Абсурдни текстове в Закона за борба с корупцията!
Законът за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество планува шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ да подават имуществени заявления пред новия орган. Законът бе признат небрежно в края на предходната година, а Президентът му наложи несъгласие и го върна в Парламента за наново разглеждане. В бързината, вносителите от Министерския съвет и депутатите въобще не са взели поради другите форми на регистрация на лечебните заведения.
Така задължението се отнася за всички лечебни заведения, само че не и за лечебните заведения по член 5 от ЗЛЗ, нито за другите типове, като да вземем за пример Комплексните онкологични центрове, Центровете за незабавна помощ и т. н. Министрите и депутатите не са взели поради и това, че частните лечебни заведения не са публично-правни организации, заради което техните шефове не заемат обществени длъжности.
В тази връзка Националното съдружие на частните лечебни заведения е изпратило писма до Председателя на ПК по опазване на здравето доктор Дариткова и до министъра на опазването на здравето К. Ананиев, с искане да се намесят и да създадат нужното за смяна на текста на закона.
Ето и цялостният текст на писмото:
Уважаема доктор Дариткова,
Обръщаме се към Вас освен като депутат и Председател на ПК по опазване на здравето, само че и като доктор, осведомен с организацията на Българското опазване на здравето, който елементарно ще разбере изложените претекстове и причини в писмото ни.
С изненада установихме, че в член 6 на признатия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, измежду лицата заемащи висши обществени длъжности са посочени:
46. шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;
Считаме, че това е голословно, влиза в несъгласие с други закони и Европейски наставления и би трябвало да бъде отстранено от закона, най-малко що се касае до лечебните заведения, които са 100% частна благосъстоятелност.
Управителите и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ не са нито „ висши”, нито „ публични” длъжности. В спомагателните разпореждания на закона не е дадена формулировка на понятията „ публични” и „ висши”. Приемаме, че понятието „ висши” длъжности се пояснява в общоприетия смисъл и изброяването на тези длъжности е направено със самия закон. Термина „ публична” служба, обаче е неразривно обвързван с понятието за публично-правна организация. Длъжността се дефинира като обществена, в случай че самата организация е публично-правна.
Дефиницията на това дали една организация е обществено правна или частно-правна е посочени в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18. Една организация съставлява публичноправна организация, когато е основана със характерната цел да задоволява потребности от публичен интерес, без да има индустриален или търговски темперамент (буква а), има правосубектност (буква б) и когато e финансирана в по-голямата част от страната, районните или локалните органи или други публично-правни организации или е обект на управнически надзор от последните, или има административен, директорски или контролен орган, повече от половината членове на който са назначени от страната, районните или локалните органи или от други публично-правни организации (буква в). Трите критерия, са кумулативни.
За лечебните заведения за болнична помощ, които са 100% частна благосъстоятелност не се отнася нито един от посочените критерии. Лечебното заведение за болнична помощ, с напълно частен капитал, е комерсиално сдружение, което:
1. работи в естествени пазарни условия;
2. осъществя печалба;
3. понася загубите в следствие от осъществяването на активността си;
4. потребностите от общ стопански интерес, за задоволяването на които е основано или има задача да задоволява, имат търговски темперамент.
Дефиницията на Директива 2004/18 е възприета и от нашия Закон за публичните поръчки.
В този смисъл член 6, т. 46 от Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, измежду лицата заемащи висши обществени длъжности е в несъгласие със Закон за обществените поръчки и с Директива 2004/18
Лечебните заведения за болнична помощ не са бюджетни организации и не се финансират от държавния бюджет или от бюджета на НЗОК. Видно от алинея 3 на член 2 на Закона за здравното обезпечаване, НЗОК не финансира лечебни заведения, а „ закупува от изпълнителите на здравна помощ здравни действия по алинея 1, избрани по тип, размер, цена и съответстващи на критерии за качество и досегаемост, в сходство с този закон.”
Изцяло погрешно е закупуването на активността да се приравнява с финансиране от страната или НЗОК. Най-малкото, тъй като няма нормативно обвързване за закупуване. НЗОК може да закупи цялата активност на болничното заведение, само че може и да не я закупи. Това е напълно стопанска активност, зависеща от избора на здравноосигуреното лице.
Капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, когато лечебното заведение не се финансира по никакъв спомагателен метод от държавния или от общинския бюджет липсва правна и житейска логичност, липсва и юридически интерес от допускане и осъществяване на нарушаване и/или закононарушение, тъй като това би означавало, търговецът да накърни самичък своите ползи. Следователно, посредством допускане на възможна финансова щета може и на процедура фактически се случва, да бъде обиден единствено частен, само че не и публичен интерес. Следователно, частната болница, нейният шеф и упълномощени лица, даже и да желаят, не биха могли да нанесат щета на публичния интерес.
Съществен е и различен въпрос. Законът включва шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, само че не и аналогичните длъжности на лечебните заведения за извънболнична помощ, Комплексните онкологични центрове, тъканни банки и впрочем всички останали типове лечебни заведения.
Различните типове лечебни заведения са избрани с оглед характерните медицински действия, които извършват. Няма нито житейска, нито правна логичност за такова делене от позиция на закон, чиято цел е противопоставяне на корупцията.
Така да вземем за пример доста от Комплексните онкологични центрове, които са 100% общинска благосъстоятелност, са с годишни доходи надхвърлящи десетократно или многократно приходите на дребна частна болница, само че не попадат в обсега на този закон. Формулировката на закона даже изключва от приложното му поле, лечебните заведения със специфичен статут по член 5 от ЗЛЗ. Излиза, че ръководителят не ЦСМП София да вземем за пример и на ВМА, не заемат висши обществени длъжности, а ръководителят на очна болница с 10 души личен състав заема такава. Това е недопустимо.
Уважаема г-жо Дариткова,
Молим, като депутат от ръководещата коалиция, да предприемете нужните дейности за изменение на Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и анулация на т. 46 от член 6 или редакцията му, от която да се схваща, че не се отнася за ЛЗБМП, които са 100% частна благосъстоятелност, съгласно изложените нагоре причини.
Предварително благодарим за проявеното схващане.
С почитание
Д-р Николай Болтаджиев
Председател на УС на НСЧБ
Така задължението се отнася за всички лечебни заведения, само че не и за лечебните заведения по член 5 от ЗЛЗ, нито за другите типове, като да вземем за пример Комплексните онкологични центрове, Центровете за незабавна помощ и т. н. Министрите и депутатите не са взели поради и това, че частните лечебни заведения не са публично-правни организации, заради което техните шефове не заемат обществени длъжности.
В тази връзка Националното съдружие на частните лечебни заведения е изпратило писма до Председателя на ПК по опазване на здравето доктор Дариткова и до министъра на опазването на здравето К. Ананиев, с искане да се намесят и да създадат нужното за смяна на текста на закона.
Ето и цялостният текст на писмото:
Уважаема доктор Дариткова,
Обръщаме се към Вас освен като депутат и Председател на ПК по опазване на здравето, само че и като доктор, осведомен с организацията на Българското опазване на здравето, който елементарно ще разбере изложените претекстове и причини в писмото ни.
С изненада установихме, че в член 6 на признатия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, измежду лицата заемащи висши обществени длъжности са посочени:
46. шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;
Считаме, че това е голословно, влиза в несъгласие с други закони и Европейски наставления и би трябвало да бъде отстранено от закона, най-малко що се касае до лечебните заведения, които са 100% частна благосъстоятелност.
Управителите и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ не са нито „ висши”, нито „ публични” длъжности. В спомагателните разпореждания на закона не е дадена формулировка на понятията „ публични” и „ висши”. Приемаме, че понятието „ висши” длъжности се пояснява в общоприетия смисъл и изброяването на тези длъжности е направено със самия закон. Термина „ публична” служба, обаче е неразривно обвързван с понятието за публично-правна организация. Длъжността се дефинира като обществена, в случай че самата организация е публично-правна.
Дефиницията на това дали една организация е обществено правна или частно-правна е посочени в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18. Една организация съставлява публичноправна организация, когато е основана със характерната цел да задоволява потребности от публичен интерес, без да има индустриален или търговски темперамент (буква а), има правосубектност (буква б) и когато e финансирана в по-голямата част от страната, районните или локалните органи или други публично-правни организации или е обект на управнически надзор от последните, или има административен, директорски или контролен орган, повече от половината членове на който са назначени от страната, районните или локалните органи или от други публично-правни организации (буква в). Трите критерия, са кумулативни.
За лечебните заведения за болнична помощ, които са 100% частна благосъстоятелност не се отнася нито един от посочените критерии. Лечебното заведение за болнична помощ, с напълно частен капитал, е комерсиално сдружение, което:
1. работи в естествени пазарни условия;
2. осъществя печалба;
3. понася загубите в следствие от осъществяването на активността си;
4. потребностите от общ стопански интерес, за задоволяването на които е основано или има задача да задоволява, имат търговски темперамент.
Дефиницията на Директива 2004/18 е възприета и от нашия Закон за публичните поръчки.
В този смисъл член 6, т. 46 от Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, измежду лицата заемащи висши обществени длъжности е в несъгласие със Закон за обществените поръчки и с Директива 2004/18
Лечебните заведения за болнична помощ не са бюджетни организации и не се финансират от държавния бюджет или от бюджета на НЗОК. Видно от алинея 3 на член 2 на Закона за здравното обезпечаване, НЗОК не финансира лечебни заведения, а „ закупува от изпълнителите на здравна помощ здравни действия по алинея 1, избрани по тип, размер, цена и съответстващи на критерии за качество и досегаемост, в сходство с този закон.”
Изцяло погрешно е закупуването на активността да се приравнява с финансиране от страната или НЗОК. Най-малкото, тъй като няма нормативно обвързване за закупуване. НЗОК може да закупи цялата активност на болничното заведение, само че може и да не я закупи. Това е напълно стопанска активност, зависеща от избора на здравноосигуреното лице.
Капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, когато лечебното заведение не се финансира по никакъв спомагателен метод от държавния или от общинския бюджет липсва правна и житейска логичност, липсва и юридически интерес от допускане и осъществяване на нарушаване и/или закононарушение, тъй като това би означавало, търговецът да накърни самичък своите ползи. Следователно, посредством допускане на възможна финансова щета може и на процедура фактически се случва, да бъде обиден единствено частен, само че не и публичен интерес. Следователно, частната болница, нейният шеф и упълномощени лица, даже и да желаят, не биха могли да нанесат щета на публичния интерес.
Съществен е и различен въпрос. Законът включва шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, само че не и аналогичните длъжности на лечебните заведения за извънболнична помощ, Комплексните онкологични центрове, тъканни банки и впрочем всички останали типове лечебни заведения.
Различните типове лечебни заведения са избрани с оглед характерните медицински действия, които извършват. Няма нито житейска, нито правна логичност за такова делене от позиция на закон, чиято цел е противопоставяне на корупцията.
Така да вземем за пример доста от Комплексните онкологични центрове, които са 100% общинска благосъстоятелност, са с годишни доходи надхвърлящи десетократно или многократно приходите на дребна частна болница, само че не попадат в обсега на този закон. Формулировката на закона даже изключва от приложното му поле, лечебните заведения със специфичен статут по член 5 от ЗЛЗ. Излиза, че ръководителят не ЦСМП София да вземем за пример и на ВМА, не заемат висши обществени длъжности, а ръководителят на очна болница с 10 души личен състав заема такава. Това е недопустимо.
Уважаема г-жо Дариткова,
Молим, като депутат от ръководещата коалиция, да предприемете нужните дейности за изменение на Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и анулация на т. 46 от член 6 или редакцията му, от която да се схваща, че не се отнася за ЛЗБМП, които са 100% частна благосъстоятелност, съгласно изложените нагоре причини.
Предварително благодарим за проявеното схващане.
С почитание
Д-р Николай Болтаджиев
Председател на УС на НСЧБ
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ