Проектозаконът за личния фалит обслужва синдиците, а длъжниците ще плащат двойно
Законопроектът, импортиран от Министерски съвет е неработещ, производството е постепенно, тромаво и не на последно извънредно скъпо за длъжника. Той е заимстван от процедурата по комерсиална неплатежоспособност и в този си тип облагодетелства най-много синдици и юристи, уточни Асоциацията за отбраната на потребителите в свое мнение до парламентарната комисия по правни въпроси. Предстои Народното събрание да го гласоподава на второ четене без да са нанесени основни промени, макар сериозните мнения на Върховния касационен съд, Софийски градски съд, окръжни съдилища, АЗП и други институции.
Твърденията на някои депутати и на държавното управление, че се постанова законопроектът незабавно да бъде признат поради евросредствата по Плана за възобновяване и резистентност, са погрешни и подвеждащи. В проекта на никое място не е посочена неплатежоспособност на физически лица - консуматори. Това слага въпроса чий ползи обслужва този проектозакон и за какво в Народното събрание се бърза с приемането му. Кой и за какво лобира за този следващ законодателен неуспех?
В законопроекта за персонални банкрут е несъмнено, че прагът на отговорностите стартира от 10 минимални заплати. Той вкарва обаче скъпо струващата фигурата на синдика даже при длъжници със отговорности под 10 хиляди лева
Законопроектът задължава длъжника да заплаща два пъти за едни и същи дейности, каквато е обстановката с висящите изпълнителни производства против него. Съдебният реализатор към този момент е събрал от длъжника такси и разходи за изследвания, запори, възбрани, описи на имуществото и други При разкриване на производството по неплатежоспособност синдикът би трябвало да извърши още веднъж същите дейности като добросъвестния дебитор е заставен да ги заплати наново, най-вероятно от цената на продаденото му имущество заради липса на средства. Логиката е тези функционалности да се извършват от правосъдните реализатори под непрекъснатия контрол на съда. У нас с изключение на небезизвестните ЧСИ действат и над 200 държавни такива, които са с доста ниска натовареност.
Още по-фрапиращ е член 14 от проектозакона, в който е заложено предплатено възнаграждение на разноските на несъстоятелността от длъжника, в това число и възнаграждението на синдика. Даването на заплащане преди работата да е свършена и то от небогати и изстрадали български жители е доказателство за лобистки ползи в този проектозакон. Простата сметка
демонстрира, че при оповестяване на банкрут при минималния предел заложен в проектозакона, таксите на синдика може да надвишават размера на задължението. Законопроектът планува синдиците да си начисляват неведнъж хонорари по едно и също дело.
АЗП упорства длъжникът да внася предплатено единствено минимално нужните разходи с цел да започва производството.
В мнението си Висшият адвокатски съвет пък желае разноските за юрист на заемодател да не са последни в реда за угаждане на вземанията, назад на практиката произлизаща от Търговския закон.
В този му тип законопроектът ще докара до хиляди каузи, които ще продължат с години и добросъвестните длъжници няма да могат да получат опрощаване на своите отговорности. На процедура той ще облагодетелства единствено неточните длъжници, които желаят да ощетят страната и кредиторите си.
Позицията на АЗП съответствува с тезата на съдиите от Софийски градски съд, че „ в потребителската (нетърговската) неплатежоспособност предпочитано акцентът би трябвало да е подложен върху опростеното, бързо и с дребни разноски произвеждане по неплатежоспособност “, както и че „ На синдика се разпореждат извънредно многочислени функционалности, за дълъг интервал от време, което оскъпява производството с разноските за възнаграждение заплащане на синдика, утежнява още повече финансовото положение на длъжника и неговото семейство и злепоставя ползите на кредиторите му, заради което и считаме, че е рационално функционалностите по осребряване да бъдат предоставени на правосъдните реализатори, които разполагат с нужния запас. “
АЗП упорства оптимално да се опрости производството по отношение на физически лица и никога да не употребяват механизмите на Търговския закон, а тези на Граждански процесуален кодекс, които в доста по-голяма степен пазят правата на длъжниците.
Предвид гореизложеното чакаме народните представители да не се поддават на корпоративния и класов напън, а да преработят закона, тъй че той да обезпечи опростено, бързо и с дребни разноски произвеждане по неплатежоспособност за физическите лица. Това са хора, консуматори, наши съграждани, които не по волята си са изпаднали в тежко състояние и на тях би трябвало да им се даде опция да се изправят и почтено да вземат участие в икономическия живот на страната.
Твърденията на някои депутати и на държавното управление, че се постанова законопроектът незабавно да бъде признат поради евросредствата по Плана за възобновяване и резистентност, са погрешни и подвеждащи. В проекта на никое място не е посочена неплатежоспособност на физически лица - консуматори. Това слага въпроса чий ползи обслужва този проектозакон и за какво в Народното събрание се бърза с приемането му. Кой и за какво лобира за този следващ законодателен неуспех?
В законопроекта за персонални банкрут е несъмнено, че прагът на отговорностите стартира от 10 минимални заплати. Той вкарва обаче скъпо струващата фигурата на синдика даже при длъжници със отговорности под 10 хиляди лева
Законопроектът задължава длъжника да заплаща два пъти за едни и същи дейности, каквато е обстановката с висящите изпълнителни производства против него. Съдебният реализатор към този момент е събрал от длъжника такси и разходи за изследвания, запори, възбрани, описи на имуществото и други При разкриване на производството по неплатежоспособност синдикът би трябвало да извърши още веднъж същите дейности като добросъвестния дебитор е заставен да ги заплати наново, най-вероятно от цената на продаденото му имущество заради липса на средства. Логиката е тези функционалности да се извършват от правосъдните реализатори под непрекъснатия контрол на съда. У нас с изключение на небезизвестните ЧСИ действат и над 200 държавни такива, които са с доста ниска натовареност.
Още по-фрапиращ е член 14 от проектозакона, в който е заложено предплатено възнаграждение на разноските на несъстоятелността от длъжника, в това число и възнаграждението на синдика. Даването на заплащане преди работата да е свършена и то от небогати и изстрадали български жители е доказателство за лобистки ползи в този проектозакон. Простата сметка
демонстрира, че при оповестяване на банкрут при минималния предел заложен в проектозакона, таксите на синдика може да надвишават размера на задължението. Законопроектът планува синдиците да си начисляват неведнъж хонорари по едно и също дело.
АЗП упорства длъжникът да внася предплатено единствено минимално нужните разходи с цел да започва производството.
В мнението си Висшият адвокатски съвет пък желае разноските за юрист на заемодател да не са последни в реда за угаждане на вземанията, назад на практиката произлизаща от Търговския закон.
В този му тип законопроектът ще докара до хиляди каузи, които ще продължат с години и добросъвестните длъжници няма да могат да получат опрощаване на своите отговорности. На процедура той ще облагодетелства единствено неточните длъжници, които желаят да ощетят страната и кредиторите си.
Позицията на АЗП съответствува с тезата на съдиите от Софийски градски съд, че „ в потребителската (нетърговската) неплатежоспособност предпочитано акцентът би трябвало да е подложен върху опростеното, бързо и с дребни разноски произвеждане по неплатежоспособност “, както и че „ На синдика се разпореждат извънредно многочислени функционалности, за дълъг интервал от време, което оскъпява производството с разноските за възнаграждение заплащане на синдика, утежнява още повече финансовото положение на длъжника и неговото семейство и злепоставя ползите на кредиторите му, заради което и считаме, че е рационално функционалностите по осребряване да бъдат предоставени на правосъдните реализатори, които разполагат с нужния запас. “
АЗП упорства оптимално да се опрости производството по отношение на физически лица и никога да не употребяват механизмите на Търговския закон, а тези на Граждански процесуален кодекс, които в доста по-голяма степен пазят правата на длъжниците.
Предвид гореизложеното чакаме народните представители да не се поддават на корпоративния и класов напън, а да преработят закона, тъй че той да обезпечи опростено, бързо и с дребни разноски произвеждане по неплатежоспособност за физическите лица. Това са хора, консуматори, наши съграждани, които не по волята си са изпаднали в тежко състояние и на тях би трябвало да им се даде опция да се изправят и почтено да вземат участие в икономическия живот на страната.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ