Предлагат изрична забрана за ползване на смартфони в час
Законът в сегашния си тип не работи, споделят от Синдикат „ Образование ”
Смартфони имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% от тях имат профил във Facebook
Промяна в З акона за предучилищното и учебното обучение да вмени обвързване за сключване на контракт сред просветителната институция и фамилията, който да включва и експлицитна възбрана за владеене и прилагане на мобилен телефон в образователен час , предложи Синдикат „ Образование ” към КТ „ Подкрепа ”.
„ Използването на мобилни телефони в образователен час е новият публичен спор, спор в който страните родители и учители кръстосват своите чувства за образование и социализация, а МОН неутрално цитира текста от учебния закон, който в член 172 йезуитски е отсякъл: „ Учениците да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове ”. Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да подсигурява използването на този текст ”, споделя в коментар по тематиката доктор Юлиян Петров.
По неговите думи, потребността от контролиране на потреблението на мобилни устройства се появява още през 2008 година, когато над 50% от българските възпитаници към този момент разполагат със смарт телефони. Терминът „ мобилен ” телефон включва и смарт телефон, т.е. телефон, който не е единствено за диалози, само че и с мобилна връзка с интернет и достъп до обществените мрежи и приложения за непрекъсната мобилна връзка.
още по тематиката
„ И в случай че терзанието на българските родители е неналичието на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили тъкмо такива мобилни устройства с опция единствено за диалог, което не е действителността ”, споделя доктор Петров. В момента смарт телефони имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% от тях имат профил във Facebook.
В международната учебна процедура има два модела за контролиране на разпоредбите. Първият на правилото на разпоредбите и глобите, а вторият е на правилото на консенсуса. По публикуван е този със глобите, който е преход към идващия с консенсуса. Франция е следващата страна, която е прозряла, че единствено рекомендациите на шефа и учителя не правят работа и би трябвало да се намеси негово величество закона, разяснява доктор Петров.
На процедура във френските учебни заведения се подписва контракт сред фамилията и учебното заведение и към този момент част от този контракт е изключване на мобилния телефон в учебно заведение. Който възпитаник не съблюдава правилото за изключения телефон (респективно и другите правила) се предизвестява и следва „ изключване ” за 3 дни. Родителите нямат алтернатива и процедура за противоречие или интервенция в учебните политики.
Подобна е и обстановката в Англия – там също е неразрешено потреблението на мобилни телефони в учебно заведение, като за образователни цели се употребяват таблети с контролиран достъп до интернет. В Германия, в множеството от федералните провинции е категорично неразрешено учениците в главен курс да влизат с телефон в учебно заведение, има дежурен телефон за връзка с родителя при потребност.
В Полша има възбрана за прилагане на мобилни телефони в час, която се постанова с вътрешните правилници на учебните заведения. За несъблюдение на учебните правилници се понижава рейтинга на държанието, а пониженото държание въздейства върху избора на учебно заведение.
И в Полша и в Германия е неуместна мисълта за неспазване на учебните правилници, заради строгите безкомпромисни наказания към ученика и родителя и безспорния престиж на учителя.
Текстът от ЗПУО за възбрана използването на мобилен телефон по време на образователен час не работи. Българските възпитаници могат и си играят на смарт телефоните или си „ пишат ” по време на час, тъй като няма принадлежности за противопоставяне на този недостатък.
„ Изходите от тази обстановка са два: Да продължим да се давим в океана от официални текстове и да си мечтаем, че не сме стигнали дъното на упадъка на българското обучение или да използваме от дълго време откритата „ топла ” вода и създадем настоящи правила ”, споделя доктор Петров.
Според него, би трябвало изрично да подредим йерархията в разпоредбите и отговорностите сред възпитаници, родители, учители, шефове и министерство. Освен това, по отношение на политиката за цифровизация, МОН по-бързо би трябвало да обезпечи цифрови устройства на просветителните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците.
Смартфони имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% от тях имат профил във Facebook
Промяна в З акона за предучилищното и учебното обучение да вмени обвързване за сключване на контракт сред просветителната институция и фамилията, който да включва и експлицитна възбрана за владеене и прилагане на мобилен телефон в образователен час , предложи Синдикат „ Образование ” към КТ „ Подкрепа ”.
„ Използването на мобилни телефони в образователен час е новият публичен спор, спор в който страните родители и учители кръстосват своите чувства за образование и социализация, а МОН неутрално цитира текста от учебния закон, който в член 172 йезуитски е отсякъл: „ Учениците да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове ”. Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да подсигурява използването на този текст ”, споделя в коментар по тематиката доктор Юлиян Петров.
По неговите думи, потребността от контролиране на потреблението на мобилни устройства се появява още през 2008 година, когато над 50% от българските възпитаници към този момент разполагат със смарт телефони. Терминът „ мобилен ” телефон включва и смарт телефон, т.е. телефон, който не е единствено за диалози, само че и с мобилна връзка с интернет и достъп до обществените мрежи и приложения за непрекъсната мобилна връзка.
още по тематиката
„ И в случай че терзанието на българските родители е неналичието на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили тъкмо такива мобилни устройства с опция единствено за диалог, което не е действителността ”, споделя доктор Петров. В момента смарт телефони имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% от тях имат профил във Facebook.
В международната учебна процедура има два модела за контролиране на разпоредбите. Първият на правилото на разпоредбите и глобите, а вторият е на правилото на консенсуса. По публикуван е този със глобите, който е преход към идващия с консенсуса. Франция е следващата страна, която е прозряла, че единствено рекомендациите на шефа и учителя не правят работа и би трябвало да се намеси негово величество закона, разяснява доктор Петров.
На процедура във френските учебни заведения се подписва контракт сред фамилията и учебното заведение и към този момент част от този контракт е изключване на мобилния телефон в учебно заведение. Който възпитаник не съблюдава правилото за изключения телефон (респективно и другите правила) се предизвестява и следва „ изключване ” за 3 дни. Родителите нямат алтернатива и процедура за противоречие или интервенция в учебните политики.
Подобна е и обстановката в Англия – там също е неразрешено потреблението на мобилни телефони в учебно заведение, като за образователни цели се употребяват таблети с контролиран достъп до интернет. В Германия, в множеството от федералните провинции е категорично неразрешено учениците в главен курс да влизат с телефон в учебно заведение, има дежурен телефон за връзка с родителя при потребност.
В Полша има възбрана за прилагане на мобилни телефони в час, която се постанова с вътрешните правилници на учебните заведения. За несъблюдение на учебните правилници се понижава рейтинга на държанието, а пониженото държание въздейства върху избора на учебно заведение.
И в Полша и в Германия е неуместна мисълта за неспазване на учебните правилници, заради строгите безкомпромисни наказания към ученика и родителя и безспорния престиж на учителя.
Текстът от ЗПУО за възбрана използването на мобилен телефон по време на образователен час не работи. Българските възпитаници могат и си играят на смарт телефоните или си „ пишат ” по време на час, тъй като няма принадлежности за противопоставяне на този недостатък.
„ Изходите от тази обстановка са два: Да продължим да се давим в океана от официални текстове и да си мечтаем, че не сме стигнали дъното на упадъка на българското обучение или да използваме от дълго време откритата „ топла ” вода и създадем настоящи правила ”, споделя доктор Петров.
Според него, би трябвало изрично да подредим йерархията в разпоредбите и отговорностите сред възпитаници, родители, учители, шефове и министерство. Освен това, по отношение на политиката за цифровизация, МОН по-бързо би трябвало да обезпечи цифрови устройства на просветителните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ