Павел Попов: Културата е стълб на живота на градовете
Зам.-кметът, който е и зам.-председател на Постоянната комисия по просвета към НСОРБ, взе участие в полемика за механизмите на финансиране на читалищата в страната
С полемика за проблемите, свързани с настоящия механизъм за финансиране на читалищата в страната, стартира съвещанието на Постоянната комисия по просвета (ПКК) към НСОРБ, която се организира на 9 и 10 април във Варна. Събитието събра близо 50 представители на локалните управляващи – кметове, заместник-кметове, ръководители и специалисти с сектор „ Култура “.
Културата е дирек на живота на градовете, която дава смисъл на провеждането на политика и към която се гради идентичността и смисълът от обществената активност, съобщи пред участниците в съвещанието зам.-кметът на Варна Павел Попов, който е и зам.-председател на комисията.
По време на диалозите ръководителят на комисията и кмет на Свищов доктор Генчо Генчев съобщи, че НСОРБ е поставяло пред Министерство на културата въпроса за нуждата от сериозна промяна в Закона за читалищата, с цел да отговори на актуалните потребности на обществото, както и за обвързване на поддръжката с обществен запас с действителна активност и резултати.
Членовете на ПКК се сплотиха към мнението, че локалните управляващи нямат механизми за надзор по целесъобразното разходване на предоставяните дотации. Не са редки случаите, когато в общините се показват официално формирани годишни доклади, неподплатени с доказателства и документи. Данните на Министерство на финансите за предишни години сочат, че механизмът за финансиране на българските читалища, основан на „ субсидирана численост “, не основава тласъци за осъществяване на действия и за реализиране на резултати. Немалка част от записаните читалища в страната не регистрират активност по нито един от следените 10 индикатора, само че получават държавна дотация, разясниха още участниците в полемиката.
Законът за националните читалища (ЗНЧ) е претърпял голям брой промени и допълнения, като нито едно от тях не е трансформирало значително системата за държавно финансиране на активността на читалищата, съобщи доктор Генчев. Той заключи главните насоки, по които Комисията може да работи за решението на този проблем. Сред тях са „ инвентаризация “ на читалищата и тяхната активност, правене на изчерпателен разбор, който да бъде основа за подготовката на промени в Закона за националните читалища и иницииране на спор за смяна в механизма на финансиране. Мерките включват излъчването на работна група, която да показа пред Министерството на културата предложенията за промени, свързани с активността на читалищата, както и да бъде подложен въпросът за почтено възнаграждение и подготовка на читалищните и музейни експерти в България.
С полемика за проблемите, свързани с настоящия механизъм за финансиране на читалищата в страната, стартира съвещанието на Постоянната комисия по просвета (ПКК) към НСОРБ, която се организира на 9 и 10 април във Варна. Събитието събра близо 50 представители на локалните управляващи – кметове, заместник-кметове, ръководители и специалисти с сектор „ Култура “.
Културата е дирек на живота на градовете, която дава смисъл на провеждането на политика и към която се гради идентичността и смисълът от обществената активност, съобщи пред участниците в съвещанието зам.-кметът на Варна Павел Попов, който е и зам.-председател на комисията.
По време на диалозите ръководителят на комисията и кмет на Свищов доктор Генчо Генчев съобщи, че НСОРБ е поставяло пред Министерство на културата въпроса за нуждата от сериозна промяна в Закона за читалищата, с цел да отговори на актуалните потребности на обществото, както и за обвързване на поддръжката с обществен запас с действителна активност и резултати.
Членовете на ПКК се сплотиха към мнението, че локалните управляващи нямат механизми за надзор по целесъобразното разходване на предоставяните дотации. Не са редки случаите, когато в общините се показват официално формирани годишни доклади, неподплатени с доказателства и документи. Данните на Министерство на финансите за предишни години сочат, че механизмът за финансиране на българските читалища, основан на „ субсидирана численост “, не основава тласъци за осъществяване на действия и за реализиране на резултати. Немалка част от записаните читалища в страната не регистрират активност по нито един от следените 10 индикатора, само че получават държавна дотация, разясниха още участниците в полемиката.
Законът за националните читалища (ЗНЧ) е претърпял голям брой промени и допълнения, като нито едно от тях не е трансформирало значително системата за държавно финансиране на активността на читалищата, съобщи доктор Генчев. Той заключи главните насоки, по които Комисията може да работи за решението на този проблем. Сред тях са „ инвентаризация “ на читалищата и тяхната активност, правене на изчерпателен разбор, който да бъде основа за подготовката на промени в Закона за националните читалища и иницииране на спор за смяна в механизма на финансиране. Мерките включват излъчването на работна група, която да показа пред Министерството на културата предложенията за промени, свързани с активността на читалищата, както и да бъде подложен въпросът за почтено възнаграждение и подготовка на читалищните и музейни експерти в България.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ