година по този начин, румънският сюжет ще ни чака през 2028 година. Тази година би трябвало да следим, тъй като имаме увеличение с 5 милиарда евро събираемостта на налозите. Нека да забележим тази събираемост по какъв начин ще върви. Трябва да кажем ясно, че всяка данъчна осигурителна система разчита на доброволната събираемост. Всяко повишение на налозите води до податливост към понижаване на желанието да си декларирате действителните приходи и да си платите действителните данъчни отговорности “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на БКС.
„ Най-големият проблем е непредвидимостта. Дали ще сме по-сигурни, или не – не зависи от нас, до момента в който дали сме предвидими, или не – зависи от нас. Няма по какъв начин нещо на 1 април да е едно, а към 31 октомври да бъде друго. Как да инвестирате в сходна страна? Не може да си извършите разчет-бюджет. В частния бизнес никой не си прави бюджета в последните моменти преди Коледа. Това е непредвидимостта и това не въздейства добре на бизнес средата “, разяснява Попдончев.
„ Еврозоната е огромно достижение, въпреки че оценките са поляризирани. Това е работа на доста държавни управления и приоритет на доста бизнес организации у нас от доста години. Инвестиционният развой има преимущество от еврозоната, като ще се употребява същата валута. Това не е задоволително, тъй като капиталовата среда се дефинира от доста други фактори като достъп до финансиране и достъп до човешки запаси, както и данъчната система. Това няма отношение към еврозоната, само че ние продължаваме по всяка една от тези тематики по този начин, че вложителят да се усеща нерешителен “, сподели той.
„ Всичко е реалистично да се промени в този бюджет. В приходната част би трябвало да се откажем от двукратното увеличение на налог дял, като би трябвало да се откажем от увеличението на осигуровките с 2%. Ефектът на тази мярка е привършен. Категорично неприятно бе да се вдигне Данък добавена стойност на 22%. Всички сме консуматори и щяхме да го усетим при увеличението на цените на стоките. Това не е единственият вероятен бюджет. Това е бюджетът, който явно има политическата поддръжка. Изпадаме в обстановка, в която нищо не може да се разяснява. Ние можем единствено да сменяем едни налози с други “, съобщи Попдончев.
„ Вярваме, че диалозите, които предстоят в комисията по бюджетна политика ще доведат до малко повече разсъдък и възможни промени. Надяваме се на основни промени. Не поддържам тезата, че няма време за законодателни промени, тъй като видяхме, че в случай че има воля даден закон може да мине за минута през комисия и след това за час през Народно заседание “, разяснява Станислав Попдончев пред Божидар Русев.
„ Националния съвет за тристранно съдействието е съвещателен орган. Ние през вчерашния ден отказахме да участваме в съвещанието. Нямаше спънка да бъде извършено такова съвещание. Правителството преценя дали да организира съвета без една група или част. Законодателно няма спънка да не се организира такава среща “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.
„ Такова е решението и ние го одобряваме. Нашата позицията я пуснахме до медиите – тя е обществена и ясна. Надявам се да не се постанова постоянно да се употребяват сходни принадлежности. Назад във времето имаше още един сходен случай. Искахме да дадем явен сигнал, че Бюджет 2026 е недопустим. Дори да е политически единствен вероятен, това не го прави стопански допустим. Не би трябвало да даваме етикети. Това не е единственият вероятен бюджет. Дали е единственият политически вероятен – тук би трябвало да се доверим на представителите на държавното управление, само че това не го вършат стопански допустим “, сподели още той.
„ В края на март, когато приехме бюджета за сегашната година нямаше никакви индикации в средносрочната прогноза, че ще бъде увеличена данъчно осигурителната тежест. Това беше изненада за нас и е една от аргументите да реагираме по сходен метод “, съобщи Попдончев.
„ При първото планувано съвещание имаше планувано съвещание на Министерски съвет след Националния съвет за тристранно съдействието. При към този момент последвалите диалози до през днешния ден стана ясно, че няма политическа съдружна поддръжка да бъдат изменени някои параметри в бюджета. Не считаме, че нещо би се трансформирало не тъй като няма предпочитание, а тъй като няма поддръжка. Не бих влезнал в оценка да кажа дали е добър или неприятен. За да създадем такава оценка, би трябвало да мине много време. Проектът на Бюджет 2026 репликира това, което имахме през последните две-три години “, разяснява Станислав Попдончев.
„ Не бих се съгласил с тезата, че това е най-малкото зло и единственият вероятен бюджет. Ако продължим по този метод през 2026 и 2027 година, то през 2028 година ще имаме съществени проблеми. Създадоха се предпоставки за това, откакто обвързахме минималната работна заплата със междинната работна заплата. Работодатели и синдикати работихме дружно повече за основаването на нов механизъм за минималната работна заплата, имаше огромен прогрес, само че не стигнахме до дъно. Продължава се действието на автоматизирания механизъм. Влизаме в обстановка на кръгова взаимозависимост. Има непрестанно лавинообразно увеличение на двата индикатори и сме обречени да се повишават разноските за заплащане в обществената сфера, а също и в частния бранш “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.
„ Не би трябвало да позволяваме толкоз огромни буфери в обособените ведомства. За това е нужна политическа воля. В момента е казано да не се пипат разноските, а в действителност няма по какъв начин да се разчита единствено на допълните доходи “, съобщи той.
„ Тази година няма да има апокалипсис във финансов проект. Ако продължим още една година по този начин, румънският сюжет ще ни чака през 2028 година. Тази година би трябвало да следим, тъй като имаме увеличение с 5 милиарда евро събираемостта на налозите. Нека да забележим тази събираемост по какъв начин ще върви. Трябва да кажем ясно, че всяка данъчна осигурителна система разчита на доброволната събираемост. Всяко повишение на налозите води до податливост към понижаване на желанието да си декларирате действителните приходи и да си платите действителните данъчни отговорности “, съобщи заместник-председателят и основен финансов шеф на БКС.
„ Най-големият проблем е непредвидимостта. Дали ще сме по-сигурни, или не – не зависи от нас, до момента в който дали сме предвидими, или не – зависи от нас. Няма по какъв начин нещо на 1 април да е едно, а към 31 октомври да бъде друго. Как да инвестирате в сходна страна? Не може да си извършите разчет-бюджет. В частния бизнес никой не си прави бюджета в последните моменти преди Коледа. Това е непредвидимостта и това не въздейства добре на бизнес средата “, разяснява Попдончев.
„ Еврозоната е огромно достижение, въпреки че оценките са поляризирани. Това е работа на доста държавни управления и приоритет на доста бизнес организации у нас от доста години. Инвестиционният развой има преимущество от еврозоната, като ще се употребява същата валута. Това не е задоволително, тъй като капиталовата среда се дефинира от доста други фактори като достъп до финансиране и достъп до човешки запаси, както и данъчната система. Това няма отношение към еврозоната, само че ние продължаваме по всяка една от тези тематики по този начин, че вложителят да се усеща нерешителен “, сподели той.
„ Всичко е реалистично да се промени в този бюджет. В приходната част би трябвало да се откажем от двукратното увеличение на налог дял, като би трябвало да се откажем от увеличението на осигуровките с 2%. Ефектът на тази мярка е привършен. Категорично неприятно бе да се вдигне Данък добавена стойност на 22%. Всички сме консуматори и щяхме да го усетим при увеличението на цените на стоките. Това не е единственият вероятен бюджет. Това е бюджетът, който явно има политическата поддръжка. Изпадаме в обстановка, в която нищо не може да се разяснява. Ние можем единствено да сменяем едни налози с други “, съобщи Попдончев.
„ Вярваме, че диалозите, които предстоят в комисията по бюджетна политика ще доведат до малко повече разсъдък и възможни промени. Надяваме се на основни промени. Не поддържам тезата, че няма време за законодателни промени, тъй като видяхме, че в случай че има воля даден закон може да мине за минута през комисия и след това за час през Народно заседание “, разяснява Станислав Попдончев пред Божидар Русев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ