Законът за критичните суровини на ЕК е шанс за България

Законът за сериозните първични материали на Европейска комисия е късмет за България да заеме стратегически значимо място в Европейския съюз. Остава единствено да се възползваме по интелигентен метод. Това съобщи пред Dir.bg и 3eNews един от водещите специалисти по ръководство на ресурсите, околната среда и кръгова стопанска система - Боян Рашев, ръководещ сътрудник, denkstatt и съветник на договорния фонд Expat Natural Resources за вложения в сила и първични материали. Той уточни 10 аргументи за какво оползотворяването на този, по думите му " необикновен късмет ", е значимо за страната, а измежду пречките посочи неналичието на държавност, законодателни несъгласия и неуредици. Ето какво още сподели специалистът Боян Рашев: „ Европейска комисия най-сетне се разсъни “ – по този начин Вие, господин Рашев, коментирахте предлагането на Брюксел за новите регламенти за основните изкопаеми запаси и за сериозните първични материали и ги определихте като „ фантазията на миньора “. Задава ли се възобновление на минното дело и бурно развиване на добивната промишленост? Точно това би трябвало да се случи, в случай че Европа в действителност желае да реализира най-малко малко понижаване на зависимостта си от вноса на първични материали, ре-индустриализация и задачите на Зелената договорка. За страдание ми се вижда малко евентуално. Да, известна смяна евентуално ще има – на места може и да се случат обособени планове, най-много в Скандинавските страни и Източна Европа. Като цяло обаче считам, че ще остане в измежду множеството политически поръчки, за които Европейският съюз и държавните управления на страните-членки приказват, само че никой действително не извършва. Малко евентуално е внезапно минната промишленост да стане топ приоритет за Европа след десетилетия на създаване на допустимо най-негативен облик на този бизнес. Бихте ли изяснили разликата сред “стратегически първични материали " и " сериозни първични материали "? Понятието „ сериозни първични материали “ или „ първични материали от извънредно значимост “ (critical raw materials) съществува от 2008 година, т.е. от предходния суперцикъл на цените на суровините. Тогава започва Европейската самодейност за суровините. Критичните за Европейски Съюз първични материали са тези, които се характеризират с изключително огромен риск от дефицит на снабдяването през идващите 10 години и които са изключително значими за веригата за основаване на стойност. През 2011 година беше основан първият подобен лист на европейско равнище. Днес към този момент е разполагаем пети лист, който има доста по-широк обсег – включва 34 разнообразни първични материали, главно метали. Предложеният Европейски закон за сериозните първични материали (Critical Raw Materials Act) включва и втори лист – на така наречен „ стратегически първични материали “. Грубо казано, там са добавени първични материали, които не дават отговор на строгите критерии да бъдат оповестени за „ сериозни “, само че в действителност лимитират развиването на стратегически промишлености за Европейски Съюз, включително цялата така наречен „ промишленост за чиста нула “, т.е. производството на ВЕИ, акумулатори, всевъзможни съставни елементи на електроенергийните системи, електролизери. Примери за такива са медта и никела.  С какви находища и евентуални благоприятни условия разполага България? България разполага със страхотни благоприятни условия, които са свързани най-много с медта. Имайте поради, че световният пазар на мед през миналата 2022 година е към 300 милиарда $, а всички останали (критични за енергийния преход суровини) общо не надвишават 150 милиарда. С две думи, най-краткото изложение на така наречен сериозни или стратегически за Европа първични материали от икономическа позиция е " Мед и други ". Това е необикновен късмет за България, тъй като: 1. Ние сме на трето място в Европа по рандеман на медни руди. 2. България е в топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. 3. България е третият максимален експортьор на нерафинирана мед в света за 2020 година и център на преработването на мед в Европа. 4. Продажбите на мед и медни артикули дават към 10% от износа на България. 5. Преди броени дни Аурубис България разгласи проекти за нова огромна инвестиция в завода в Пирдоп, която ще ни изкачи нагоре в класирането на производителите на рафинирана мед. 6. Мините на Асарел-Медет, Елаците-мед и ДПМ Челопеч непрестанно влагат в рационализация и увеличение на добива. 7. България разполага с голям брой нови залежи с потвърдени ресурси и огромен евентуален запас за създаване на нови мини. 8. Все повече компании у нас употребяват създадената в България мед и създават произведения с по-висока добавена стойност. 9. За разлика от множеството страни в Европейски Съюз, България към момента разполага с дипломиран човешки запас, кадърен качествено да прави гореописаната работа. 10. За разлика от множеството страни в Европейски Съюз, България към момента разполага с електроенергийна система, способна за обезпечи нужната за мините и металургията изобилна, надеждна, чиста и евтина сила. Медта е в основата, само че България е в мощна европейска позиция и при други метали. Благодарение на КЦМ сме измежду водещите страни в добива, производството и преработването на олово и цинк. Освен това притежаваме и огромни залежи на манган и волфрам, които не използваме съответно – в тях би трябвало бързо да се влага.  Какво би трябвало да предприеме страната в непосредствен и по-дългосрочен проект? Законът за сериозните първични материали на Европейска комисия е късмет за България да заеме стратегически значимо място в Европейския съюз. Остава единствено да се възползваме по интелигентен метод. Най-общо би трябвало изискванията за правене на бизнес в съответните браншове – рудодобив и металургия – стремително да се подобрят. Така родните компании ще могат бързо да влагат облагите си тук, а и ще притеглим и огромните интернационалните играчи в бранша. Разбира се, би трябвало да създадем по този начин, че да притеглим и производители на съставни елементи или крайни произведения от съответните метали, с цел да остане тук по-голяма част от цената.  Кои са основните спънки? Ужасяващото завещание от комунизма в тези браншове, страховете и предразсъдъците на хората, бюрокрацията и най-много – неналичието на държавност. Минералните благосъстояния са държавна благосъстоятелност и страната би трябвало да желае да се възползва от добива им като обезпечава положителни условия за частните добивни компании. В момента страната единствено им пречи.   Вашите рекомендации за нормативната база, построяването на инфраструктура и внедряването на щадящи природата технологии? Да стартираме с неналичието на ясна тактика за развиване на минния отрасъл на национално равнище. Няма схващане на изгодите от сектора, което демонстрира от една страна незадоволителна работа на фирмите с обществеността, само че от друга демонстрира неналичието на поддръжка за промишлеността от страната. Сроковете за издаване на разрешителни не са наложителни за администрацията, а от там и са непредвидими за бизнеса, което пречи на планирането. Преминаването през всички изискуеми процедури лишава доста дълго време, даже и без да са обжалвани. Има потребност от еднопосочно пояснение и използване на законодателните условия от всички институции. Невинаги има изясненост по отношение на вътрешноведомствените процедури в институциите. Има несъгласия в актове на европейско равнище – например Законът за сериозните първични материали ще влезе в пряк конфликт природозащитните регулации. За планове няма по какъв начин да давам рекомендации от общ темперамент. Много неща би трябвало да се имат поради, а съответните рекомендации се отнасят за всеки характерен план.  Забелязват ли се към този момент капиталови ползи? Винаги е имало капиталов интерес, тъй като имаме залежи, мощна рудодобивна и металургична промишленост и подготвени фрагменти. За страдание последните бързо понижават или работят из целия свят, само че не и у нас.  А заплаха да бъдем заобиколени? Българската страна неведнъж е доказвала неспособността си да се възползва от естествените си преимущества или удобни условия, с цел да реализира икономическа конкурентоспособност. Да, доста евентуално е още веднъж да стане по този начин. Сърбия да вземем за пример към този момент притегля огромните минни компании – просто нещата там се случват бързо и дейно.