Държавните болници все пак ще получават допълнителни бонуси, независимо от дълговете
Заместник-министърът на опазването на здравето Жени Начева отстъпи за спомагателното материално стимулиране на лечебните заведения на първата полемика по новия финансов стандарт, въведен от министерството.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Новата здравна карта планува с 6000 болнични кревати по-малко
Документът е признат от националната комисия и утвърден от здравния министър
17 апр 2018
Мавродиев кредитира, Домусчиев номинира
За пръв път в управителния съвет на работодателската организация КРИБ влиза представител на страната
17 апр 2018
Създаване на синдикални и партийни здравни каси е вид за нов модел
Според здравния министър Кирил Ананиев сега се проучват всички модели в Европейски Съюз и ще бъде препоръчан български, съгласуван с локалните особености
13 апр 2018 Държавните и общинските лечебни заведения въпреки всичко ще могат да дават като бонуси и заплати на медицинските си екипи средствата от клинични пътеки, както е и сега. Според новия финансов стандарт за ръководство на лечебните заведения, въведен от здравното министерство, шефовете нямаха право да раздават спомагателни средства за заплати, в случай че болничното заведение има просрочени задължения. Това стана ясно от изказването на зам. -министъра на опазването на здравето Жени Начева пред парламентарната здравна комисия.
Тя разгласи, че ръководещите лечебни заведения могат напълно умерено да разпределят средствата, получени за лекуване от здравната каса и министерството за заплати и бонуси, само че няма да имат право да го вършат с другите спомагателни доходи на клиниката. Вероятно в тази ситуация става въпрос за приходите от частни пациенти и доплащане, както и от наем на площи в границите на болничното заведение, които са минимална част от приходите на лечебните заведения.
След като изслуша народните представители и представителите на сдруженията на университетските и регионалните лечебни заведения, както и на лекарския съюз, Начева означи, че стандартът за ръководство ще бъде поправен. Той планува министерството да дава позволение за всяка по-голяма поръчка, а клиниките се задължават да не натрупат нови просрочия.
Затънали в задължения
Според данните на министерството половината от 70-те държавни лечебни заведения, сред които има и голям брой санаториуми, нямат просрочени отговорности. За сметка на това останалите 35 имат 155 млн. лева просрочени задължения. Над 25 клиники имат просрочия над 1 млн. лева, като най-големият дължим дълг е на стойност 21 млн. лева При някои от държавните клиники делът на просрочените задълженията се равнява на сред 50 и 80% от получените средства за лекуване от НЗОК. 13 от клиниките са с изпаднали в просрочие отговорности на стойност до 1 млн. лева, като най-малките просрочия са към 24 хиляди лева
В същото време държавните клиники получават 50% от средствата за болнична помощ от НЗОК, които са 1.824 милиарда лева, а също така се чака да получат и 90 млн. лева дотации от здравното министерство за действия, плащани от страната.
Целият обществен бранш – държавни и общински лечебни заведения, дължат общо над половин милиард на снабдители.
Защо се случва това
Според представителите на лечебните заведения повода за трупане на задължения са недофинансираните клинични пътеки, по които им заплаща здравната каса. Всички те бяха извънредно обезпокоени, че няма да могат да заплащат задоволително добре на личния състав си и по този начин ще го изгубят.
" Трябва да бъде в допълнение дефинирано спомагателното стимулиране да бъде единствено от средства от НЗОК и здравното министерство, а не изобщо да го няма. Освен това за нас е много стряскащ текстът, че не би трябвало да имаме нарастване на просрочията, като се има поради, че финансирането на лечебните заведения не зависи от нас ", разяснява доктор Нели Савчева, ръководител на Националното съдружие на регионалните лечебни заведения. Тя счита още, че финансовият стандарт планува прекомерно огромна отговорност за изпълнителния шеф, само че не и за членовете на борда, измежду които има представител на министерството.
Според Момчил Мавров, заместник-председател на Националното съдружие на универститетските лечебни заведения, клиниките в България са прекомерно разнообразни като потенциал, георгафско състояние и благоприятни условия и мъчно могат да се вместят в стандарта за ръководство на финансите.
" Не е допустимо те да дават отговор на един стандарт. Не считам, че положението на просрочията се дължи единствено на финансовото положение на болнициге. Много дребна част от приходите могат да се ръководят дейно. Проблем е моделът на типово възнаграждение по клинична пътека на пациент, без да се регистрира тежестта на болестта, размера, равнището на подготвеност, професионалната подготовка на лекарите. Този модел е в ущърб на огромните академични лечебни заведения ", означи Мавров. Той означи, че условието на стандарта всяка поръчка над 70 хиляди лева да бъде одобрявана от министъра, не е вярна.
" Една ренгенова тръба на скенер коства 100 хиляди лева Докато чакаме министърът да подпише, не би трябвало да диагностицираме 24-48 часа ", сподели Мавров. Той означи още от главните проблеми на лечебните заведения – неналичието на почтено възнаграждение на личния състав, текучеството, неналичието на вложения в държавните клиники, забавените заплащания от касата и неплатената надлимитна активност.
Депутатите чакат повече
Народните представители от опозицията разясниха, че са очаквали повече от това да има единствено стандарт за финансово ръководство на лечебните заведения.
" Очаквахме въвеждане на единна осведомителна система, а не на общи правила за счетоводна политика, което виждаме. Как ще намалите просрочията – съгласно стандарта лечебните заведения не би трябвало да заплащат, да не одобряват пациенти, да не подтикват лекарите ли. Счетоводството ли е най-големият проблем за натрупването на неизплатени средства, считам, че се нуждаем от смяна в модела на здравната система ", означи доктор Нигяр Джафер от Движение за права и свободи.
Проф. доктор Георги Михайлов означи, че това, че медицинските действия не са остойностени, е главен проблем.
" Един болен с една херния е доста друг от различен болен с друга херния. Не чух какво тъкмо пречи да се дава в допълнение стимулиране от парите от касата, а в стандарта написа, че лечебните заведения с просрочия не могат. Има императивна възбрана да се усилват просрочията, а при настоящия метод на договаряне и финансиране това е невероятно ", означи Михайлов.
В последна сметка заместник-министърът означи, че бележките на участвалите в полемиката ще бъдат взети поради при коригирането на стандарта.
© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Новата здравна карта планува с 6000 болнични кревати по-малко
Документът е признат от националната комисия и утвърден от здравния министър
17 апр 2018
Мавродиев кредитира, Домусчиев номинира
За пръв път в управителния съвет на работодателската организация КРИБ влиза представител на страната
17 апр 2018
Създаване на синдикални и партийни здравни каси е вид за нов модел
Според здравния министър Кирил Ананиев сега се проучват всички модели в Европейски Съюз и ще бъде препоръчан български, съгласуван с локалните особености
13 апр 2018 Държавните и общинските лечебни заведения въпреки всичко ще могат да дават като бонуси и заплати на медицинските си екипи средствата от клинични пътеки, както е и сега. Според новия финансов стандарт за ръководство на лечебните заведения, въведен от здравното министерство, шефовете нямаха право да раздават спомагателни средства за заплати, в случай че болничното заведение има просрочени задължения. Това стана ясно от изказването на зам. -министъра на опазването на здравето Жени Начева пред парламентарната здравна комисия.
Тя разгласи, че ръководещите лечебни заведения могат напълно умерено да разпределят средствата, получени за лекуване от здравната каса и министерството за заплати и бонуси, само че няма да имат право да го вършат с другите спомагателни доходи на клиниката. Вероятно в тази ситуация става въпрос за приходите от частни пациенти и доплащане, както и от наем на площи в границите на болничното заведение, които са минимална част от приходите на лечебните заведения.
След като изслуша народните представители и представителите на сдруженията на университетските и регионалните лечебни заведения, както и на лекарския съюз, Начева означи, че стандартът за ръководство ще бъде поправен. Той планува министерството да дава позволение за всяка по-голяма поръчка, а клиниките се задължават да не натрупат нови просрочия.
Затънали в задължения
Според данните на министерството половината от 70-те държавни лечебни заведения, сред които има и голям брой санаториуми, нямат просрочени отговорности. За сметка на това останалите 35 имат 155 млн. лева просрочени задължения. Над 25 клиники имат просрочия над 1 млн. лева, като най-големият дължим дълг е на стойност 21 млн. лева При някои от държавните клиники делът на просрочените задълженията се равнява на сред 50 и 80% от получените средства за лекуване от НЗОК. 13 от клиниките са с изпаднали в просрочие отговорности на стойност до 1 млн. лева, като най-малките просрочия са към 24 хиляди лева
В същото време държавните клиники получават 50% от средствата за болнична помощ от НЗОК, които са 1.824 милиарда лева, а също така се чака да получат и 90 млн. лева дотации от здравното министерство за действия, плащани от страната.
Целият обществен бранш – държавни и общински лечебни заведения, дължат общо над половин милиард на снабдители.
Защо се случва това
Според представителите на лечебните заведения повода за трупане на задължения са недофинансираните клинични пътеки, по които им заплаща здравната каса. Всички те бяха извънредно обезпокоени, че няма да могат да заплащат задоволително добре на личния състав си и по този начин ще го изгубят.
" Трябва да бъде в допълнение дефинирано спомагателното стимулиране да бъде единствено от средства от НЗОК и здравното министерство, а не изобщо да го няма. Освен това за нас е много стряскащ текстът, че не би трябвало да имаме нарастване на просрочията, като се има поради, че финансирането на лечебните заведения не зависи от нас ", разяснява доктор Нели Савчева, ръководител на Националното съдружие на регионалните лечебни заведения. Тя счита още, че финансовият стандарт планува прекомерно огромна отговорност за изпълнителния шеф, само че не и за членовете на борда, измежду които има представител на министерството.
Според Момчил Мавров, заместник-председател на Националното съдружие на универститетските лечебни заведения, клиниките в България са прекомерно разнообразни като потенциал, георгафско състояние и благоприятни условия и мъчно могат да се вместят в стандарта за ръководство на финансите.
" Не е допустимо те да дават отговор на един стандарт. Не считам, че положението на просрочията се дължи единствено на финансовото положение на болнициге. Много дребна част от приходите могат да се ръководят дейно. Проблем е моделът на типово възнаграждение по клинична пътека на пациент, без да се регистрира тежестта на болестта, размера, равнището на подготвеност, професионалната подготовка на лекарите. Този модел е в ущърб на огромните академични лечебни заведения ", означи Мавров. Той означи, че условието на стандарта всяка поръчка над 70 хиляди лева да бъде одобрявана от министъра, не е вярна.
" Една ренгенова тръба на скенер коства 100 хиляди лева Докато чакаме министърът да подпише, не би трябвало да диагностицираме 24-48 часа ", сподели Мавров. Той означи още от главните проблеми на лечебните заведения – неналичието на почтено възнаграждение на личния състав, текучеството, неналичието на вложения в държавните клиники, забавените заплащания от касата и неплатената надлимитна активност.
Депутатите чакат повече
Народните представители от опозицията разясниха, че са очаквали повече от това да има единствено стандарт за финансово ръководство на лечебните заведения.
" Очаквахме въвеждане на единна осведомителна система, а не на общи правила за счетоводна политика, което виждаме. Как ще намалите просрочията – съгласно стандарта лечебните заведения не би трябвало да заплащат, да не одобряват пациенти, да не подтикват лекарите ли. Счетоводството ли е най-големият проблем за натрупването на неизплатени средства, считам, че се нуждаем от смяна в модела на здравната система ", означи доктор Нигяр Джафер от Движение за права и свободи.
Проф. доктор Георги Михайлов означи, че това, че медицинските действия не са остойностени, е главен проблем.
" Един болен с една херния е доста друг от различен болен с друга херния. Не чух какво тъкмо пречи да се дава в допълнение стимулиране от парите от касата, а в стандарта написа, че лечебните заведения с просрочия не могат. Има императивна възбрана да се усилват просрочията, а при настоящия метод на договаряне и финансиране това е невероятно ", означи Михайлов.
В последна сметка заместник-министърът означи, че бележките на участвалите в полемиката ще бъдат взети поради при коригирането на стандарта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ