Идеята 24 май, а не 3 март, да е национален празник не срещна подкрепа в НС -
Законопроектът на ГЕРБ-СДС за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе отритнат, а с това и предлагането 24 май вместо 3 март да е народен празник на България.
Националният празник остава 3 март.
Идеята на някогашните ръководещи бе отхвърлена с 61 гласа " за ", 63 " въздържал се " и единствено 77 " за " - ГЕРБ, Движение за права и свободи, 4 от Демократична България и 1 от Политическа партия.
Предложението 24 май да измести 3 март се появи в края на май. Тогава от ГЕРБ-СДС обявиха, че 24 май е денят, който в най-голяма степен сплотява обществото.
Десислава Атанасова, която е вносител на законопроекта, съобщи, че във времена на разграничителни линии би трябвало да има идея, която да ни сплоти. По думите ѝ една такава идея е българската книжовност.
Предложението на ГЕРБ обаче не откри поддръжка нито измежду опозицията, нито измежду ръководещите. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов дефинира тази концепция като " притопляне на остарели русофобски манджи ". От Има Такъв Народ също са срещу, а Благовест Белев от Политическа партия съобщи, че 24 май е един от дребното празници, за които има безспорен консенсус в обществото, само че не е редно той да се употребява за слагане на разграничителни линии.
Последните промени в Кодекса на труда за 24 май бяха направени през декември 2020 година Тогава Народното събрание дефинитивно преименува празника от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " на " Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност ". Тогава единствените критици на смяната бяха от Българска социалистическа партия и отцепниците от партията. Основната теза на левицата бе, че смяната на името на 24 май не е в дневния ред на обществото, както и че премахването на славянската книжовност от него чертае разграничителни линии освен с съветския, само че и с други нации.
Националният празник остава 3 март.
Идеята на някогашните ръководещи бе отхвърлена с 61 гласа " за ", 63 " въздържал се " и единствено 77 " за " - ГЕРБ, Движение за права и свободи, 4 от Демократична България и 1 от Политическа партия.
Предложението 24 май да измести 3 март се появи в края на май. Тогава от ГЕРБ-СДС обявиха, че 24 май е денят, който в най-голяма степен сплотява обществото.
Десислава Атанасова, която е вносител на законопроекта, съобщи, че във времена на разграничителни линии би трябвало да има идея, която да ни сплоти. По думите ѝ една такава идея е българската книжовност.
Предложението на ГЕРБ обаче не откри поддръжка нито измежду опозицията, нито измежду ръководещите. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов дефинира тази концепция като " притопляне на остарели русофобски манджи ". От Има Такъв Народ също са срещу, а Благовест Белев от Политическа партия съобщи, че 24 май е един от дребното празници, за които има безспорен консенсус в обществото, само че не е редно той да се употребява за слагане на разграничителни линии.
Последните промени в Кодекса на труда за 24 май бяха направени през декември 2020 година Тогава Народното събрание дефинитивно преименува празника от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " на " Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност ". Тогава единствените критици на смяната бяха от Българска социалистическа партия и отцепниците от партията. Основната теза на левицата бе, че смяната на името на 24 май не е в дневния ред на обществото, както и че премахването на славянската книжовност от него чертае разграничителни линии освен с съветския, само че и с други нации.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ