Това са най-странните закуски по света
Закуската е най-важното хранене за деня — само че не на всички места това значи масло и конфитюр, бъркани яйца или купичка овесени ядки. В разнообразни елементи на света сутрините стартират със странни (за нас) вкусови комбинации, които за локалните са не просто естествени, а обичайни.
В Япония, да вземем за пример, една от класическите закуски включва нато — ферментирали соеви зърна с лепкава, слузеста текстура и мощна миризма, постоянно сервирани върху ориз. Ястието е богато на протеини и пробиотици, само че на доста чужденци усетът и изключително ароматът се костват сложни за понасяне рано заран.
В Тунис денят постоянно стартира с пикантна и мазна композиция – какет мрогез – сандвич с люти наденици (мергез), картофи, яйца, маслини и хариса (люта паста). Това е закуска, която наподобява повече на махленски обяд, в сравнение с лек старт на деня, само че за локалните тя дава нужната сила за дълъг ден в парещ климат.
В Исландия обичайната закуска може да включва „ сърмьор “ – овнешка глава, сварена и разполовена. Макар през днешния ден това да е по-рядко срещано, в някои региони и изключително по време на зимните месеци, се сервира още от сутринта. Очите и езикът се смятат за деликатес.
В Камбоджа или елементи от Таиланд закуската може да включва пържени тарантули или други инсекти — хрупкави извън, меки от вътрешната страна, от време на време поднесени с ориз или сос. Това не е навсякъде, само че е действителна, въпреки и нишова процедура.
Ако сте в Колумбия, пък може да ви сервират „ чоколате кон кесо “ – горещо какао, в което се потапя и разтапя бяло сирене. Сладко-соленото комбиниране е потрес за небцето на множеството чужденци, само че за локалните е комфортен усет от детството.
Тези закуски демонстрират, че „ странното “ е въпрос на позиция. За едни – кисело мляко с мюсли, за други – сирене, разтопено в шоколад. А най-хубавият метод да ги схванеш е… да ги опиташ. Или най-малко да знаеш за тях преди идващото пътешестване.
В Япония, да вземем за пример, една от класическите закуски включва нато — ферментирали соеви зърна с лепкава, слузеста текстура и мощна миризма, постоянно сервирани върху ориз. Ястието е богато на протеини и пробиотици, само че на доста чужденци усетът и изключително ароматът се костват сложни за понасяне рано заран.
В Тунис денят постоянно стартира с пикантна и мазна композиция – какет мрогез – сандвич с люти наденици (мергез), картофи, яйца, маслини и хариса (люта паста). Това е закуска, която наподобява повече на махленски обяд, в сравнение с лек старт на деня, само че за локалните тя дава нужната сила за дълъг ден в парещ климат.
В Исландия обичайната закуска може да включва „ сърмьор “ – овнешка глава, сварена и разполовена. Макар през днешния ден това да е по-рядко срещано, в някои региони и изключително по време на зимните месеци, се сервира още от сутринта. Очите и езикът се смятат за деликатес.
В Камбоджа или елементи от Таиланд закуската може да включва пържени тарантули или други инсекти — хрупкави извън, меки от вътрешната страна, от време на време поднесени с ориз или сос. Това не е навсякъде, само че е действителна, въпреки и нишова процедура.
Ако сте в Колумбия, пък може да ви сервират „ чоколате кон кесо “ – горещо какао, в което се потапя и разтапя бяло сирене. Сладко-соленото комбиниране е потрес за небцето на множеството чужденци, само че за локалните е комфортен усет от детството.
Тези закуски демонстрират, че „ странното “ е въпрос на позиция. За едни – кисело мляко с мюсли, за други – сирене, разтопено в шоколад. А най-хубавият метод да ги схванеш е… да ги опиташ. Или най-малко да знаеш за тях преди идващото пътешестване.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ