Закон за равенство залага жени да са 1/3 от шефоветеЖените

Закон за тъждество залага дами да са 1/3 от шефовете
Жените на върха в страната у нас понижават, само че пък законодателят е напът да закове квота от 1/3 посланичество в управата на обществените сдружения – компаниите с акции на борсата.
В навечерието на Световния ден на дамата показателят на Европейския институт
за тъждество сред половете сочи спад до 33 на 100 на дамите във властта у нас през 2024 година по отношение на 37% през миналата година. А по данните на националната статистика и Евростат министърките ни спадат от 40,3 на 36,8%.
Законът за равнопоставеност на дамите и мъжете пък, който би трябвало да транспонира евродиректива,
разбуни духовете на депутатите предишния месец, когато стигна до пленарната зала. Той разписва до 2026 година 33% от шефските позиции на обществените сдружения да са за по-слабо показания пол, което в всеобщия случай са дамите.
За политиката квоти няма, регистрира и европейският институт.
Някои партии имат вътрешни правила за дял дами и младежи в листите си, само че не всеки път ги съблюдават. На този декор в актуалното държавно управление една е Теменужка Петкова, което прави 5% женско посланичество в кабинет от 20 министри. Така делът дами
се върна на равнище от 90-те
години на предишния век след напредъка, който бе реализиран с 20-25% наличие през идващите десетилетия, или приблизително към 4 министерства. Общо 77 дами са минали през държавните управления след 1989-а, 17 от тях вицепремиерки. Експертизата на няколко дами ги е направила участнички в разнообразни кабинети.
Най-кратко – единствено 3 дни, изкарва като министър без портфейл Красимира Медарова.
Тя дава отговор за провеждането на изборите и подава оставка от служебното държавно управление на Георги Близнашки.
Преди кабинета “Желязков ” единствено два са имали една – единствена жена
– Елка Константинова на културата при Филип Димитров и Даниела Бобева на търговията и външноикономическите връзки в служебния на Стефан Софиянски. При Жан Виденов първо е единствено здравната Мими Виткова, само че след това и Ирина Бокова става външен министър.
За тези 34 година едно държавно управление е напълно мъжко – на Любен Беров от края на 1992 година
През октомври 1994-а президентът
Желю Желев основава казус и показва жена за длъжностен министър председател – Ренета Инджова
Тя остава единствената отпред на кабинет от Освобождението насам. 30 години по-късно България имаше късмет за втори министър-председател жена – Мария Габриел, само че пропадането на кабинета “Денков ” преди ротацията я спъна.
Само в един кабинет, освен това длъжностен, три вицета са дами
– при Марин Райков през 2013 година Това са Екатерина Захариева (начело на МРРБ), Илияна Цанова и Деяна Костадинова. Първите две станаха вицета и на Близнашки, а актуалната ни еврокомисарка Екатерина Захариева е единствената, била три пъти вицепремиер.
Меглена Кунева също е взела участие в три държавни управления, само че единствено в едното е вице.
По 6 дами имаха в Министерски съвет Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, изкарали цялостен мандат.
Път на дамите даваше като министър председател и Бойко Борисов.
В първото си ръководство заложи на 4- Йорданка Фандъкова (но бързо стана кмет на София и бе заменена в МОН от Сергей Игнатов), Нона Караджова (екология), Маргарита Попова (правосъдие) и Румяна Желева (Външно, само че завърши с несполучливия си опит за еврокомисар). За малко здравен министър бе Анна-Мария Борисова, сменена със Стефан Константинов и след това – с Десислава Атанасова. Росен Плевнелиев стана президент от районен министър и по този начин Лили Павлова влезе във властта, а вицето му Попова в правораздаването бе заменена от Диана Ковачева.
Във втория кабинет “Борисов ” титулярките към този момент са 9, общо толкоз през другите му интервали са и в третия.
Два от 5-те вицепремиерски поста в кабинета “Петков ” бяха за Калина Константинова и Корнелия Нинова. Тогавашната лидерка на Българска социалистическа партия беше отпред и на стопанската система, само че имаше още единствено 2 министърки.