България води по смъртност вследствие на замърсяването на въздуха
Замърсяването на въздуха е предизвикало гибелта на 357 хиляди души в Европейския съюз (ЕС) през 2022 година, само че рискът значително зависи от страната, написа Euronews.
Повечето от тези смъртни случаи са вследствие на излагане на фини прахови частици (ФПЧ, PM 2.5), идващи от прахуляк, пушек и изгорели газова. Десетки хиляди обаче се дължат на азотен диоксид от изгарянето на горива, както и на озон, който се съдържа в смога.
Замърсяването на въздуха е обвързвано с редица здравословни проблеми, в това число сърдечни и респираторни болести, инсулт, диабет, рак на белия дроб и неподходящи резултати при раждане.
Излагането е изключително рисково за по-възрастните хора, децата и хората със болести.
Северна Македония е с най-високия коефициент на смъртност в Европа за 2021 година, с 255 преждевременни смъртни случая от излагане на ФПЧ на всеки 100 хиляди души. Следват я в Сърбия с коефициент на смъртност от 217 души и Черна гора със 174 души.
На равнище Европейски съюз обаче България има най-високата смъртност от излагане на замърсяване на въздуха със 158 преждевременни смъртни случая на 100 хиляди души, следвана от Полша (125) и Унгария (107).
Макар че броят на обвързваните с ФПЧ смъртни случаи спада с 45% от 2005 година до 2022 година, Европейската организация по околната среда твърди, че замърсяването на въздуха „ остава най-големият екологичен риск за здравето в Европа “.
Агенцията предизвестява още, че замърсяването на въздуха вреди и на европейската стопанска система посредством по-високи разноски за опазване на здравето, по-ниска дълготрайност на живота и понижена продуктивност на труда. Замърсяването на въздуха вреди и на околната среда, в това число на качеството на водата и почвата.
През 2024 година Европейски Съюз одобри по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да приближат равнищата на замърсяване до международните здравни стандарти. Директивата също по този начин дава право на жителите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, да сезират съда, в случай че държавното управление не съблюдава разпоредбите.
Повечето от тези смъртни случаи са вследствие на излагане на фини прахови частици (ФПЧ, PM 2.5), идващи от прахуляк, пушек и изгорели газова. Десетки хиляди обаче се дължат на азотен диоксид от изгарянето на горива, както и на озон, който се съдържа в смога.
Замърсяването на въздуха е обвързвано с редица здравословни проблеми, в това число сърдечни и респираторни болести, инсулт, диабет, рак на белия дроб и неподходящи резултати при раждане.
Излагането е изключително рисково за по-възрастните хора, децата и хората със болести.
Северна Македония е с най-високия коефициент на смъртност в Европа за 2021 година, с 255 преждевременни смъртни случая от излагане на ФПЧ на всеки 100 хиляди души. Следват я в Сърбия с коефициент на смъртност от 217 души и Черна гора със 174 души.
На равнище Европейски съюз обаче България има най-високата смъртност от излагане на замърсяване на въздуха със 158 преждевременни смъртни случая на 100 хиляди души, следвана от Полша (125) и Унгария (107).
Макар че броят на обвързваните с ФПЧ смъртни случаи спада с 45% от 2005 година до 2022 година, Европейската организация по околната среда твърди, че замърсяването на въздуха „ остава най-големият екологичен риск за здравето в Европа “.
Агенцията предизвестява още, че замърсяването на въздуха вреди и на европейската стопанска система посредством по-високи разноски за опазване на здравето, по-ниска дълготрайност на живота и понижена продуктивност на труда. Замърсяването на въздуха вреди и на околната среда, в това число на качеството на водата и почвата.
През 2024 година Европейски Съюз одобри по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да приближат равнищата на замърсяване до международните здравни стандарти. Директивата също по този начин дава право на жителите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, да сезират съда, в случай че държавното управление не съблюдава разпоредбите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ