Гледахте на живо в Dir.bg дебатите по второто четене на Конституцията
Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти - на 6 октомври и 8 декември 2023 година На 8 декември промените бяха подложени още веднъж на първо гласоподаване, откакто два месеца по-рано не събраха нужните три четвърти болшинство, и бяха признати.
За приемането на измененията на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано болшинство от 160 гласа " за ".
Опозицията още авансово даде поръчка, че няма да поддържа измененията и я съблюдава.
Депутатите от след протестни заявления, в които наскърбиха вносителите на измененията на " комунисти, фашисти и башибозук ", които " режат Конституцията ".
Третата парламентарна група, тази на левицата, остана в залата и взе участие в дебатите, а соцлидерката Корнелия Нинова укори Има Такъв Народ и " Възраждане ", че не останали да се борят с измененията. Тя разкритикува болшинството, че няма публично доверие да трансформира публичния контракт и упрекна, че подчиняват прокуратурата.
Снимка: БТА
Ударно от болшинството започнаха да одобряват измененията, като сериозните и дълги диспути се получиха при текстовете, които. Досега главният закон на страната забраняваше на непознати жители да стават министри и народни представители. Условие за уседналост от 18 месеца има единствено за депутатите - те би трябвало през това време да са живели в родината преди да се кандидатират.
Срещу това остро възразиха от Българска социалистическа партия. Кристиан Вигенин предизвести, че по този начин вкарват и хипотезата освен български емигранти да могат да влизат в Народното събрание и министерствата, само че и чужденци у нас, сдобили се с български паспорти.
От ПП-ДБ опазиха правото на българската диаспора да има институционална връзка с родината, а Антоанета Цонева разгласи, че по този начин наши сънародници, живели дълго в чужбина, ще внесат просвета извън у нас.
Снимка: БТА
После националните избраници гласоподаваха изненадващо ръководителят на Върховния касационен съд да отпадне от кръга на лицата, всред които ще се избира длъжностен министър председател. Мнозинството утвърди още Народното събрание да не се разпуска по време на предизборната акция за ново Народно заседание и това да стане едвам след клетвата на новоизбраните депутати.
За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност и поименно.
В частта, обвързвана със правосъдната промяна, депутатите одобриха ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране, са другите промени, които са в плана, гласуван през днешния ден текст по текст. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването, като още веднъж е планувано указът на президента да се издава в седемдневен период. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, определени директно от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, определени от Народното събрание - са другите промени в частта за правосъдната власт.
Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Още по време на съвещанията на конституционната комисия депутатите се отхвърлиха от концепцията за смяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.
За приемането на измененията на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано болшинство от 160 гласа " за ".
Опозицията още авансово даде поръчка, че няма да поддържа измененията и я съблюдава.
Депутатите от след протестни заявления, в които наскърбиха вносителите на измененията на " комунисти, фашисти и башибозук ", които " режат Конституцията ".
Третата парламентарна група, тази на левицата, остана в залата и взе участие в дебатите, а соцлидерката Корнелия Нинова укори Има Такъв Народ и " Възраждане ", че не останали да се борят с измененията. Тя разкритикува болшинството, че няма публично доверие да трансформира публичния контракт и упрекна, че подчиняват прокуратурата.
Снимка: БТА
Ударно от болшинството започнаха да одобряват измененията, като сериозните и дълги диспути се получиха при текстовете, които. Досега главният закон на страната забраняваше на непознати жители да стават министри и народни представители. Условие за уседналост от 18 месеца има единствено за депутатите - те би трябвало през това време да са живели в родината преди да се кандидатират.
Срещу това остро възразиха от Българска социалистическа партия. Кристиан Вигенин предизвести, че по този начин вкарват и хипотезата освен български емигранти да могат да влизат в Народното събрание и министерствата, само че и чужденци у нас, сдобили се с български паспорти.
От ПП-ДБ опазиха правото на българската диаспора да има институционална връзка с родината, а Антоанета Цонева разгласи, че по този начин наши сънародници, живели дълго в чужбина, ще внесат просвета извън у нас.
Снимка: БТА
После националните избраници гласоподаваха изненадващо ръководителят на Върховния касационен съд да отпадне от кръга на лицата, всред които ще се избира длъжностен министър председател. Мнозинството утвърди още Народното събрание да не се разпуска по време на предизборната акция за ново Народно заседание и това да стане едвам след клетвата на новоизбраните депутати.
За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност и поименно.
В частта, обвързвана със правосъдната промяна, депутатите одобриха ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране, са другите промени, които са в плана, гласуван през днешния ден текст по текст. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването, като още веднъж е планувано указът на президента да се издава в седемдневен период. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, определени директно от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, определени от Народното събрание - са другите промени в частта за правосъдната власт.
Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Още по време на съвещанията на конституционната комисия депутатите се отхвърлиха от концепцията за смяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ