Излагането на замърсен въздух влияе на мозъка
Замърсяването на въздуха, невидимият зложелател, е освен опасност за белите ни дробове, само че има и пагубни последствия за нашия мозък.
Фините прахови частици или PM2.5, комплицирана комбинация от микроскопични частици и капчици, суспендирани във въздуха, са виновникът за увреждането на белодробната тъкан и възпалението от години. Последните развития обаче насочиха вниманието ни към друга евентуална жертва на този подъл зложелател – нашето когнитивно здраве.
Замърсяването на въздуха въздейства върху мозъка
В скорошно изследване откриватели от университетите в Рощок, Бон и Люксембург хвърлиха светлина върху тревожна връзка.
Експертите допускат, че систематичното инфектиране, провокирано от повишение на моноцитите (вид бели кръвни клетки), може да бъде значим канал за резултатите от експозицията на PM2.5 върху когнитивното увреждане.
Това изследване, оповестено в списание Alzheimer`s & Dementia, в действителност може да промени метода, по който възприемаме замърсяването на въздуха.
Разкриване на невидимите опасности за здравето
PM2.5, необикновено дребни частици във въздуха, могат без изпитание да обхванат в белите ни дробове и евентуално в кръвния ни поток, като по този метод съставляват обилни опасности за здравето.
Постоянното излагане на неприятно качество на въздуха е обвързвано с невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер и Паркинсон, което накара замърсяването на въздуха да бъде записано като модифицируем рисков фактор в неотдавнашния отчет на комисията Lancet по отношение на предварителната защита, интервенцията и грижите за деменция.
Въпреки това комплицираните механизми, обясняващи по какъв начин PM2.5 визира когнитивната функционалност, остават неуловими.
Лошо качество на въздуха и когнитивен спад
Противно на по-голямата част от изследванията, фокусирани върху когнитивния спад при по-възрастните хора, появяващите се доказателства сочат, че даже по-млади възрастни могат да бъдат наранени от хронично излагане на ниско равнище на PM2.5.
Това по-широко демографско проучване би могло евентуално да разкрие по какъв начин излагането на ранна и междинна възраст може да повлияе на дълготрайните когнитивни резултати. Заинтригувани от това, откривателите изследваха данни от повече от 66 000 участници в кохортата Dutch Lifelines.
Експертите интегрираха кръвните профили на възрастни участници и резултатите от когнитивните проби за десетилетие (2006-2015 г.) с данни за замърсяването на въздуха в домовете им. Този разбор докара до нови прозрения по отношение на неразучените механизми, свързващи експозицията на PM2.5 и здравето на мозъка.
Как замърсяването на въздуха въздейства на мозъка?
Изследователите откриха, че експозицията на PM2.5 корелира с намаляването на времето за когнитивна обработка (CPT) – какъв брой бързо могат да реагират мозъците ни.
Интересно е, че повишението на броя на белите кръвни кафези, изключително на моноцитите – главната опора в имунните реакции на нашето тяло – медиира забележителна част от този резултат.
„ Системното инфектиране може да работи като основен медиатор, свързващ експозицията на PM 2.5 с нарушена когнитивна функционалност “, изясни доктор Бенджамин Арец, откривател в Университетската болница в Бон и първи създател на проучването.
Разкриване на изчезналата връзка
Докато PM2.5 може непосредствено да проникне в мозъка посредством прекосяване на кръвно-мозъчната преграда, предизвиквайки локално инфектиране, това проучване акцентира по-широко, редовно инфектиране, зараждащо от експозиция.
„ Предполагаме, че броят на белите кръвни кафези нараства в отговор на замърсителите “, сподели професор Габриеле Доблхамер, началник на групата в DZNE в Рощок.
„ Вече е потвърдено, че възпалението играе значима роля в развиването на невродегенеративни болести. Следователно възпалението, което виждаме в отговор на замърсяването на въздуха, може да наруши имунните функционалности в мозъка, като по този метод косвено поврежда когнитивното здраве. "
Превенцията е най-хубавото лекуване
С наближаването на епоха, белязана от застаряване на популацията и бърза урбанизация, разбирането и оправянето с ролята на замърсяването на въздуха при мозъчните болести стават значими, написа meteobalkans.
„ Като се има поради мощната връзка сред замърсяването на въздуха и когнитивните дефицити, по-нататъшни изследвания са от значително значение, с цел да се дефинира кои замърсители и клетъчни механизми медиират този резултат “, сподели професор Майкъл Хенека, шеф на Люксембургския център за систематична биомедицина ( LCSB ) в Университета на Люксембург и старши създател на проучването.
В последна сметка невидимият зложелател не е несломим. Като разкрием мистериите на PM2.5, можем да се оборудваме със познания за битка с екологичните закани, които надвисват над нашето когнитивно здраве.
Ние се намираме в очарователното обединение на просвета, опазване на здравето и околна среда и е наша групова отговорност да пазиме идеята за по-чист въздух за по-добро когнитивно бъдеще.
Така че, идващия път, когато мислите за замърсяването на въздуха, не забравяйте, че то не визира единствено белите ни дробове, само че и нашия мозък.
Фините прахови частици или PM2.5, комплицирана комбинация от микроскопични частици и капчици, суспендирани във въздуха, са виновникът за увреждането на белодробната тъкан и възпалението от години. Последните развития обаче насочиха вниманието ни към друга евентуална жертва на този подъл зложелател – нашето когнитивно здраве.
Замърсяването на въздуха въздейства върху мозъка
В скорошно изследване откриватели от университетите в Рощок, Бон и Люксембург хвърлиха светлина върху тревожна връзка.
Експертите допускат, че систематичното инфектиране, провокирано от повишение на моноцитите (вид бели кръвни клетки), може да бъде значим канал за резултатите от експозицията на PM2.5 върху когнитивното увреждане.
Това изследване, оповестено в списание Alzheimer`s & Dementia, в действителност може да промени метода, по който възприемаме замърсяването на въздуха.
Разкриване на невидимите опасности за здравето
PM2.5, необикновено дребни частици във въздуха, могат без изпитание да обхванат в белите ни дробове и евентуално в кръвния ни поток, като по този метод съставляват обилни опасности за здравето.
Постоянното излагане на неприятно качество на въздуха е обвързвано с невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер и Паркинсон, което накара замърсяването на въздуха да бъде записано като модифицируем рисков фактор в неотдавнашния отчет на комисията Lancet по отношение на предварителната защита, интервенцията и грижите за деменция.
Въпреки това комплицираните механизми, обясняващи по какъв начин PM2.5 визира когнитивната функционалност, остават неуловими.
Лошо качество на въздуха и когнитивен спад
Противно на по-голямата част от изследванията, фокусирани върху когнитивния спад при по-възрастните хора, появяващите се доказателства сочат, че даже по-млади възрастни могат да бъдат наранени от хронично излагане на ниско равнище на PM2.5.
Това по-широко демографско проучване би могло евентуално да разкрие по какъв начин излагането на ранна и междинна възраст може да повлияе на дълготрайните когнитивни резултати. Заинтригувани от това, откривателите изследваха данни от повече от 66 000 участници в кохортата Dutch Lifelines.
Експертите интегрираха кръвните профили на възрастни участници и резултатите от когнитивните проби за десетилетие (2006-2015 г.) с данни за замърсяването на въздуха в домовете им. Този разбор докара до нови прозрения по отношение на неразучените механизми, свързващи експозицията на PM2.5 и здравето на мозъка.
Как замърсяването на въздуха въздейства на мозъка?
Изследователите откриха, че експозицията на PM2.5 корелира с намаляването на времето за когнитивна обработка (CPT) – какъв брой бързо могат да реагират мозъците ни.
Интересно е, че повишението на броя на белите кръвни кафези, изключително на моноцитите – главната опора в имунните реакции на нашето тяло – медиира забележителна част от този резултат.
„ Системното инфектиране може да работи като основен медиатор, свързващ експозицията на PM 2.5 с нарушена когнитивна функционалност “, изясни доктор Бенджамин Арец, откривател в Университетската болница в Бон и първи създател на проучването.
Разкриване на изчезналата връзка
Докато PM2.5 може непосредствено да проникне в мозъка посредством прекосяване на кръвно-мозъчната преграда, предизвиквайки локално инфектиране, това проучване акцентира по-широко, редовно инфектиране, зараждащо от експозиция.
„ Предполагаме, че броят на белите кръвни кафези нараства в отговор на замърсителите “, сподели професор Габриеле Доблхамер, началник на групата в DZNE в Рощок.
„ Вече е потвърдено, че възпалението играе значима роля в развиването на невродегенеративни болести. Следователно възпалението, което виждаме в отговор на замърсяването на въздуха, може да наруши имунните функционалности в мозъка, като по този метод косвено поврежда когнитивното здраве. "
Превенцията е най-хубавото лекуване
С наближаването на епоха, белязана от застаряване на популацията и бърза урбанизация, разбирането и оправянето с ролята на замърсяването на въздуха при мозъчните болести стават значими, написа meteobalkans.
„ Като се има поради мощната връзка сред замърсяването на въздуха и когнитивните дефицити, по-нататъшни изследвания са от значително значение, с цел да се дефинира кои замърсители и клетъчни механизми медиират този резултат “, сподели професор Майкъл Хенека, шеф на Люксембургския център за систематична биомедицина ( LCSB ) в Университета на Люксембург и старши създател на проучването.
В последна сметка невидимият зложелател не е несломим. Като разкрием мистериите на PM2.5, можем да се оборудваме със познания за битка с екологичните закани, които надвисват над нашето когнитивно здраве.
Ние се намираме в очарователното обединение на просвета, опазване на здравето и околна среда и е наша групова отговорност да пазиме идеята за по-чист въздух за по-добро когнитивно бъдеще.
Така че, идващия път, когато мислите за замърсяването на въздуха, не забравяйте, че то не визира единствено белите ни дробове, само че и нашия мозък.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ