Залагаме жилище у нас, вземаме имот в чужбина. За Дубай

Залагаме жилище у нас, вземаме парцел в чужбина. За Дубай предприемачи вадят най-малко Евро 300 000 в брой. Банки отпускат ипотечни заеми за покупка на парцел в чужбина, само че откакто зaлoжим жилище у нас. Услугата се предлага на родния пазар от четири огромни банки. Обикновено по този метод се купуват парцели в Гърция като страна в Европейски Съюз.
Покупката на жилище отвън Европейския съюз се утвърждава по изключение, като не всички банки дават тази опция.

Това заяви пред „ Телеграф “ Искрен Тодоров, кредитен съветник в „ Кредитланд “ и съосновател на Luxury Investment Ltd.

Една от банките наложително желае клиентът да показа нотариален акт за жилището, закупено в чужбина.

По нейните правила парцелът наложително би трябвало да е в Европейски Съюз. Кредитът се води целеви – отпуска се финансиране по отношение на оценката на парцела в България. Финансирането е 75-85% от оценката на жилището. Максималният период на заема е 30 година, а лихвата – съгласно профила на клиента. Останалите три банки дават параметри, строго самостоятелни за всеки клиент.

По изключение кредитната институция може да утвърди парцелът да бъде и отвън Европейски Съюз. Искат се превод и заверка на нотариалните актове за жилището в чужбина. Хората обаче не трябва да си вършат илюзии, че с ипотекиране на панелка в „ Люлин “ може да се купи апартамент в Солун.

Жилището, което се залага, би трябвало да е на стойност най-малко към 300 000 евро, изясни Искрен Тодоров.

Интересът на нашенците е ориентиран главно към четири страни – Гърция, Дубай, Италия и Испания.

Имотите се купуват за инвестиция, прилагане, а най-често и за двете – да вървиш на отмора, когато ти е кеф, а през останалото време да отдаваш жилището чартърен.

Българите са на второ място измежду чужденците, купуващи парцели в Гърция.

Във фокуса на нашенците са жилища най-вече в Северна Гърция. В Солун българите купуват най-вече жилища за отдаване чартърен. Районите към Кавала, както и Халкидики, също са забавни за вложения от наши сънародници.
Солун
Средната цена за Халкидики е към 2700 евро на кв. м, според от региона и, несъмнено, гледката и близостта до морето. Така да вземем за пример, в случай че зaлoжим парцел в столичния квартал „ Кръстова вада “ с оценка 220 000 евро, ще можем да изтеглим от банката при най-консервативните условия 165 000 евро за финансиране на покупка на жилище в Гърция. Месечната вноска по подобен заем ще бъде към 1550-1600 лв..

В този случай клиентът би трябвало да разполага с чист приход най-малко 3500 лв..

Освен това би трябвало да обезпечи най-малко 10% самоучастие в новата покупка. Всичко това прави обща стойност на договорката 181 500 евро, без разноски за нотариални такси и комисиони на брокер.

С сходна сума можем да си купим апартамент за ремонт в Солун, издигнат 2010 година, с две стаи и две бани.

Можем да купим и ваканционна къща в Паралия Офринио, също с две стаи, само че с една баня и повърхност към 60 квадрата.

Доходността от отдаване от парцел чартърен в Гърция брокерите дефинират като много добра – от порядъка на 4-6% годишно.

Данъкът върху приходите от наем се прибира от гръцката страна според Спогодбата за отбягване на двойното данъчно облагане. Едно от изискванията за покупка е да имаш публикуван данъчен номер.

Необходими документи за него са персонална карта, акт за раждане, уверение за непрекъснат адрес и за цивилен брак, в случай че има подобен, всичко преведено на гръцки. Купувачът би трябвало да даде и пълномощие на счетоводител, който да му подава годишната данъчна декларация.

Годишният налог здания е към 5 евро на квадрат застроена повърхност.

Данъкът по прекачване на парцела, дружно с нотариалните такси, е към 6% от данъчната оценка. За прекачване на партидите на ток и вода на името на купувача се заплащат към 40 евро.

В последно време Дубай също притегля погледа на нашенци с благоприятни условия над междинните.

Обикновено българите, които купуват там, са 35-55-годишни, предприемачи с приход над 5000 лв., както се споделя – надделели си на масрафа.

Сделките всеобщо се заплащат с персонални спестявания. В Дубай цените варират от такива, съпоставими с тези в центъра на София – от 4-5 хиляди евро на квадрат, до 20 000 евро на квадрат за бутикови здания.

Всичко зависи от местоположението. В разрастващи се региони покупката на зелено е най-изгодна.

Българите като първа инвестиция постоянно вземат студио за 200-300 хиляди евро.

Особеното в Дубай е, че там страната предизвиква покупката на парцели от чужденци и е направила процедурите доста лесни. Например, в случай че при покупка на парцел на зелено, парите, които купувачът заплати, отиват в държавна доверителна сметка.

Ако строителят извърши обекта, тогава страната му превежда сумата. Това важи и при заплащане на вноски – страната превежда пари, когато е доближат съответният стадий на строителство.

Друго облекчение за вложителите чужденци е, че в Дубай няма налог върху приходите от наем.

Няма и такса боклук.

Не се купуват общи елементи – не е както в България да дадеш пари за 70 квадрата жилищна повърхност и 10 квадрата общи елементи и по този начин най-после да платиш за 80 квадрата. Освен това към всеки апартамент има наложително паркоместа съгласно броя спални и за разлика от България те не могат да се продават настрана.

В Италия българи влагат в жилища най-много за краткосрочно отдаване чартърен на туристи посредством платформи като Booking и Airbnb. Купуват се най-вече къщи в Северна Италия, като цените са много над тези в България – даже в градче като Бергамо те са към 3-5 хиляди евро на квадрат.

Предстоящото приемане на еврото накара българите с противозаконни приходи да ги влагат в парцели в чужбина, тъй като не могат да потвърдят произхода на левовете си в България при обмяната им с евро.

В региона на Кавала всеки ден има такива покупко-продажби, изясни някогашен чиновник на Министерство на вътрешните работи, осведомен със обстановката от близко.

Купувачите са най-много лихвари, които се чудят къде да вложат противозаконното си имане и избират ваканционен парцел край морето в Гърция.

Наскоро Националната организация за приходите разгласи, че стартира инспекции и/или проверки на всички нашенци, сдобили се с парцел в Гърция.

При такива инспекции данъчните вършат съпоставяне сред заявените приходи и в действителност притежаваното имущество. По принцип българите, които имат парцели в чужбина, би трябвало да ги заявяват пред Национална агенция за приходите.

Тези, които не са го създали, обаче няма да могат да скрият имуществото си, защото нашите данъчни получават информация за покупките на българите от гръцките си сътрудници.

Крайната цел на проверките е да се обложат с налог сивите приходи.