Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в

Заключваха ме - счупвах всяка ключалка,
не усещах по какъв начин виновността в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми голяма
ме стяга в своя чер незабележим креп!
На дните ми от счупената дамаджана
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и отговорна, се трансформирам
във филиз от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш - по никакъв начин не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта наслада, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!

1978 г.