Законопроектът предвижда при определяне на размера на обезщетението за хора,

Законопроектът планува при установяване на размера на компенсацията за хора, които имат и стаж в чужбина, да се взимат поради, както приходите, получавани от тях по време на последната им месторабота, по този начин и всички приходи, получавани в България или други страни за последните 24 календарни месеца преди преустановяване на обезпечаването.

Сега се взима в поради единствено приходите от последната им работа.

Основните аргументи за измененията са да се обезпечи справедливост при определяна на компенсацията за безработица за хора, работили единствено у нас и тези със стаж в чужбина, както и да се понижат злоупотребите при разпределяне им, показват депутатите в претекстовете към законопроекта.

Те акцентират, че през последните години се усилва случаите след претовареност в България, която обезпечава право на обезщетение на приход към минимланата работна заплата, българи да работят за по няколко седмици н чужбина и по този начин да получават високи компенсации.

Друг случай е хора да работят единствено за малко в чужбина, нормално на оптимален приход, и компенсацията да се дефинира единствено върху него.

Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че междинното обезщетение, отпуснато при тези две хипотези, е в пъти по-високо от това, което получават хората, работили единствено в България, до момента в който времете, върху което е изчислено това обезщетение е 3 пъти по-кратко.

През предходната година броят на хората с обезщетение за безработица при краткосрочна претовареност в Европейски Съюз е 7,73%, само че те са получили 26,33% от общо изплатените пари. Средномесечното им обезщетение, несъмнено по българското законодателство е 538 лв., а на тези с краткосрочна претовареност в държава-членка на Европейски Съюз – 1365,74 лв..