Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното от дълго време е сухо в кръв.
Дяволът танцува. В своята приятност. Да танцува може. Пръв.
Кой да те разсъни? Можеш ли сама. И в случай че не можеш... ти ли си това?
Колекционираме виновност през годините. Не за пиянство, а виновност за умиране. Без да усетиш, те стартират да управляват живота ти, тъй като вместо да ги оставиш в предишното, където принадлежат или да ги върнеш на притежателите им, който прочувствено са те изнудвали, ти ги съхраняваш като че ли са скъпа сбирка.
Някои сме подредили на тоалетката и всяка заран взимаме със себе си, като дневна доза крем за лице, което от дълго време не сияе като кожата на 6 годишно почтено момиче. Други вини пък, изгладени и с фльонга, обличаме по празници и обилни събирания - с далечни родственици, остарели и нови другари, познати и не чак толкоз познати с-надежда-поне-да-са-хора. Трети вини вадим от дрешниците - някакви чеизи, губери, пеньоари, които не сме купували и в никакъв случай не бихме облекли, само че дадени сякаш с положително. Съхраняваме и тупаме един път годишно. Опитвайки се да не вдишваме с цялостни гърди гадините, които са събрали.
И най-противното на тази " сбирка " е, че обгрижвайки тези вини, ние се опитваме да ги насадим и на другите. Да не сме сами в казана с клокочещи думи " ти не си положително дете ", " родителите ми са отговорни ", " не трябваше да върша тази неточност ", " те/тя/той не ме поддържаха ", " поради мен се случи това ", " тя/той непрекъснато ме нараняваше ", " не ми остави избор "...
Случило се е нещо? Добре, не е добре. Да, тъпо. Но в този момент имаш време да направиш и кажеш доста други неща. Остави всички вини зад тила си. Всички до една. Защото вините имат едно неподозирано качество - да те заблуждават, че по този начин и по този начин имаш доста от тях, би могъл да съхраниш още една, и още една. Да се натрупат в теб, не оставяйки място за нищо красиво и свястно.
Знам, че постоянно имаме по някой килер, в който можем да набутаме още нещо.
По-добре да са няколко бутилки вино, вместо виновност. Те с времето най-малко стават по-добри.
Този текст и концепция за меню е част от " Постове и Пости ", в които споделяме какво хапваме по време на пости и какви постове ни хапят.
Какво похапвам през днешния ден:
банани, круши,
пълнени пиперки с нахут, пащърнак и царевичен грис,
кюфтета от леща със пресен сос от пасирани слънчогледови семки и магданоз.
Вино? Само в килера ;)
Дяволът танцува. В своята приятност. Да танцува може. Пръв.
Кой да те разсъни? Можеш ли сама. И в случай че не можеш... ти ли си това?
Колекционираме виновност през годините. Не за пиянство, а виновност за умиране. Без да усетиш, те стартират да управляват живота ти, тъй като вместо да ги оставиш в предишното, където принадлежат или да ги върнеш на притежателите им, който прочувствено са те изнудвали, ти ги съхраняваш като че ли са скъпа сбирка.
Някои сме подредили на тоалетката и всяка заран взимаме със себе си, като дневна доза крем за лице, което от дълго време не сияе като кожата на 6 годишно почтено момиче. Други вини пък, изгладени и с фльонга, обличаме по празници и обилни събирания - с далечни родственици, остарели и нови другари, познати и не чак толкоз познати с-надежда-поне-да-са-хора. Трети вини вадим от дрешниците - някакви чеизи, губери, пеньоари, които не сме купували и в никакъв случай не бихме облекли, само че дадени сякаш с положително. Съхраняваме и тупаме един път годишно. Опитвайки се да не вдишваме с цялостни гърди гадините, които са събрали.
И най-противното на тази " сбирка " е, че обгрижвайки тези вини, ние се опитваме да ги насадим и на другите. Да не сме сами в казана с клокочещи думи " ти не си положително дете ", " родителите ми са отговорни ", " не трябваше да върша тази неточност ", " те/тя/той не ме поддържаха ", " поради мен се случи това ", " тя/той непрекъснато ме нараняваше ", " не ми остави избор "...
Случило се е нещо? Добре, не е добре. Да, тъпо. Но в този момент имаш време да направиш и кажеш доста други неща. Остави всички вини зад тила си. Всички до една. Защото вините имат едно неподозирано качество - да те заблуждават, че по този начин и по този начин имаш доста от тях, би могъл да съхраниш още една, и още една. Да се натрупат в теб, не оставяйки място за нищо красиво и свястно.
Знам, че постоянно имаме по някой килер, в който можем да набутаме още нещо.
По-добре да са няколко бутилки вино, вместо виновност. Те с времето най-малко стават по-добри.
Този текст и концепция за меню е част от " Постове и Пости ", в които споделяме какво хапваме по време на пости и какви постове ни хапят.
Какво похапвам през днешния ден:
банани, круши,
пълнени пиперки с нахут, пащърнак и царевичен грис,
кюфтета от леща със пресен сос от пасирани слънчогледови семки и магданоз.
Вино? Само в килера ;)
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ