Адв. Мартин Костов: Законът за личния фалит може да вкара дл...
Законът за персоналния банкрут е част от уговорките на България по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Той дава втори късмет на жителите, попаднали в разнообразни обстановки - като загуба на работа или непосредствен, и затова не могат да бъдат изрядни към кредиторите си. Страната ни е последната страна в Европейски Съюз без сходен закон.
В началото на април Народното събрание разиска и одобри на първо четене три проектозакона за неплатежоспособност на физическите лица, импортирани от Министерския съвет, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " Българска социалистическа партия - Обединена левица ".
- Адв. Костов, за какво е толкоз значим този закон? Вероятно тежестта му е в това, че ще даде втори късмет на жители, изпаднали в неспособност да изплащат задълженията си?
- Дългоочакваният закон за персоналния банкрут в България обещаваше да даде втори късмет на честните, само че изпаднали в неспособност да заплащат задълженията си хора. След десетилетия, в които безконечните длъжници нямаха никакъв излаз, най-сетне се обрисува решение. Законопроектът за неплатежоспособност на физическите лица (т.нар. персонален фалит) бе признат с вярата да постави завършек на тази финансова невъзможност. Идеята звучи обнадеждаващо - това е следена процедура, след която част от задълженията се опрощават по легален път и длъжникът стартира на чисто.
- Откъде тогава идват Вашите терзания?
- Причините за скептицизма ми са в самия текст на оферти закон, въпросът е да не се трансформира в балон без наличие. България е последната страна в Европейски Съюз без закон за персоналния банкрут. Факт! Макар желанията му да са положителни и потребността от подобен механизъм да е безспорна, голям брой специалисти, институции и заинтригувани страни сигнализират за съществени недостатъци. Като несъразмерната трудност и административната тежест на процедурата, неналичието на предвидимост за длъжника, неразбираемите критерии за „ почтеност “, евентуални малки врати за корист от страна на кредитори, както и несъразмерните условия към самия дебитор. Най-големият концептуален проблем е, че новият закон за персоналния банкрут се предлага да работи паралелно с към този момент съществуващата 10-годишна безспорна отминалост за отговорностите на физически лица. С други думи, ще има две разнообразни пътеки към освобождение от задължения - интензивно да обявиш неплатежоспособност пред съд или пасивно да изчакаш десетилетие отминалост. Това двойно решение обърква и подкопава самата концепция за „ втори късмет “. Личният банкрут по план предизвиква длъжника да е открит и да изплаща каквото може, до момента в който отминалостта го подтиква да се укрива и да не заплаща нищо в продължение на години. Така се получава абсурд: един дебитор може да избра да „ залегне “ и да изчака 10 години, вместо да мине през комплицирана правосъдна процедура. А различен може да се реши на банкрут, само че да се окаже, че в случай че просто беше чакал, резултатът да е същият. Засега няма политическа воля да се отстрани отминалостта при въвеждане на персоналния банкрут. Ако двата режима останат паралелни, се обрисува безпорядък и правна неустановеност.
- Какви са рисковете?
- Длъжниците ще бъдат раздвоени сред два спорни „ избавителни “ маршрута, а кредиторите също ще лавират при реакциите. Това несъвършено решение носи опасности от злоупотреби - да вземем за пример всеобщо избиране на по-лесната отминалост, което би обезсмислило новия закон, или пък в случай че в бъдеще отминалостта се анулира ненадейно, преди въобще да е била приложена (каквото е персоналното ми очакване), принуждаване на всички задлъжнели да минават по-тежката правосъдна процедура. Липсата на изясненост кой път е очакван като главен заклещва промяната в половинчато състояние, плод на политическо съмнение. За да не стане законът мъртвороден, законодателят би трябвало още в този момент да реши този конфликт. Иначе " вторият късмет “ ще виси паралелно с един по-примамлив десетгодишен заобиколен път.
- Кой остава отвън обсега на този закон?
- Проектът планува право на персонален банкрут единствено за физически лица,т. е. хора, които нямат статут на еднолични търговци или свободна специалност. Това автоматизирано изключва цяла категория действително затруднени длъжници - дребни търговци, фамилни земеделци, самонаети лица, чиито задължения са свързани с дребния им бизнес. Формално те подлежат на банкрут по Търговския закон, само че на процедура рядко прибягват до тази тежка и скъпа процедура и постоянно се трансформират във „ безконечни длъжници “ също като потребителите.
Защо да подадем ръка на човек с към 11 000 лева персонален дълг (най-ниския предел в законопроекта), а да откажем на малък търговец със същия дълг? Това е може би първият съответен въпрос към законотворците. Според други пък разделянето е рационално, тъй като смесването на режима за консуматори с този за бизнес може да се употребява за хитрини, а и бизнес задълженията към този момент имат открит ред. Така или другояче, сегашният стеснен обсег оставя една нога от длъжниците в клопката - тези, които на хартия имат компания или стопанство, само че де факто са елементарни хора в дългова рецесия. Вероятно сред двете четения ще се търси разширение на обсега - да вземем за пример да се даде късмет и на дребни бизнесмени при избрани условия да употребяват процедурата като физически лица. Ако не го създадем, законът още изначало ще разделя длъжниците на „ почтени “ и „ недостойни “ за избавление по един не напълно обективен аршин.
Тук може да се сложи още един въпрос - за минималния предел на отговорностите за оповестяване на банкрут. В държавния план летвата е сложена на 10 минимални работни заплати (10 770 лв). Това значи, че в случай че дължиш 5000 лева, няма да имаш право да обявиш персонален банкрут - ще би трябвало или да намериш метод да платиш по нормалния ред, или просто да чакаш отминалост.
Омбудсманът с право остро подлага на критика този предел, тъй като съгласно него тъкмо хората с по-малки отговорности (например насъбрани сметки към комунални услуги) постоянно затъват най-тежко - лихвите порастват, изпълнителните каузи ги притискат, нямат имущество за обмен, а в това време законът им споделя „ прекомерно дребен дебитор си, с цел да фалираш “. Обратно, Камарата на частните правосъдни реализатори (ЧСИ) счита, че дори 10 заплати е невисок предел - съгласно тях за „ дребни “ задължения под примерно 30 заплати не си коства комплицираната правосъдна процедура, защото разноските биха изяли изгодата.
- Ще избави ли този закон най-бедните?
- Действително този спор разкрива концептуална неизясненост: кой е целевият дебитор на закона? Ако желаеме да спасим най-бедните и обществено слаби, прагът би трябвало да е невисок, с цел да могат даже няколко хиляди лв. дълг да бъдат опростени и индивидът да се върне към естествен живот. Ако пък мислим, че банкрутът е инструмент за по-заможна междинна класа и длъжници с огромни заеми, тогава прагът може да е висок, а „ дребните “ случаи да се оправят по различен метод.
В момента планът не е взел ясно решение и рискува да остави точно най-уязвимите отвън избавителната лодка. Ако един пенсионер има 5000 лева дълг за парно, за него законът е ненужен: остава му единствено кошмарът на ЧСИ, вярата след 10 години всичко да се занули или светлата вероятност да остави на наследниците си тези задължения. Това поражда възприятието за неправда и безрезултатност на промяната.
Освен това планът дефинира хонорари за синдика за съвсем всяко деяние - една минимална заплата за правене на лист на вземанията, още една за списък на имуществото, трета за правене на погасителен проект и така нататък При всяка продажба на парцел синдикът получава и % (например 5%) от сумата, плюс годишна заплата, в случай че производството продължи повече от година. Ако сте в обстановка, в която дължите към 10 000 лева, разноските по процедурата ще глътнат почти половината от тази сума. Това води до неуместен извод: в случай че един човек имаше няколко хиляди лв. кеш, с цел да заплати на синдик и съд, той евентуално нямаше въобще да е изпаднал в неплатежоспособност. Изискването за толкоз високи такси може на процедура да блокира достъпа на най-нуждаещите се до самия механизъм - излиза, че „ не можеш да си позволиш да фалираш, в случай че си прекомерно безпаричен “. И по този начин - вместо избавителна лодка, процедурата замязва на първокачествен лайнер, за който би трябвало да си купиш билет, а най-бедните ще гледат от брега.
- Какво ще стане, в случай че хиляди хора се втурнат и изискат оповестяване в неплатежоспособност?
- Да, чака се хиляди хора да го създадат. Например в София има десетки хиляди висящи изпълнителни каузи против жители. Това поражда опасения, че съдилищата просто няма да смогнат. Съдиите от Софийски градски съд към този момент алармираха, че съдът може да бъде залят от каузи, и предложиха родовата подсъдност да се промени - случаите на персонален банкрут да се преглеждат от районните съдилища, които са повече на брой и са по-близо до жителите. Предвижда се и основаване на специален регистър на несъстоятелността към Министерството на правораздаването, в който да се вписват всички оповестени банкрути. Част от този указател евентуално ще е обществена, с цел да могат да вземем за пример бъдещи кредитори или бизнес сътрудници да ревизират дали обещано лице е минавало през банкрут и по кое време. Това е потребно за прозрачността и попречване на нови злоупотреби (в Германия да вземем за пример има подобен обществен указател, където 3-5 години след привършване на процедурата към момента се вижда кой е освобождаван от дългове). Но всички тези ограничения - правосъдни сформира, синдици, регистри, изискват административен потенциал и бюджет. Ако не се обезпечат задоволително съдии, помощници и подготвени синдици, производствата ще се бавят и точат прекалено. А протакането убива резултата - в случай че вместо бърз рестарт длъжникът чака с години за решение, „ вторият късмет “ ще се размие.
- Как работи този закон в Европа и кои са положителните практики, които може да научим оттова?
- България не открива топлата вода с персоналния банкрут - в противен случай, ние вкарваме тази система последни в Европейски Съюз, така че можем да черпим от опита и грешките на другите. В Европа наклонността е била първо законите да се пишат по-консервативно, след това последователно да се либерализират, с цел да балансират по-добре ползите на длъжници и кредитори.
Общият европейски принцип е “втори късмет с условия ” - да дадеш опция на затъналия дебитор, само че при гаранции против измами и тласъци за отговорност. Повечето страни стартират внимателно, с повече спънки и по-дълги периоди, само че последователно облекчават режима: интервалите за отдлъжняване се съкратяват, достъпът се улеснява, опрощават се повече типове задължения, когато практиката покаже, че прекомерната суровост е контрапродуктивна. Целта на всички места е една - да се пребори явлението свръхзадлъжнялост, което другояче води до обществено изключване, сива стопанска система, даже здравни и демографски проблеми (стрес, емиграция, разпад на семейства).
На този фон България би трябвало да откри златната среда - да не потегля нито с прекомерно кредиторски, нито с прекомерно „ великодушен “ модел, а да стъпи на положителните практики и да избегне непознатите неточности.
Визитка:
Мартин Костов е висококвалифициран юрист с богат на практика опит, профилиран в гражданско, търговско, административно право, както и в обжалването на наказателни постановления на КАТ. Той е член на Софийската адвокатска гилдия.
Магистър по право от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. По време на образованието си в Юридическия факултет събира скъп на практика опит, работейки в адвокатската фирма на един от най-големите частни правосъдни реализатори в страната, а след това и в адвокатски адвокатски фирми.
В началото на април Народното събрание разиска и одобри на първо четене три проектозакона за неплатежоспособност на физическите лица, импортирани от Министерския съвет, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " Българска социалистическа партия - Обединена левица ".
- Адв. Костов, за какво е толкоз значим този закон? Вероятно тежестта му е в това, че ще даде втори късмет на жители, изпаднали в неспособност да изплащат задълженията си?
- Дългоочакваният закон за персоналния банкрут в България обещаваше да даде втори късмет на честните, само че изпаднали в неспособност да заплащат задълженията си хора. След десетилетия, в които безконечните длъжници нямаха никакъв излаз, най-сетне се обрисува решение. Законопроектът за неплатежоспособност на физическите лица (т.нар. персонален фалит) бе признат с вярата да постави завършек на тази финансова невъзможност. Идеята звучи обнадеждаващо - това е следена процедура, след която част от задълженията се опрощават по легален път и длъжникът стартира на чисто.
- Откъде тогава идват Вашите терзания?
- Причините за скептицизма ми са в самия текст на оферти закон, въпросът е да не се трансформира в балон без наличие. България е последната страна в Европейски Съюз без закон за персоналния банкрут. Факт! Макар желанията му да са положителни и потребността от подобен механизъм да е безспорна, голям брой специалисти, институции и заинтригувани страни сигнализират за съществени недостатъци. Като несъразмерната трудност и административната тежест на процедурата, неналичието на предвидимост за длъжника, неразбираемите критерии за „ почтеност “, евентуални малки врати за корист от страна на кредитори, както и несъразмерните условия към самия дебитор. Най-големият концептуален проблем е, че новият закон за персоналния банкрут се предлага да работи паралелно с към този момент съществуващата 10-годишна безспорна отминалост за отговорностите на физически лица. С други думи, ще има две разнообразни пътеки към освобождение от задължения - интензивно да обявиш неплатежоспособност пред съд или пасивно да изчакаш десетилетие отминалост. Това двойно решение обърква и подкопава самата концепция за „ втори късмет “. Личният банкрут по план предизвиква длъжника да е открит и да изплаща каквото може, до момента в който отминалостта го подтиква да се укрива и да не заплаща нищо в продължение на години. Така се получава абсурд: един дебитор може да избра да „ залегне “ и да изчака 10 години, вместо да мине през комплицирана правосъдна процедура. А различен може да се реши на банкрут, само че да се окаже, че в случай че просто беше чакал, резултатът да е същият. Засега няма политическа воля да се отстрани отминалостта при въвеждане на персоналния банкрут. Ако двата режима останат паралелни, се обрисува безпорядък и правна неустановеност.
- Какви са рисковете?
- Длъжниците ще бъдат раздвоени сред два спорни „ избавителни “ маршрута, а кредиторите също ще лавират при реакциите. Това несъвършено решение носи опасности от злоупотреби - да вземем за пример всеобщо избиране на по-лесната отминалост, което би обезсмислило новия закон, или пък в случай че в бъдеще отминалостта се анулира ненадейно, преди въобще да е била приложена (каквото е персоналното ми очакване), принуждаване на всички задлъжнели да минават по-тежката правосъдна процедура. Липсата на изясненост кой път е очакван като главен заклещва промяната в половинчато състояние, плод на политическо съмнение. За да не стане законът мъртвороден, законодателят би трябвало още в този момент да реши този конфликт. Иначе " вторият късмет “ ще виси паралелно с един по-примамлив десетгодишен заобиколен път.
- Кой остава отвън обсега на този закон?
- Проектът планува право на персонален банкрут единствено за физически лица,т. е. хора, които нямат статут на еднолични търговци или свободна специалност. Това автоматизирано изключва цяла категория действително затруднени длъжници - дребни търговци, фамилни земеделци, самонаети лица, чиито задължения са свързани с дребния им бизнес. Формално те подлежат на банкрут по Търговския закон, само че на процедура рядко прибягват до тази тежка и скъпа процедура и постоянно се трансформират във „ безконечни длъжници “ също като потребителите.
Защо да подадем ръка на човек с към 11 000 лева персонален дълг (най-ниския предел в законопроекта), а да откажем на малък търговец със същия дълг? Това е може би първият съответен въпрос към законотворците. Според други пък разделянето е рационално, тъй като смесването на режима за консуматори с този за бизнес може да се употребява за хитрини, а и бизнес задълженията към този момент имат открит ред. Така или другояче, сегашният стеснен обсег оставя една нога от длъжниците в клопката - тези, които на хартия имат компания или стопанство, само че де факто са елементарни хора в дългова рецесия. Вероятно сред двете четения ще се търси разширение на обсега - да вземем за пример да се даде късмет и на дребни бизнесмени при избрани условия да употребяват процедурата като физически лица. Ако не го създадем, законът още изначало ще разделя длъжниците на „ почтени “ и „ недостойни “ за избавление по един не напълно обективен аршин.
Тук може да се сложи още един въпрос - за минималния предел на отговорностите за оповестяване на банкрут. В държавния план летвата е сложена на 10 минимални работни заплати (10 770 лв). Това значи, че в случай че дължиш 5000 лева, няма да имаш право да обявиш персонален банкрут - ще би трябвало или да намериш метод да платиш по нормалния ред, или просто да чакаш отминалост.
Омбудсманът с право остро подлага на критика този предел, тъй като съгласно него тъкмо хората с по-малки отговорности (например насъбрани сметки към комунални услуги) постоянно затъват най-тежко - лихвите порастват, изпълнителните каузи ги притискат, нямат имущество за обмен, а в това време законът им споделя „ прекомерно дребен дебитор си, с цел да фалираш “. Обратно, Камарата на частните правосъдни реализатори (ЧСИ) счита, че дори 10 заплати е невисок предел - съгласно тях за „ дребни “ задължения под примерно 30 заплати не си коства комплицираната правосъдна процедура, защото разноските биха изяли изгодата.
- Ще избави ли този закон най-бедните?
- Действително този спор разкрива концептуална неизясненост: кой е целевият дебитор на закона? Ако желаеме да спасим най-бедните и обществено слаби, прагът би трябвало да е невисок, с цел да могат даже няколко хиляди лв. дълг да бъдат опростени и индивидът да се върне към естествен живот. Ако пък мислим, че банкрутът е инструмент за по-заможна междинна класа и длъжници с огромни заеми, тогава прагът може да е висок, а „ дребните “ случаи да се оправят по различен метод.
В момента планът не е взел ясно решение и рискува да остави точно най-уязвимите отвън избавителната лодка. Ако един пенсионер има 5000 лева дълг за парно, за него законът е ненужен: остава му единствено кошмарът на ЧСИ, вярата след 10 години всичко да се занули или светлата вероятност да остави на наследниците си тези задължения. Това поражда възприятието за неправда и безрезултатност на промяната.
Освен това планът дефинира хонорари за синдика за съвсем всяко деяние - една минимална заплата за правене на лист на вземанията, още една за списък на имуществото, трета за правене на погасителен проект и така нататък При всяка продажба на парцел синдикът получава и % (например 5%) от сумата, плюс годишна заплата, в случай че производството продължи повече от година. Ако сте в обстановка, в която дължите към 10 000 лева, разноските по процедурата ще глътнат почти половината от тази сума. Това води до неуместен извод: в случай че един човек имаше няколко хиляди лв. кеш, с цел да заплати на синдик и съд, той евентуално нямаше въобще да е изпаднал в неплатежоспособност. Изискването за толкоз високи такси може на процедура да блокира достъпа на най-нуждаещите се до самия механизъм - излиза, че „ не можеш да си позволиш да фалираш, в случай че си прекомерно безпаричен “. И по този начин - вместо избавителна лодка, процедурата замязва на първокачествен лайнер, за който би трябвало да си купиш билет, а най-бедните ще гледат от брега.
- Какво ще стане, в случай че хиляди хора се втурнат и изискат оповестяване в неплатежоспособност?
- Да, чака се хиляди хора да го създадат. Например в София има десетки хиляди висящи изпълнителни каузи против жители. Това поражда опасения, че съдилищата просто няма да смогнат. Съдиите от Софийски градски съд към този момент алармираха, че съдът може да бъде залят от каузи, и предложиха родовата подсъдност да се промени - случаите на персонален банкрут да се преглеждат от районните съдилища, които са повече на брой и са по-близо до жителите. Предвижда се и основаване на специален регистър на несъстоятелността към Министерството на правораздаването, в който да се вписват всички оповестени банкрути. Част от този указател евентуално ще е обществена, с цел да могат да вземем за пример бъдещи кредитори или бизнес сътрудници да ревизират дали обещано лице е минавало през банкрут и по кое време. Това е потребно за прозрачността и попречване на нови злоупотреби (в Германия да вземем за пример има подобен обществен указател, където 3-5 години след привършване на процедурата към момента се вижда кой е освобождаван от дългове). Но всички тези ограничения - правосъдни сформира, синдици, регистри, изискват административен потенциал и бюджет. Ако не се обезпечат задоволително съдии, помощници и подготвени синдици, производствата ще се бавят и точат прекалено. А протакането убива резултата - в случай че вместо бърз рестарт длъжникът чака с години за решение, „ вторият късмет “ ще се размие.
- Как работи този закон в Европа и кои са положителните практики, които може да научим оттова?
- България не открива топлата вода с персоналния банкрут - в противен случай, ние вкарваме тази система последни в Европейски Съюз, така че можем да черпим от опита и грешките на другите. В Европа наклонността е била първо законите да се пишат по-консервативно, след това последователно да се либерализират, с цел да балансират по-добре ползите на длъжници и кредитори.
Общият европейски принцип е “втори късмет с условия ” - да дадеш опция на затъналия дебитор, само че при гаранции против измами и тласъци за отговорност. Повечето страни стартират внимателно, с повече спънки и по-дълги периоди, само че последователно облекчават режима: интервалите за отдлъжняване се съкратяват, достъпът се улеснява, опрощават се повече типове задължения, когато практиката покаже, че прекомерната суровост е контрапродуктивна. Целта на всички места е една - да се пребори явлението свръхзадлъжнялост, което другояче води до обществено изключване, сива стопанска система, даже здравни и демографски проблеми (стрес, емиграция, разпад на семейства).
На този фон България би трябвало да откри златната среда - да не потегля нито с прекомерно кредиторски, нито с прекомерно „ великодушен “ модел, а да стъпи на положителните практики и да избегне непознатите неточности.
Визитка:
Мартин Костов е висококвалифициран юрист с богат на практика опит, профилиран в гражданско, търговско, административно право, както и в обжалването на наказателни постановления на КАТ. Той е член на Софийската адвокатска гилдия.
Магистър по право от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. По време на образованието си в Юридическия факултет събира скъп на практика опит, работейки в адвокатската фирма на един от най-големите частни правосъдни реализатори в страната, а след това и в адвокатски адвокатски фирми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ