СЗО: Един от всеки 9 смъртни случая е заради мръсен въздух
Замърсяването на въздуха, което има съществени последици върху здравето, е в центъра на вниманието на започващата през днешния ден среща в Брюксел, която Европейската комисия привиква с министрите на околната среда на 9 страни от Европейски Съюз - Франция, Германия, Англия, Чехия, Испания, Италия, Унгария, Румъния и Словакия, предадоха Франс прес и Българска телеграфна агенция.
Замърсяването на въздуха значително е обвързвано с промишлеността, отоплението и превоза. Ако оставим настрани пиковете на замърсяването, които частично се дължат на метеорологичните условия и сезонното увеличение на някои действия, хроничното излагане на въздух с неприятно качество е обезпокоително.
Един от всеки 9 смъртни случая е обвързван с атмосферно замърсяване, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО), която регистрира прогрес в следеното на този феномен, само че приканва към "бързи дейности ".
Микроскопичните прахови частици във въздуха замърсяват фасадите на постройките в градовете. Различават се прахови частици РМ10 (диаметърът им е под 10 микрона), които са свързани с механични действия, като строителни работи, и фини прахови частици PM2,5 (диаметърът им е под 2,5 микрона), които са свързани с горене на дърва и дизелови газове, както и със замърсяването на атмосферата от индустрията.
Европейската организация за околната среда ги счита за най-вредния за човешкото здраве атмосферен замърсител на Стария континент. 90 % от жителите му са изложени на атмосферни замърсители, които надвишават препоръчвания от СЗО предел.
Най-малките частици, които провокират най-голямо безпокойствие за здравето, проникват в дихателните пътища, само че също в кръвта. Освен рак, излагането на тези частици може да провокира астма, алергии, респираторни и сърдечносъдови заболявания.
Сред замърсителите са азотният оксид и най-много азотният диоксид, формиран в процеса на горене в автомобилни мотори и електроцентрали. Азотният диоксид е по-вреден за човешкото здраве от азотния оксид. Свързан е с пътния превоз, по-специално с дизеловите мотори.
СЗО разгласи изгорелите газове от дизелови мотори за канцерогенни, а тези от бензиновите мотори - за евентуално канцерогенни. Азотният диоксид улеснява появяването на астма и белодробните увреждания у децата.
В Европа и Северна Америка СЗО свързва намаляването на белодробните функционалности със сегашната му централизация. Азотният диоксид е отговорен също за образуването на нитратни аерозоли, които съставляват значима част от частиците РМ2,5 и озона в наличието на ултравиолетови лъчи.
Серният диоксид провокира белодробни увреждания. Емисиите на амоняк, свързани със селскостопанска активност, са най-големи напролет, по време на торенето.
През горещите интервали, най-много през лятото, би трябвало да се държи сметка и за озона, произтекъл от химични реакции под въздействието на слънчева радиация.
Индустрията изхвърля също тежки метали, въпреки че е реализиран прогрес, що се отнася до изхвърлянето на олово и кадмий. Експертите са уверени, че би трябвало да се следи въздействието на някои нови технологии, като нанотехнологиите, и на пестицидите.
Замърсяването на въздуха значително е обвързвано с промишлеността, отоплението и превоза. Ако оставим настрани пиковете на замърсяването, които частично се дължат на метеорологичните условия и сезонното увеличение на някои действия, хроничното излагане на въздух с неприятно качество е обезпокоително.
Един от всеки 9 смъртни случая е обвързван с атмосферно замърсяване, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО), която регистрира прогрес в следеното на този феномен, само че приканва към "бързи дейности ".
Микроскопичните прахови частици във въздуха замърсяват фасадите на постройките в градовете. Различават се прахови частици РМ10 (диаметърът им е под 10 микрона), които са свързани с механични действия, като строителни работи, и фини прахови частици PM2,5 (диаметърът им е под 2,5 микрона), които са свързани с горене на дърва и дизелови газове, както и със замърсяването на атмосферата от индустрията.
Европейската организация за околната среда ги счита за най-вредния за човешкото здраве атмосферен замърсител на Стария континент. 90 % от жителите му са изложени на атмосферни замърсители, които надвишават препоръчвания от СЗО предел.
Най-малките частици, които провокират най-голямо безпокойствие за здравето, проникват в дихателните пътища, само че също в кръвта. Освен рак, излагането на тези частици може да провокира астма, алергии, респираторни и сърдечносъдови заболявания.
Сред замърсителите са азотният оксид и най-много азотният диоксид, формиран в процеса на горене в автомобилни мотори и електроцентрали. Азотният диоксид е по-вреден за човешкото здраве от азотния оксид. Свързан е с пътния превоз, по-специално с дизеловите мотори.
СЗО разгласи изгорелите газове от дизелови мотори за канцерогенни, а тези от бензиновите мотори - за евентуално канцерогенни. Азотният диоксид улеснява появяването на астма и белодробните увреждания у децата.
В Европа и Северна Америка СЗО свързва намаляването на белодробните функционалности със сегашната му централизация. Азотният диоксид е отговорен също за образуването на нитратни аерозоли, които съставляват значима част от частиците РМ2,5 и озона в наличието на ултравиолетови лъчи.
Серният диоксид провокира белодробни увреждания. Емисиите на амоняк, свързани със селскостопанска активност, са най-големи напролет, по време на торенето.
През горещите интервали, най-много през лятото, би трябвало да се държи сметка и за озона, произтекъл от химични реакции под въздействието на слънчева радиация.
Индустрията изхвърля също тежки метали, въпреки че е реализиран прогрес, що се отнася до изхвърлянето на олово и кадмий. Експертите са уверени, че би трябвало да се следи въздействието на някои нови технологии, като нанотехнологиите, и на пестицидите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ