Защо Турция не бърза да отвори границата с Армения
Заместник-министърът на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян на конференцията „ Кръстопът на света “ сподели, че има „ вяра за отваряне на арменско-турската граница в близко бъдеще за жители на трети страни и лица с дипломатически паспорти “. Той също по този начин означи, че „ отварянето на арменско-турската граница е от решаващо значение “ и може би „ в близко бъдеще тази осезаема стъпка ще бъде осъществена “.
Обърнахме внимание на този откъс заради следните аргументи. Сафарян повтори казаното преди този момент от арменския министър председател Никол Пашинян в Народното събрание по време на чуванията по проектобюджета за 2024 година:
„ Надявам се, че в близко бъдеще ще можем да осъществим споразуменията, реализирани след договарянията сред специфичните представители на Армения и Турция по отношение на отварянето на границата сред страните “.
По-рано, говорейки на сесия на Парламентарната асамблея на ОССЕ в Ереван, той обясни позицията си: „ В близко бъдеще може да се случи отварянето на арменско-турската граница за жители на трети страни и лица с дипломатически паспорти; страните в никакъв случай не са и преди имаше подобен деен разговор, макар обстоятелството, че нямаше триумф във връзка с установяването на дипломатически връзки.
Но факт е, че договореностите, реализирани след договарянията сред специфичните представители на Армения и Турция за отваряне на границата сред страните, имат пакетен темперамент. Това деяние е обусловено от подписването на съглашение сред двете страни за възобновяване на дипломатическите връзки.
Да напомним, че на 1 февруари 2023 година за първи път от 35 години границата беше краткотрайно отворена, с цел да може филантропичната помощ от Армения да стигне до потърпевшите от земетресението в Турция. Арменският външен министър Арарат Мирзоян, който посети Анкара по това време, увери, че страните са се съгласили да „ ускорят ограниченията за нормализиране на връзките “. След това Армения ремонтира и преоборудва Граничен контролно-пропусквателен пункт Маргара и беше декларирано, че границата може да бъде отворена през лятото на 2023 година „ в разгара на туристическия сезон “.
Но границата сред двете страни към момента е заключена. Според Пашинян се оказва, че Турция, откакто е решила да отвори границата преди нормализиране на връзките с Армения, се е отдръпнала от предходните съглашения. На публично равнище Анкара изясни позицията си по следния метод:
„ Нормализирането на връзките сред Турция и Армения, в това число по въпроса за отварянето на границата, зависи напълно от стъпките, които подхваща формален Ереван, сътвори се нова обстановка в района, има задоволително благоприятни условия за съдействие. Ако има подобен метод, мисля, че ще забележим съответен прогрес в този развой, чак до граничния въпрос.
Но за каква „ нова обстановка “ в района приказват в Анкара, в случай че вземем поради резултатите от победоносната за Азербайджан втора Карабахска война и връщането на изгубени преди този момент райони под негов надзор, проблемите с подписването на мир контракт сред Азербайджан и Армения и даже полемиката за така наречен Зангезурски кулоар?
Във всеки случай точно в този подтекст са рамките, в които се гради дипломацията на Армения в турското направление, когато Ереван съобщи, че към този момент няма причина да държи границата с Армения затворена. Но позицията на Турция се промени.
Преди това нормализирането на връзките сред Турция и Армения ставаше действително с посредничеството на Русия, както и процесът на деблокиране на районните връзки. Сега желанието на Армения да отвори границите си с Турция е вградено в подтекста на нейните комплицирани връзки както с Русия, по този начин и с Иран, както и с нейното придвижване към Запада.
В актуалната обстановка, изключително в Близкия изток по отношение на войната сред Израел и Хамас, за Турция не е преференциално да играе арменската „ карта “ против Русия и Иран. Затова Анкара обръща всички упования на Ереван не към Запада и структурите на НАТО, а към формата „ 3+3 ” (Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия) без западна интервенция под каквато и да е форма.
Именно по този път е допустимо подписването както на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения, по този начин и на съглашение за нормализиране на връзките сред Армения и Турция.
Но това развиване на събитията планува смяна в избрани вектори във външната политика на Армения. Между другото, министърът на защитата на Турция Яшар Гюлер сподели по време на визитата си в Баку на 27 ноември, че Армения не може вярно да оцени вероятностите за определяне на мир и непоклатимост в района, като добави, че платформата „ 3+2 “ е „ добър формат за спокойно разрешаване на проблемите в района “.
Подобно мнение беше изразено и в Москва по време на среща сред съветския външен министър Сергей Лавров и азербайджанския му сътрудник Джейхун Байрамов. Освен това препоръчаният нов геополитически модел дава обещание отвореност и икономическо съдействие сред страните от района и главните световни играчи, в това число Китай. Неслучайно турският президент Реджеп Тайип Ердоган декларира, че „ Армения би трябвало да търси сигурността си не на хиляди километри разстояние, а в съдействие със своите съседи “.
С други думи, в този момент Армения няма необятен избор на решения и е тласкана към „ регионализация “ на външната политика, а не към нейното „ западняване “. Междувременно границата с Турция ще остане заключена.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Обърнахме внимание на този откъс заради следните аргументи. Сафарян повтори казаното преди този момент от арменския министър председател Никол Пашинян в Народното събрание по време на чуванията по проектобюджета за 2024 година:
„ Надявам се, че в близко бъдеще ще можем да осъществим споразуменията, реализирани след договарянията сред специфичните представители на Армения и Турция по отношение на отварянето на границата сред страните “.
По-рано, говорейки на сесия на Парламентарната асамблея на ОССЕ в Ереван, той обясни позицията си: „ В близко бъдеще може да се случи отварянето на арменско-турската граница за жители на трети страни и лица с дипломатически паспорти; страните в никакъв случай не са и преди имаше подобен деен разговор, макар обстоятелството, че нямаше триумф във връзка с установяването на дипломатически връзки.
Но факт е, че договореностите, реализирани след договарянията сред специфичните представители на Армения и Турция за отваряне на границата сред страните, имат пакетен темперамент. Това деяние е обусловено от подписването на съглашение сред двете страни за възобновяване на дипломатическите връзки.
Да напомним, че на 1 февруари 2023 година за първи път от 35 години границата беше краткотрайно отворена, с цел да може филантропичната помощ от Армения да стигне до потърпевшите от земетресението в Турция. Арменският външен министър Арарат Мирзоян, който посети Анкара по това време, увери, че страните са се съгласили да „ ускорят ограниченията за нормализиране на връзките “. След това Армения ремонтира и преоборудва Граничен контролно-пропусквателен пункт Маргара и беше декларирано, че границата може да бъде отворена през лятото на 2023 година „ в разгара на туристическия сезон “.
Но границата сред двете страни към момента е заключена. Според Пашинян се оказва, че Турция, откакто е решила да отвори границата преди нормализиране на връзките с Армения, се е отдръпнала от предходните съглашения. На публично равнище Анкара изясни позицията си по следния метод:
„ Нормализирането на връзките сред Турция и Армения, в това число по въпроса за отварянето на границата, зависи напълно от стъпките, които подхваща формален Ереван, сътвори се нова обстановка в района, има задоволително благоприятни условия за съдействие. Ако има подобен метод, мисля, че ще забележим съответен прогрес в този развой, чак до граничния въпрос.
Но за каква „ нова обстановка “ в района приказват в Анкара, в случай че вземем поради резултатите от победоносната за Азербайджан втора Карабахска война и връщането на изгубени преди този момент райони под негов надзор, проблемите с подписването на мир контракт сред Азербайджан и Армения и даже полемиката за така наречен Зангезурски кулоар?
Във всеки случай точно в този подтекст са рамките, в които се гради дипломацията на Армения в турското направление, когато Ереван съобщи, че към този момент няма причина да държи границата с Армения затворена. Но позицията на Турция се промени.
Преди това нормализирането на връзките сред Турция и Армения ставаше действително с посредничеството на Русия, както и процесът на деблокиране на районните връзки. Сега желанието на Армения да отвори границите си с Турция е вградено в подтекста на нейните комплицирани връзки както с Русия, по този начин и с Иран, както и с нейното придвижване към Запада.
В актуалната обстановка, изключително в Близкия изток по отношение на войната сред Израел и Хамас, за Турция не е преференциално да играе арменската „ карта “ против Русия и Иран. Затова Анкара обръща всички упования на Ереван не към Запада и структурите на НАТО, а към формата „ 3+3 ” (Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия) без западна интервенция под каквато и да е форма.
Именно по този път е допустимо подписването както на кротичък контракт сред Азербайджан и Армения, по този начин и на съглашение за нормализиране на връзките сред Армения и Турция.
Но това развиване на събитията планува смяна в избрани вектори във външната политика на Армения. Между другото, министърът на защитата на Турция Яшар Гюлер сподели по време на визитата си в Баку на 27 ноември, че Армения не може вярно да оцени вероятностите за определяне на мир и непоклатимост в района, като добави, че платформата „ 3+2 “ е „ добър формат за спокойно разрешаване на проблемите в района “.
Подобно мнение беше изразено и в Москва по време на среща сред съветския външен министър Сергей Лавров и азербайджанския му сътрудник Джейхун Байрамов. Освен това препоръчаният нов геополитически модел дава обещание отвореност и икономическо съдействие сред страните от района и главните световни играчи, в това число Китай. Неслучайно турският президент Реджеп Тайип Ердоган декларира, че „ Армения би трябвало да търси сигурността си не на хиляди километри разстояние, а в съдействие със своите съседи “.
С други думи, в този момент Армения няма необятен избор на решения и е тласкана към „ регионализация “ на външната политика, а не към нейното „ западняване “. Междувременно границата с Турция ще остане заключена.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ