Лидия Шулева: Законът за еврото е противоречив без ясни критерии за спекула
Законът за еврото е много спорен и се надявам да получи доста по-добри формулировки сред първо и второ четене, показа мнението си някогашният вицепремиер и обществен министър Лидия Шулева в изявление пред БНР.
Тя уточни мненията на съперниците на еврото също въздействат и са фактор, с цел да се основава напрежение.
" Всичко би трябвало да е в сгъстени периоди. Правителството се пробва да овладее процесите на съперниците и с тази смяна на Закона за еврото, препоръчан за приемане в Народно събрание без наложителното публично разискване, се поражда безпокойствие. Приемането му не е еднопосочно, тъй като там са заложени избрания, даващи необятни пълномощия на регулаторните органи за едно фриволно пояснение. Няма ясни критерии за голословно повишение на цените, което води до огромни наказания. Така административният произвол е обезпечен ", предизвести Лидия Шулева.
Според нея главната уязвимост на този закон, по който се преценя дали едно повишение на цените има умозрителен темперамент или се дължи на пазарна обстановка, са, че няма ясни критерии.
" Депутатите имат задача да формулират доста по-ясни критерии. Ако това не се направи, огромните санкции може да доведат до банкрут на предприятия и опасения, че регулаторите се употребяват като бухалки против избрани бизнеси, както и облекчаване на разнообразни стопански ползи от позиция на конкуренция ", предвижда някогашният вицепремиер.
Нейната оценка за влизането на България в еврозоната е, че това огромен триумф, тъй като " съвсем 30 години бяхме във валутен ръб и сме приели на процедура еврото като аварийна валутата, само че не използваме всички опция които дава еврозоната ".
Тя изясни какви са опциите за реализиране на високи приходи с въвеждането на еврото у нас и напомни, че " никой не ни е обещавал високи приходи с прекосяването към еврото ".
" Другите страни да имат, само че това не се дължи, че са в еврозоната, а на добре структурирана стопанска система. За да имаме ние високи приходи би трябвало да създадем внезапна смяна на стопанската система ни. Години наред залагаме на нискоквалифицирана работна ръка, която носи ниски приходи. Това, което сега би трябвало да създадем е да преминем последователно към високотехнологични и новаторски производства, а те се нуждаят от висококвалифицирани експерти и получават по-високи приходи ", разяснява Шулева.
И дали ще имаме увеличение на приходите след еврозоната зависи " по какъв начин ще се възползваме от преимуществата, които дава еврозоната ":
" Във втория транш ПВУ се плануват редица стратегии, ориентирани към дребен и междинен бизнес с новаторски производства. С тези пари доста български компании биха могли да създадат крачка напред към новаторски производства. "
