Замаяността е неясен е неспецифичен симптом. Характеризира се с абнормно

Замаяността е неразбираем е неспецифичен признак. Характеризира се с абнормно усещане във връзка с мястото, където се намираме или позицията на нашето тяло по отношение на него. Световъртежът е характерен вид замаяност, при която е налице субективно чувство за завъртане на околната среда и предмети или лично чувство за въртене на тялото.

Световъртежът може да бъде както от периферен (увреда на вестибуларния нерв и лабиринта), по този начин и от централен генезис – дължащ се на болести, засягащи централната нервна система. Централният вид световъртеж се дължи на абнормно предаване, обработка и разбиране на нервния сигнал от периферните вестибуларни пътища, включително вътрешно ухо и вестибуларен нерв) към централните мозъчни структури.

На какво се дължи постигането на равновесие на нашето тяло?

Запазването на баланс и равновесие на нашето тяло се дължи на вярното действие на нашите съществени сетивни рецептори – вестибуларният рецептор (намиращ се във вътрешното ухо), зрителният рецептор и проприоцептивните рецептори, които долавят ситуацията на нашето тяло в пространството. Информацията, подадена, от тях се предава на мозъчните структури – мозъчен дънер и дребен мозък, където се интегрира и се „ координират” придвижванията на очите и тялото, с цел да се резервира нужното равновесие. Крайният анализатор, който взе участие и в реализирането на противоположна връзка, е мозъчната кора.

Епидемиология

Появата на световъртеж е по-характерна в по-напреднала възраст, заради увеличение на рисковите фактори – артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет и надлежно повишаване риска от съдови затруднения. Сред по-младите хора, постоянно появяването на „ централен” вид световъртеж се асоциира с съществуването на мигренозно главоболие или демиелинизиращ развой.

Кога да мислим за „ централен” световъртеж?

На първо място е належащо да се изключи опцията да се касае за периферен вестрибуларен синдром. Ориентир за това е анамнезата за дълготрайност, самата изява на световъртежа, както и съпътстващите спомагателни признаци.

Едни от най-разпространените форми на периферен световъртеж са: незлокачествен позиционен световъртеж , траещ към секунди до минути, Мениеров синдром , представляващ повтарящи се епизоди на световъртеж, асоцииран със загуба на слуха, напън и звук в ушите, продължаващи няколко часа, както и вестибуларния невронит , траещ няколко дни, без асоциирани неврологични или слухови нарушавания.

Отхвърлянето на периферна генеза за световъртежа, както и съществуването на съпровождащи неврологични признаци – включително главоболие, преходни зрителни нарушавания, нарушавания на говора и речта, уязвимост или сетивни нарушавания на тялото насочват към евентуална централна причина за появяването на световъртеж.

Кои са 4-те

най-чести „ централни” аргументи за световъртеж?

1. Мигрена-асоцииран световъртеж

Връзката сред мигренозното главоболие и световъртежа е разнообразна. При една част от случаите появяването им съответствува по време, в друга част главоболието предшества появяването на световъртежа, а в по-голямата част от случаите (50%) световъртежът е първото недоволство. Често острата офанзива на световъртеж се последва от понижен толеранс при завъртане на главата и поява на преходно зашеметяване.

2. Нарушения във вертебробазиларната съдова система

Нарушенията могат да са по вида на инсуфициенция (недостатъчност), транзиторна исхемична офанзива или инсулт. Вертебробазиларната система е виновна за кръвоснабдяването на по-голямата част от виновните за запазването на равновесие мозъчни структури, включително и вътрешното ухо. Затова нарушаването в тази система постоянно се асоциира с появяването на световъртеж, който може да е продължителен или остро зародил.

Освен световъртеж, други насочващи признаци за съществуване на нарушаване във вертебробазиларната система са:
Намаление на слуха; Шум в ушите; Диплопия - двойно виждане; Дроп-атаки – неочаквани рухвания, без загуба на схващане.
Острото нарушаване на кръвотока на една от артериите, принадлежаща към вертебробазиларната артерия, води до остра поява на световъртеж, звук в ушите и загуба на слуха.

Исхемията в басейна на друга водеща артерия води до така наречен синдром на Валенберг , характеризиращ се с остро пораждане на световъртеж, гадене и повръщане, едностранна лицева болежка и изтръпване, нарушена съгласуваност в крайниците от едната страна, намаляване на клепача и стесняване на зеницата на едното око, както и загуба на усета за болежка в другата страна на тялото.

Свързани публикации.. Световъртеж или зашеметяване - за какво разликата е толкоз значима? 2 При неочакван световъртеж би трябвало да мислим и за инсулт 0 Болест на Мениер – неочакван световъртеж 0

Малформация вид Арнолд-Киари

Представлява нахлуване на част от дребния мозък и мозъчния дънер през така наречен огромен черепен отвор и прилепяне на съответните мозъчни структури и черепномозъчни нерви. Най-честите недоволства са от световъртеж, атаксия, невросензорно понижение на слуха, главоболие, болежка във врата, дисфункция на черепномозъчни нерви.

Множествена склероза

Макар в по-голямата част от случаите първа изява на болестта да е развиването на оптичен неврит, в 5% от случаите световъртежът е първият сигнал. При 50% от пациентите с множествена склероза, световъртежът е съпътстващо недоволство в хода на болестта.4970