Залогът е членството на България в еврозоната. Ако има желание

„ Залогът е участието на България в еврозоната. Ако има предпочитание да приемем еврото от 1 януари 2026 година, ще реализираме бюджетен недостиг от 3%, също и устойчива фискална рамка за идващите три години, тъй като това ще се гледа от Европейска комисия и ЕЦБ. Въпросът е какъв бюджет ще имаме, а дали желаеме да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 година Необходима е политическа храброст. Както са взети недомислени решения в Народно събрание, по този начин те могат да бъда поправени – зависи от желанието ”, разяснява на собствен ред някогашният вицепремиер и министър на труда и обществената политика Лидия Шулева.

 

По думите й има заложени пет пъти по-големи разноски за заплати през 2025 година по отношение на 2024 година

 

Финансистът Любомир Дацов пък означи, с цел да имаме 3% недостиг, има два сюжета – оптимизация на разноски или повдигане на налозите, а може и хибрид сред двете да се направи. Но в обстановката с оптимизацията на разноските би трябвало да има не повече от 8% повишаване на разходната част спрямо 2024 година, а не сегашните препоръчани 25%.

 

„ Приемете, че дупката в бюджета е политическа дъвка. Нека не се занимаваме с нея ”, настоя Хампарцумян.

 

Той бе безапелационен, че в края на тази пътечка няма да има никакво евро, а ще има стратегия с МВФ.

 

Дацов добави: „ Ако не влезем в 3-те %, ние ще влезем в процедура на свръхдефицит. Тази процедура значи, че България би трябвало да направи така наречен структурни отчети, които би трябвало да покажат по какъв начин стабилно би трябвало да бъдат понижени разноските или да бъдат увеличени налозите. Ако политиците не вземат тези тежки решения, ние ще бъдем принудени от Европейски Съюз да създадем същото нещо година по-късно, само че ще спрат еврофондовете и интернационално излагане, тъй като не знаем какво вършим. ”

Според Шулева казусът е по-сериозен: „ За първи път от близо 20 година фискалната непоклатимост на страната е застрашена. ”

 

„ Наблюдава се наклонност в бюджетната сфера, че всички желаят автоматизиран режим на повдигане на заплатите. Това касае доста сфери - обучение, военни, Министерство на вътрешните работи, лекари. Нормално е в частния бранш, където се основават парите, които заплащат всички тези разноски, там заплатите да порастват с по-голям ритъм. Няма причина останалите от бюджетната сфера да желаят автоматизирано нарастване на заплатите ”, разясни тя.