Депутатите ще гласуват на второ четене удължаването на Бюджет 2022
Законопроектът за продължение действието на разпореждания на Закона за държавния бюджет за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 година влиза в пленарната зала за второ гласоподаване. Това планува програмата за работата на Народното събрание през днешния ден, оповестена на интернет страницата на Народното събрание. Точката е втора в дневния ред на съвещанието.
Служебното държавно управление на премиера Гълъб Донев одобри и внесе в Народното събрание предлагането за така наречен удължителен закон за бюджета с главен претекст, че служебният кабинет не разполага с нужната парламентарна поддръжка, с цел да предлага свои хрумвания и политики в полза на българските жители, както и дълготрайни политики.
На 29 ноември Народното събрание одобри на първо четене удължителния бюджет, което беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Българска социалистическа партия за България " и " Български напредък ". Против бяха двама от " Продължаваме Промяната " (ПП), а останалите 50 депутати от Политическа партия гласоподаваха с " въздържал се ". Въздържаха се също от " Демократична България ", " Възраждане " и един от левицата.
От служебното държавно управление показват в претекстовете, че със законопроекта за удължение на действието на бюджета за тази година, както и тези на ДОО и НЗОК, се обезпечава продължаващо финансиране на редица обществени и други заплащания, както и продължение на действието на политиките и ограниченията, надградени с актуализацията на бюджета от 1 юли 2022 година С него се разрешава всички системи да действат, до момента в който постоянно държавно управление сформира план на бюджет въз основа на управническата си стратегия, се споделя още в претекстовете на вносителя. Запазени са настоящите данъчни облекчения и понижени данъчни ставки за интервала, за който са утвърдени от Народното събрание. Заплатите, пенсиите, обществените заплащания се финансират на достигнатите равнища към декември 2022 година Създадена е опция да се правят всички заплащания по Плана за възобновяване и резистентност, както и по оперативните стратегии на Европейския съюз. Предвидени са благоприятни условия за финансиране при незабавни и неотложни условия като бедствия, COVID-19, миграционен напън, показват от служебния кабинет. Отбелязват още, че при липса на ръководещо болшинство все още се резервира фискалната позиция такава, каквато е при целогодишно деяние на признатите политики и ограничения от предходното постоянно държавно управление и Народно заседание.
Преди седмица – на 15 декември, планът за удължителния бюджет беше признат на второ четене във водещата комисия – по бюджет и финанси. Редица оферти, направени сред първо и второ четене, обаче не бяха позволени за разглеждане в комисия, защото депутатите решиха, че е неприемливо в удължителен бюджет да се вършат промени в обществения пакет. Те обаче ще бъдат разисквани в пленарната зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, препоръчани от левицата, са тези, свързани с минималния размер на главната заплата на най-ниска служба, планувана за заемане от държавен чиновник - 850 лева месечно от януари. Министърът на финансите Росица Велкова напомни, че чисто хазната губи към един милиард лв. от растеж на минималната заплата от 710 на 850 лв., предава Българска телеграфна агенция.
На 10 декември Министерството на труда и обществената политика предложи план на Постановление на Министерския съвет за установяване на минимална работна заплата за страната от 770 лева от 1 януари 2023 година На съвещанието на бюджетната комисия министър Велкова сподели, че мнението, което Министерството на финансите показва, е предлагането за минимална работна заплата от 770 лева да бъде признато, считано от 1 юли 2023 година, защото нямаме бюджет в типичен тип.
Служебното държавно управление на премиера Гълъб Донев одобри и внесе в Народното събрание предлагането за така наречен удължителен закон за бюджета с главен претекст, че служебният кабинет не разполага с нужната парламентарна поддръжка, с цел да предлага свои хрумвания и политики в полза на българските жители, както и дълготрайни политики.
На 29 ноември Народното събрание одобри на първо четене удължителния бюджет, което беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Българска социалистическа партия за България " и " Български напредък ". Против бяха двама от " Продължаваме Промяната " (ПП), а останалите 50 депутати от Политическа партия гласоподаваха с " въздържал се ". Въздържаха се също от " Демократична България ", " Възраждане " и един от левицата.
От служебното държавно управление показват в претекстовете, че със законопроекта за удължение на действието на бюджета за тази година, както и тези на ДОО и НЗОК, се обезпечава продължаващо финансиране на редица обществени и други заплащания, както и продължение на действието на политиките и ограниченията, надградени с актуализацията на бюджета от 1 юли 2022 година С него се разрешава всички системи да действат, до момента в който постоянно държавно управление сформира план на бюджет въз основа на управническата си стратегия, се споделя още в претекстовете на вносителя. Запазени са настоящите данъчни облекчения и понижени данъчни ставки за интервала, за който са утвърдени от Народното събрание. Заплатите, пенсиите, обществените заплащания се финансират на достигнатите равнища към декември 2022 година Създадена е опция да се правят всички заплащания по Плана за възобновяване и резистентност, както и по оперативните стратегии на Европейския съюз. Предвидени са благоприятни условия за финансиране при незабавни и неотложни условия като бедствия, COVID-19, миграционен напън, показват от служебния кабинет. Отбелязват още, че при липса на ръководещо болшинство все още се резервира фискалната позиция такава, каквато е при целогодишно деяние на признатите политики и ограничения от предходното постоянно държавно управление и Народно заседание.
Преди седмица – на 15 декември, планът за удължителния бюджет беше признат на второ четене във водещата комисия – по бюджет и финанси. Редица оферти, направени сред първо и второ четене, обаче не бяха позволени за разглеждане в комисия, защото депутатите решиха, че е неприемливо в удължителен бюджет да се вършат промени в обществения пакет. Те обаче ще бъдат разисквани в пленарната зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, препоръчани от левицата, са тези, свързани с минималния размер на главната заплата на най-ниска служба, планувана за заемане от държавен чиновник - 850 лева месечно от януари. Министърът на финансите Росица Велкова напомни, че чисто хазната губи към един милиард лв. от растеж на минималната заплата от 710 на 850 лв., предава Българска телеграфна агенция.
На 10 декември Министерството на труда и обществената политика предложи план на Постановление на Министерския съвет за установяване на минимална работна заплата за страната от 770 лева от 1 януари 2023 година На съвещанието на бюджетната комисия министър Велкова сподели, че мнението, което Министерството на финансите показва, е предлагането за минимална работна заплата от 770 лева да бъде признато, считано от 1 юли 2023 година, защото нямаме бюджет в типичен тип.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ