Законите у нас са такива, че понякога буквално докарват до

Законите у нас са такива, че от време на време безусловно докарват до ступор жителите със своята тъпотия. На моменти човек напряко се чуди какво е минавало през главите на законотворците, когато са умували върху тези правила, и дали тези хора изобщо имат здрав разсъдък и естествена човешка логичност.

Абсурдната история, развила се към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и неговото присъединяване в европейските избори, е показателна в това отношение. Пеевски се появява на работното си място по-рядко, в сравнение с преди време това правеше висшият необут на придвижването Ахмед Доган. Такъв „ виновен ” към своите депутатски отговорности човек избра Движение за права и свободи, с цел да го прати в Европейския парламент. Подадоха му документите, Централната изборна комисия (ЦИК) ги утвърди. И тогава неколцина жители се присетиха да попитат: Ама този човек, когото не сме виждали онлайн от месеци, живее ли изобщо в България? Ами в Европа? Ако не, тогава откъде-накъде се е запътил за Европейския парламент?

И се разигра преживелица, която би била комична, в случай че не беше трагична. Първо, тъй като Пеевски

 

не е редови български политик

 

Името му изниква на всички места - медии, правосъдна власт, бизнес. Стане ли въпрос за него, всички - чиновници, магистрати, очевидни и неявни политически сътрудници, избират да мълчат и да се вършат на разсеяни. Второ, тъй като внезапно се разбра, че съществува страховит абсурд в законодателството, който разрешава на български жител да се кандидатира за евродепутат ако ще и да се е преместил за непрекъснато на Луната. Достатъчно е единствено по документи да се води, че живее в България.

Как се получава по този начин? Ами много просто, както се оказа от сигнала, подаден от гражданското съдружие БОЕЦ. Хората са забелязали, че Пеевски никакъв го няма в Народното събрание в продължение на извънредно дълго време (междувременно отсъствията му се извиняват от парламентарната група на Движение за права и свободи и депутатската му заплата се изплаща). Питали в Народното събрание, дали отговор им, че не знаят къде е. От централата на Движение за права и свободи също се оказали в незнание, не го намерили и на обществено известния му адрес в столичния хотел „ Берлин ”.

 

Тук Пеевски, там Пеевски, най-после - никакъв Пеевски

 

Е, откакто няма признаци, че е в родината, а не се знае дали обитава в Европа, тогава дава отговор ли на едно от главните законови условия да се кандидатира - да е живял най-малко през последните 6 месеца у нас или в друга страна - членка на Европейски Съюз?

Въпросът беше насочен към ЦИК, която можеше да употребява мотива, с цел да утвърди статута си на самостоятелен държавен орган, който си приписва, като постави най-малко формално усилия, с цел да позволи ненадейно изникналия проблем, като попита държавните институции - НСО, Гранична полиция, външно министерство и други, които биха могли да разполагат с информация къде живее Пеевски. Това би дало отговор на въпроса дали депутатът дава отговор на упоменатото условие на Изборния кодекс и надлежно дали регистрацията му за евровота е законосъобразна. От ЦИК обаче дадоха отговор с писмо, в което дадоха да се разбере, че документалната инспекция, осъществена от дирекция ГРАО към районното министерство, е изцяло задоволителна. Пуснал е Пеевски декларация, че има непрекъснат и сегашен адрес в България, чиновниците са погледнали в регистрите, видели са, че е по този начин - и толкоз по въпроса. Законът не изисква повече. Пеевски може да е непрекъснато в чужбина и да се прибира у нас от дъжд на вятър, само че щом записите на администрацията сочат, че е в България, значи е в България. Няма никакво значение, че прекарва множеството си работни дни в Дубай, както разкри уеб сайтът „ Биволъ ”, който разгласява информация за безбройните полети на депутата до ОАЕ в интервала 2016-2018 година

 

Тук е коренът на казуса - в законодателството

 

Именно по този начин написаните правила разрешават на ЦИК да отклони настояванията за каквито и да било реални проверки по проблема. Оттук нататък борбата, която от БОЕЦ подеха във Върховния административен съд (ВАС) против отхвърли на изборните комисари да се задействат, беше авансово обречена. Просто тъй като ЦИК се обляга на закона, а съдът се произнася по правомерност, не всъщност. С други думи, в случай че решението на комисията дава отговор на буквата на закона, тогава Върховен административен съд може с чиста съвест да го удостовери. Както и изцяло да пренебрегне показателните разпечатки с полетите на Пеевски до Дубай. 

По тази причина и от ЦИК решително се позоваха на закона в своята отбрана пред съда. „ Самият закон не се интересува от фактическото местонахождение на този претендент. Законодателят е предпоставил единствено да има такава адресна регистрация ”, посочи представителят на комисията Мария Бойкинова на съвещанието във Върховен административен съд. „ Действително законът е кусур в тази му част. Точно в тази връзка европейски съдилища непрестанно насочат упреци в решенията си, че методът на законодателя, както и на прилагащите закона съдилища, след това и административния орган ЦИК, е фиктивен и шаблонизиран, тоест те не събират доказателства дори когато е допустимо да бъдат събрани доказателства. Това е нещото, което се опитваме да създадем и сега ”, опита се да убеди съдиите юрист Николай Хаджигенов, представляващ БОЕЦ. Безуспешно, защото Върховен административен съд се съгласи с причините на ЦИК, акцентирайки, че при регистрирането на листите за изборите „ претендентите би трябвало да дават отговор официално на условията на Изборния кодекс ”.

 

„ Формално ” е основната дума,

 

която предопределя и изхода по проблема.

Поне за момента, тъй като от БОЕЦ се заканиха да се извърнат към евроинституциите. Несъмнено тематиката ще изникне и идващия път, когато депутатите подхванат Изборния кодекс (което надали ще е скоро поради многото кавги, които натвориха напоследък с изборните правила). А Пеевски ще може да вземе полета от Дубай до седалището на Европейския парламент в Страсбург. Ако реши.