Рибарят Христо от Варна: Цялата Менделеева таблица е долу на дъното
Замърсяването на Черно море с пластмаса се трансформира в един от най-сериозните екологични проблеми по българското крайбрежие. Всеки ден над 3 тона пластмасови боклуци попадат във водите на морето, основно пренесени от река Дунав и от крайбрежието в резултат на човешка активност.
„ Основният източник сме ние, хората “, съобщи пред БГНЕС Сабина Максимова, координатор в Обществения център за околна среда и стабилно развиване във Варна.
Рибарски мрежи, пластмасови опаковки, чаши и съдове попадат в морето, а с течение на времето и под въздействието на слънцето и вълните се разпадат на микропластмаси. Те се смесват с планктона, изяждат се от дребни риби и оттова попадат в хранителната верига, достигайки в последна сметка до индивида.
Според Максимова пластмасата не е просто механично замърсяване. Тя съдържа над 16 000 разнообразни химически субстанции, които се отделят във водата и по този начин заплашват здравето ни.
Рибарите също удостоверяват, че пластмасовите боклуци в морето стават от ден на ден.
Пеньо – дълготраен риболовец, описа по какъв начин постоянно вади найлонови торбички с въдицата си, а единствено преди месец водолази са извадили от водите на пристанището във Варна тротинетки и даже пейки.
„ Тук е доста мръсно. Всичко това се връща при нас, въздейства и на рибата “, съобщи рибарят.
Христо Ламбов, различен риболовец, добави, че доста от едрия отпадък идва от канализацията, която минава през квартали без съответна инфраструктура.
„ Сто % това въздейства на рибата. Цялата Менделеева таблица е долу на дъното “, сподели още Ламбов и продължи: Освен пластмаси, багра, нефтохимикали и тежки метали попадат в морето и замърсяват водата и организмите в нея.
Експерти напомнят, че пластмасовото замърсяване убива над 1 милион морски птици и над 100 хиляди морски бозайници всяка година по света.
В Черно море казусът е изключително изострен, тъй като то е затворено и замърсяванията циркулират дълго време. Решението, съгласно Сабина Максимова, стартира от самите хора — ограничение на използването на еднократни пластмаси, отвод от ненужни опаковки и деен напън върху промишлеността и институциите за смяна в законодателството и контрола.
Докато пластмасата продължава да замърсява морето, тя неизбежно ще стига и до нашата паница. Според последни проучвания в над 95% от пробите за кръв и урина при хора по целия свят към този момент се откриват следи от пластмасови замърсители.
Природозащитниците предизвестяват, че смяната зависи от навиците на потребителите и от волята за ефикасни ограничения против тази дълготрайна и рискова опасност.
