Баничка с банан, моля: Историята на една българска закусвалня в Бразилия
Закусвалнята е отворена още през 1975 година от родителите на Шошана Барух
Обичат ли бразилците българско сирене? А банички? Оказва се, че да. Доказва го историята на една българска сладкарница в Сао Пауло, която съществува към този момент 47 години.
Звучи като невъзможна композиция, само че съществува – в една българска сладкарница в Бразилия. Там оферират баничка с банан и стафиди. Има и със сирене и гуава.
Закусвалнята е отворена още през 1975 година от родителите на Шошана Барух – български евреи, преселили се от София в Тел Авив, а по-късно в Сао Пауло. Първоначално продават българско сирене и кисело мляко, които вършат сами, а по-късно прибавят и закуски.
През тези съвсем пет десетилетия от отварянето ѝ сладкарница не сменя своето място – непроменяемо на улица „ Силва Пинто “ 356, зад фасада от бели и малиненорозови плочки, в остарелия еврейски квартал на града. Не се трансформира и името ѝ - Casa Bulgara или „ Българската къща “.
Сменят се само клиентите: тогавашните еврейски имигранти към този момент са се преместили в други елементи на Сао Пауло, а кварталът е станал мултинационален – през днешния ден банички по еврейски и български предписания купуват бразилци, боливийци, перуанци, корейци.
„ За мен Casa Bulgara е доста повече от работа “, споделя собственичката Шошана Барух в изявление за.
Casa Bulgara е в действителност историята на едно семейство – живяло на три континента, избягало от насилието на Холокоста, претърпяло няколко войни в Израел и намерило нов дом в най-големия бразилски град - Сао Пауло.
Знаят ли бразилците какво е сирене
Когато прекрачиш прага на ул. „ Силва Пинто “ 356, първото нещо, което забелязваш, са българските знаменца. След това виждаш и огромната картина с български претекстове, дървените фигури с национални носии, дървения мускал с розово масло.
За множеството бразилци, попаднали в Casa Bulgara, те не са разпознаваеми знаци. Единственото, с което свързват България, е името Христо Стоичков, споделя Шошана Барух. След като посетят един път нейната сладкарница обаче, стартират да свързват страната и с още нещо – вкусната храна.
„ Много им харесва. Който яде веднъж, постоянно се връща. Защото всичко е домашно, няма нищо индустриално, никакви консерванти “, споделя 73-годишната Барух.
Тя самата назовава Casa Bulgara по-скоро магазин – в него фамилията ѝ продава и киселото мляко и сиренето, което сами вършат и което употребяват за закуските си. По думите ѝ те са единствените в цялата 200-милионна Бразилия, които създават тези български артикули. Въпреки че липсват точни данни, българската емиграция към южноамериканската страна е малобройна – в порядъка на няколко хиляди души.
„ Аз сама създавам сиренето за моите баници, бразилците не знаят какво е сирене, тук не се яде сирене. Научих се от майка ми да го върша. В Израел тя имаше мандра, там правеше и овче, и краве сирене “, споделя Барух.
От Варна през Тел Авив до Сао Пауло
Именно от майката на Барух – Лина Леви – стартира всичко. Десетилетия наред, безусловно до гибелта ѝ през 2018 година на 91-годишна възраст, Лина е сърцето и моторът на „ Българската къща “.
Родена 1927 година във Варна, наложително преселвана в Плевен през 40-те, незабавно след края на Втората международна война през 1947 година тя съумява да замине за Израел. Малко по-късно идва и брачният партньор ѝ, а две години по-късно се ражда и самата Шошана.
В Израел обаче фамилията не намира сигурността, която е търсело. Преживяват Суецката рецесия, Шестдневната война и войната от Йом Кипур. След края на последната през 1973 година родителите на Шошана вземат решение, че това им е било задоволително.
„ Омръзна им от войни. Моите братя тогава бяха още дребни и майка ми реши да ги изкара оттова, с цел да не минават през още една война “, споделя Шошана Барух.
Родителите ѝ взимат решението да заминат тъкмо за Бразилия, тъй като имат другар там, който им дава обещание да им помогне да се открият. Баща ѝ също по този начин е посещавал страната един път и е вдъхновен от хората и топлотата им.
Така през 1974 година идват в Сао Пауло, а година по-късно основават Casa Bulgara. По това време Шошана е на 25 години, омъжила се е и работи в една от най-големите банки в Тел Авив. Затова и остава в Израел.
След малко повече от 10 години обаче тя и брачният партньор ѝ вземат решение да трансформират радикално живота си и да се причислят към фамилията в Бразилия. Една от главните им аргументи е същата, която води малко по-рано и личните ѝ родители надалеч от Израел – не желаят синовете им да вземат участие във войни.
„ Обичах работата в банката, тъй като обичам да приказвам с хора, да прислугвам хора “, споделя Шошана Барух за избора, който прави тогава.
„ Само че и тук прислугвам хора, а и обичам да сготвям. Малко по-мъчно е, тъй като е физическа работа, само че се привиква. В Бразилия няма войни, тъй че за нас беше по-добре. “
Баничка или бурека
В дните преди Коледа Барух няма доста свободно време – в сладкарница тече усилена работа, поръчките са доста. Преди всичко хората се редят за най-известната закуска на Casa Bulgara, наречена бурекас - сходни на банички закуски, обичайни за сефарадските евреи.
„ Вие го наричате баница, само че ние му викаме бурека. Всички евреи, които са живеели в България, са правели такива, по този начин ми е разказвала майка ми. Това беше нашето ястие събота заран “, споделя Барух.
Разновидностите, които оферират, са се умножили във времето. Докато първоначално родителите ѝ са приготвяли единствено обичайните банички със сирене и спанак, последователно са почнали да оферират и бурекас с месо с патладжан, както и бурекас с картофи и лук – по избор на своите клиенти евреи с корени в Полша и Германия.
„ За бразилците обаче към този момент имаме и с банан и стафиди, със сирене и гуава, с кайсия “, изрежда собственичката на сладкарница.
Връзката с България
Всичко това Барух споделя на добър български, без съвсем никакъв акцент. Трудно е да предположиш, че е била в България единствено три пъти за целия си живот. Благодарение на майка си обаче усеща родината на родителите си извънредно близка.
„ Където видя българи, се веселя доста. Като чуя български, се веселя. Обичам България. Майка ни това ни го вкара в главите – че в случай че през днешния ден сме живи, това е поради съседите българи, които са им помагали по времето на войната. Нейните другари в никакъв случай не са я оставили. Когато излизали по улиците, нейните приятелки ѝ махали жълтата звезда и казвали – ти идваш с нас, няма нищо да ти стане. “
През 1943 година депортацията на евреите от днешните граници на България е предотвратена след мощна социална реакция. Въпреки това в това време над 11 000 евреи са депортирани от териториите с българско ръководство в днешните Гърция и Северна Македония.
" Да продължи историята на майка ми "
В груповата памет на фамилията на Барух обаче България остава спасителка. А връзката им с тази спасителка е на първо място тяхната Casa Bulgara.
По думите на Шошана Барух майка ѝ е избрала тъкмо това име за сладкарница в символ на почитание към България. И в опит да защищити от разкъсване нишката, свързваща ги със остарялата татковина.
Затова и когато насочва взор към бъдещето, 73-годишната собственичка се надява наследството на майка ѝ да остане в фамилията. През годините съвсем всички нейни родственици са взели участие във фамилния бизнес – родителите, братята, брачният партньор на Барух, а през днешния ден и по-малкият ѝ наследник. Именно с него са свързани най-силните ѝ очаквания.
„ Ако синът ми желае, Casa Bulgara ще остане за него. Ако не, аз и братята ми взехме решение, че ще я продадем. Но на мен не ми се желае да я продаваме, тъй като майка ми постоянно споделяше – това е наше, няма да даваш рецептите на никого “, споделя Барух.
През последните няколко години синът ѝ интензивно ѝ оказва помощ в сладкарница. Научил се е да прави сирене и кисело мляко, остава му единствено да усвои рецептите за обичайните бурекас.
„ Аз няма да пребивавам постоянно. Ако желае да продължи историята на майка ми, той би трябвало да се научи. И той се учи “, споделя Барух.
Обичат ли бразилците българско сирене? А банички? Оказва се, че да. Доказва го историята на една българска сладкарница в Сао Пауло, която съществува към този момент 47 години.
Звучи като невъзможна композиция, само че съществува – в една българска сладкарница в Бразилия. Там оферират баничка с банан и стафиди. Има и със сирене и гуава.
Закусвалнята е отворена още през 1975 година от родителите на Шошана Барух – български евреи, преселили се от София в Тел Авив, а по-късно в Сао Пауло. Първоначално продават българско сирене и кисело мляко, които вършат сами, а по-късно прибавят и закуски.
През тези съвсем пет десетилетия от отварянето ѝ сладкарница не сменя своето място – непроменяемо на улица „ Силва Пинто “ 356, зад фасада от бели и малиненорозови плочки, в остарелия еврейски квартал на града. Не се трансформира и името ѝ - Casa Bulgara или „ Българската къща “.
Сменят се само клиентите: тогавашните еврейски имигранти към този момент са се преместили в други елементи на Сао Пауло, а кварталът е станал мултинационален – през днешния ден банички по еврейски и български предписания купуват бразилци, боливийци, перуанци, корейци.
„ За мен Casa Bulgara е доста повече от работа “, споделя собственичката Шошана Барух в изявление за.
Casa Bulgara е в действителност историята на едно семейство – живяло на три континента, избягало от насилието на Холокоста, претърпяло няколко войни в Израел и намерило нов дом в най-големия бразилски град - Сао Пауло.
Знаят ли бразилците какво е сирене
Когато прекрачиш прага на ул. „ Силва Пинто “ 356, първото нещо, което забелязваш, са българските знаменца. След това виждаш и огромната картина с български претекстове, дървените фигури с национални носии, дървения мускал с розово масло.
За множеството бразилци, попаднали в Casa Bulgara, те не са разпознаваеми знаци. Единственото, с което свързват България, е името Христо Стоичков, споделя Шошана Барух. След като посетят един път нейната сладкарница обаче, стартират да свързват страната и с още нещо – вкусната храна.
„ Много им харесва. Който яде веднъж, постоянно се връща. Защото всичко е домашно, няма нищо индустриално, никакви консерванти “, споделя 73-годишната Барух.
Тя самата назовава Casa Bulgara по-скоро магазин – в него фамилията ѝ продава и киселото мляко и сиренето, което сами вършат и което употребяват за закуските си. По думите ѝ те са единствените в цялата 200-милионна Бразилия, които създават тези български артикули. Въпреки че липсват точни данни, българската емиграция към южноамериканската страна е малобройна – в порядъка на няколко хиляди души.
„ Аз сама създавам сиренето за моите баници, бразилците не знаят какво е сирене, тук не се яде сирене. Научих се от майка ми да го върша. В Израел тя имаше мандра, там правеше и овче, и краве сирене “, споделя Барух.
От Варна през Тел Авив до Сао Пауло
Именно от майката на Барух – Лина Леви – стартира всичко. Десетилетия наред, безусловно до гибелта ѝ през 2018 година на 91-годишна възраст, Лина е сърцето и моторът на „ Българската къща “.
Родена 1927 година във Варна, наложително преселвана в Плевен през 40-те, незабавно след края на Втората международна война през 1947 година тя съумява да замине за Израел. Малко по-късно идва и брачният партньор ѝ, а две години по-късно се ражда и самата Шошана.
В Израел обаче фамилията не намира сигурността, която е търсело. Преживяват Суецката рецесия, Шестдневната война и войната от Йом Кипур. След края на последната през 1973 година родителите на Шошана вземат решение, че това им е било задоволително.
„ Омръзна им от войни. Моите братя тогава бяха още дребни и майка ми реши да ги изкара оттова, с цел да не минават през още една война “, споделя Шошана Барух.
Родителите ѝ взимат решението да заминат тъкмо за Бразилия, тъй като имат другар там, който им дава обещание да им помогне да се открият. Баща ѝ също по този начин е посещавал страната един път и е вдъхновен от хората и топлотата им.
Така през 1974 година идват в Сао Пауло, а година по-късно основават Casa Bulgara. По това време Шошана е на 25 години, омъжила се е и работи в една от най-големите банки в Тел Авив. Затова и остава в Израел.
След малко повече от 10 години обаче тя и брачният партньор ѝ вземат решение да трансформират радикално живота си и да се причислят към фамилията в Бразилия. Една от главните им аргументи е същата, която води малко по-рано и личните ѝ родители надалеч от Израел – не желаят синовете им да вземат участие във войни.
„ Обичах работата в банката, тъй като обичам да приказвам с хора, да прислугвам хора “, споделя Шошана Барух за избора, който прави тогава.
„ Само че и тук прислугвам хора, а и обичам да сготвям. Малко по-мъчно е, тъй като е физическа работа, само че се привиква. В Бразилия няма войни, тъй че за нас беше по-добре. “
Баничка или бурека
В дните преди Коледа Барух няма доста свободно време – в сладкарница тече усилена работа, поръчките са доста. Преди всичко хората се редят за най-известната закуска на Casa Bulgara, наречена бурекас - сходни на банички закуски, обичайни за сефарадските евреи.
„ Вие го наричате баница, само че ние му викаме бурека. Всички евреи, които са живеели в България, са правели такива, по този начин ми е разказвала майка ми. Това беше нашето ястие събота заран “, споделя Барух.
Разновидностите, които оферират, са се умножили във времето. Докато първоначално родителите ѝ са приготвяли единствено обичайните банички със сирене и спанак, последователно са почнали да оферират и бурекас с месо с патладжан, както и бурекас с картофи и лук – по избор на своите клиенти евреи с корени в Полша и Германия.
„ За бразилците обаче към този момент имаме и с банан и стафиди, със сирене и гуава, с кайсия “, изрежда собственичката на сладкарница.
Връзката с България
Всичко това Барух споделя на добър български, без съвсем никакъв акцент. Трудно е да предположиш, че е била в България единствено три пъти за целия си живот. Благодарение на майка си обаче усеща родината на родителите си извънредно близка.
„ Където видя българи, се веселя доста. Като чуя български, се веселя. Обичам България. Майка ни това ни го вкара в главите – че в случай че през днешния ден сме живи, това е поради съседите българи, които са им помагали по времето на войната. Нейните другари в никакъв случай не са я оставили. Когато излизали по улиците, нейните приятелки ѝ махали жълтата звезда и казвали – ти идваш с нас, няма нищо да ти стане. “
През 1943 година депортацията на евреите от днешните граници на България е предотвратена след мощна социална реакция. Въпреки това в това време над 11 000 евреи са депортирани от териториите с българско ръководство в днешните Гърция и Северна Македония.
" Да продължи историята на майка ми "
В груповата памет на фамилията на Барух обаче България остава спасителка. А връзката им с тази спасителка е на първо място тяхната Casa Bulgara.
По думите на Шошана Барух майка ѝ е избрала тъкмо това име за сладкарница в символ на почитание към България. И в опит да защищити от разкъсване нишката, свързваща ги със остарялата татковина.
Затова и когато насочва взор към бъдещето, 73-годишната собственичка се надява наследството на майка ѝ да остане в фамилията. През годините съвсем всички нейни родственици са взели участие във фамилния бизнес – родителите, братята, брачният партньор на Барух, а през днешния ден и по-малкият ѝ наследник. Именно с него са свързани най-силните ѝ очаквания.
„ Ако синът ми желае, Casa Bulgara ще остане за него. Ако не, аз и братята ми взехме решение, че ще я продадем. Но на мен не ми се желае да я продаваме, тъй като майка ми постоянно споделяше – това е наше, няма да даваш рецептите на никого “, споделя Барух.
През последните няколко години синът ѝ интензивно ѝ оказва помощ в сладкарница. Научил се е да прави сирене и кисело мляко, остава му единствено да усвои рецептите за обичайните бурекас.
„ Аз няма да пребивавам постоянно. Ако желае да продължи историята на майка ми, той би трябвало да се научи. И той се учи “, споделя Барух.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ