Какво се знае за бюджет 2025
Заключителният стадий от подготовката на законопроектите за държавния бюджет на България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2025 година ще бъде съгласуван с избора на 51-вото Народно заседание. Това стана известно през тази седмица, в която изтече заложеният в закона период държавното управление да внесе за разглеждане проектобюджетите за следващата година - 31 октомври 2024 година
Срокът не може да бъде спазен, тъй като няма съвещания на парламентарни комисии и пленарни съвещания. Проектобюджетите ще бъдат импортирани в новия парламент.
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 % недостиг, сподели на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Не се планува увеличение на налозите за 2025 година, разгласи служебният министър на финансите. От служебното държавно управление не оферират промени в ставките на главните данъчни закони - Закона за Данък добавена стойност, Закона за налозите на компаниите и на налога върху приходите на физическите лица, уточни Петкова.
От КНСБ обявиха, че желаят да се стартира полемика за смяна на данъчната система, защото сегашната, съгласно синдикалната организация, покачва неравенствата. 20-те % най-богати българи получават 6,6 пъти повече приходи от двадесетте % най-бедни българи, обявиха от КНСБ. В Европейския съюз (ЕС) 20-те % най-богати получават 4,7 пъти повече от 20-те % най-бедни.
КНСБ предлага въвеждане на спомагателни фискални ограничения, които да доведат до още 4,7 милиарда лева чисти доходи в бюджет 2025. Тази визия на конфедерацията за бюджета за 2025 година, с оферти, които да доведат до опазване на недостиг от 3%, който покрива критериите за влизане в еврозоната, бе показана на 25 октомври.
От синдиката желаят въвеждане на необлагаем най-малко на приходите на физическите лица, еднакъв на размера на минималната работна заплата за съответната година. Повишение на ставката на налог дял на най-малко 10% е друго искане на КНСБ. Да се вкара налог върху финансовите транзакции и цифров налог е също измежду предложенията на конфедерацията. Синдикатът предлага и налог „ нездравословни храни “, като в това се включват чипсове, вейпове, енергийни питиета, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който уточни, че тази концепция е от дълго време. Облагането на свръхпечалбите съгласно настоящите регламенти на европейското законодателство е предложение, зад което стои КНСБ, сподели също Димитров.
istock
Повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи фамилии с деца, желаят също от КНСБ. Според синдиката те могат да се вдигнат на 1200 лева за едно дете и 1500 лева за две деца. КНСБ са за потребление на единна данъчна ставка по Данък добавена стойност и възобновяване на краткотрайно понижените такива за самун и ресторантьорски услуги.
КТ „ Подкрепа “ упорства да се премине към прогресивно облагане на приходите, с цел да се понижат подоходните неравенства и да облекчат най-нископлатените служащи и чиновници, както и да се резервира актуалната данъчно-осигурителната тежест за междинните приходи, като необлагаемият най-малко да е привързан с виталния най-малко, междинните приходи да се таксуват с ефикасна ставка от 10%, а приходите над прага на благосъстояние ефикасна данъчна ставка от 15%.
Людмила Петкова: Промените в налозите няма да влязат в Министерски съвет преди новия парламент
От синдиката желаят необлагане с налози и осигуровки на обществените разноски като – ваучери за храна, превоз, облекло, храна, здравни и просветителни услуги, медикаменти и други сходни, когато разноските са за сметка на работодателя. Освобождаване от налог върху приходите на физическите лица и наложителни осигуровки на обществените разноски на работещите – за превоз, доплащане за здравни и просветителни услуги, механически средства и медикаменти, без значение дали са за сметка на работещия, или работодателя.
В плана за бюджет е заложено връщане на ставката на Данък добавена стойност от 20 % върху хляба и за активността на ресторантьорите. Годишният резултат от връщането на ставката е 400 млн. лв., сподели финансовият министър Людмила Петкова.
Данък добавена стойност ставката от 9 % за спортните уреди в планинските курорти, за заведенията за хранене и за входящия туризъм би трябвало да остане, сподели за Българска телеграфна агенция Румен Драганов. По думите му министерството поддържа оставането на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за спортните уреди в планинските курорти и за прехвърлянията на туристите до курортите, включени в туристическите пакети, тъй като услугата е контрактувана като цени при тази ставка година по-рано, и към този момент е разпродадена във Англия, Германия, други европейски страни, както и в прилежащите страни, разяснява Драганов. По тази причина съгласно него всякакво покачване на цената с връщането на ставката на 20 % ще се отрази отрицателно за туроператорите и на туристическите курорти, които би трябвало да работят на загуба.
istock
По отношение на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за ресторантьорите, която работи до края на тази година, Драганов уточни, че това е удобна мярка, която е дала резултат. Работата беше доста осветлена от една страна, от друга - нормализирана, а това, което дадоха обещание ресторантьорите - да усилят доста приходите, ние в този момент виждаме и то е в границите на към 25 % повече в интервала сред 2019 и 2025 година, разяснява Драганов.
Поне 10 % растеж на заплатите желаят от КНСБ, от АИКБ се оповестиха за заледяване на възнагражденията и 20 % съкращения в обществения бранш. В частта на политиката по приходите за 2025 година настояванията на КНСБ са за най-малко десетпроцентно нарастване на заплатите и хоризонтална политика по приходите, за която трябват към 1 милиард и 800 милиона лв., разяснява президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.
Икономист: Бюджетът чертае на практика фискален колапс
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък приканват бъдещите народни представители в 51-вото Народно заседание и държавното управление (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплинираност и да подхващат ограничения за преодоляване на растящия бюджетен недостиг, като за бюджетната 2025 година " замразят " възнагражденията и съкратят с 20 на 100 заетите в обществения бранш, както и да " замразят " пенсиите и разноските в бранш " Отбрана и сигурност " на така и така свръхвисокото им съгласно АИКБ ниво и като дял от Брутният вътрешен продукт, и като благоприятни условия на страната.
От асоциацията показаха угриженост за положението на обществените финанси в страната, изключително във връзка с неконтролираното нарастване на бюджетните разноски и недостиг.
Според показаната информация на конференцията, извършена от заместител министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова на 4 октомври по отношение на подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година и бюджетната процедура за 2025 година, се чака доста нарастване на бюджетните разноски, изключително в сферите на възнагражденията на заетите лица в обществения бранш и на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсиите, показват от АИКБ.
istock
От асоциацията акцентират, че се следи експоненциален растеж на разноските за личен състав, които от 14,6 милиарда лв. за 2022 година се възнамерява да доближат 18 милиарда лв. през 2024 година - нарастване, надхвърлящо 23 на 100. Паралелно с това от АИКБ регистрират още по-драстично повишаване в областта на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсии, като скокът е от 25,7 милиарда лв. за 2022 година до предстоящи 34,9 милиарда лв. за 2024 година, което съставлява растеж от близо 36 на 100.
Особено обезпокоителен за тях е фактът, че тези непропорционални нараствания се осъществят в подтекста на относително умерена инфлация, само че при продължаващ спад на индустриалното произвеждане. " За интервала януари 2023 година - август 2024 година кумулативната инфлация е едвам 4,5 на 100. Следователно - налице е забележителен действителен растеж както на разноските за личен състав, по този начин и за пенсии и обществени прехвърляния, който неведнъж надвишава инфлационните равнища, при задълбочаваща се рецесия в действителния бранш в Европейски Съюз и България ", показват от АИКБ.
Темпът на повишаване на бюджетните разноски доста изпреварва този на приходите, акцентират от асоциацията и допълват, че прогнозите сочат към нов недостиг от 11,9 милиарда лв. за 2025 година, който, добавен към планувания недостиг за 2024 година от 6,2 милиарда лв., образува евентуален бюджетен недостиг от 18,1 милиарда лв. за идната година, идващ 9 % от Брутният вътрешен продукт. Според АИКБ тази прогноза е извънредно тревожна и обрисува риск от неустойчива фискална серпантина, застрашаваща макроикономическата непоклатимост и средносрочния и дълготраен стопански напредък на страната.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе и тъжба до Върховния административен съд, с която желае анулация на Постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2025 година като незаконосъобразно. То беше признато, макар възраженията на едната от страните в обществения разговор и без да бъдат взети под внимание причините им, като от 1 януари 2025 година дефинира минималната работна заплата (МРЗ) в страната ни на 1077 лева, считат от АИКБ.
istock
От мнения на синдикатите стана известно, че от държавното управление оферират оптималният застрахователен приход да стане 4130 лв.. Според КНСБ оптималният застрахователен приход би трябвало да е 4275 лв., тъй като по този начин ще се регистрира растежът на междинния застрахователен приход за тази година, който КНСБ чака да нарасне с към 14%.
Срокът не може да бъде спазен, тъй като няма съвещания на парламентарни комисии и пленарни съвещания. Проектобюджетите ще бъдат импортирани в новия парламент.
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 % недостиг, сподели на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Не се планува увеличение на налозите за 2025 година, разгласи служебният министър на финансите. От служебното държавно управление не оферират промени в ставките на главните данъчни закони - Закона за Данък добавена стойност, Закона за налозите на компаниите и на налога върху приходите на физическите лица, уточни Петкова.
От КНСБ обявиха, че желаят да се стартира полемика за смяна на данъчната система, защото сегашната, съгласно синдикалната организация, покачва неравенствата. 20-те % най-богати българи получават 6,6 пъти повече приходи от двадесетте % най-бедни българи, обявиха от КНСБ. В Европейския съюз (ЕС) 20-те % най-богати получават 4,7 пъти повече от 20-те % най-бедни.
КНСБ предлага въвеждане на спомагателни фискални ограничения, които да доведат до още 4,7 милиарда лева чисти доходи в бюджет 2025. Тази визия на конфедерацията за бюджета за 2025 година, с оферти, които да доведат до опазване на недостиг от 3%, който покрива критериите за влизане в еврозоната, бе показана на 25 октомври.
От синдиката желаят въвеждане на необлагаем най-малко на приходите на физическите лица, еднакъв на размера на минималната работна заплата за съответната година. Повишение на ставката на налог дял на най-малко 10% е друго искане на КНСБ. Да се вкара налог върху финансовите транзакции и цифров налог е също измежду предложенията на конфедерацията. Синдикатът предлага и налог „ нездравословни храни “, като в това се включват чипсове, вейпове, енергийни питиета, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който уточни, че тази концепция е от дълго време. Облагането на свръхпечалбите съгласно настоящите регламенти на европейското законодателство е предложение, зад което стои КНСБ, сподели също Димитров.
istock Повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи фамилии с деца, желаят също от КНСБ. Според синдиката те могат да се вдигнат на 1200 лева за едно дете и 1500 лева за две деца. КНСБ са за потребление на единна данъчна ставка по Данък добавена стойност и възобновяване на краткотрайно понижените такива за самун и ресторантьорски услуги.
КТ „ Подкрепа “ упорства да се премине към прогресивно облагане на приходите, с цел да се понижат подоходните неравенства и да облекчат най-нископлатените служащи и чиновници, както и да се резервира актуалната данъчно-осигурителната тежест за междинните приходи, като необлагаемият най-малко да е привързан с виталния най-малко, междинните приходи да се таксуват с ефикасна ставка от 10%, а приходите над прага на благосъстояние ефикасна данъчна ставка от 15%.
Людмила Петкова: Промените в налозите няма да влязат в Министерски съвет преди новия парламент
От синдиката желаят необлагане с налози и осигуровки на обществените разноски като – ваучери за храна, превоз, облекло, храна, здравни и просветителни услуги, медикаменти и други сходни, когато разноските са за сметка на работодателя. Освобождаване от налог върху приходите на физическите лица и наложителни осигуровки на обществените разноски на работещите – за превоз, доплащане за здравни и просветителни услуги, механически средства и медикаменти, без значение дали са за сметка на работещия, или работодателя.
В плана за бюджет е заложено връщане на ставката на Данък добавена стойност от 20 % върху хляба и за активността на ресторантьорите. Годишният резултат от връщането на ставката е 400 млн. лв., сподели финансовият министър Людмила Петкова.
Данък добавена стойност ставката от 9 % за спортните уреди в планинските курорти, за заведенията за хранене и за входящия туризъм би трябвало да остане, сподели за Българска телеграфна агенция Румен Драганов. По думите му министерството поддържа оставането на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за спортните уреди в планинските курорти и за прехвърлянията на туристите до курортите, включени в туристическите пакети, тъй като услугата е контрактувана като цени при тази ставка година по-рано, и към този момент е разпродадена във Англия, Германия, други европейски страни, както и в прилежащите страни, разяснява Драганов. По тази причина съгласно него всякакво покачване на цената с връщането на ставката на 20 % ще се отрази отрицателно за туроператорите и на туристическите курорти, които би трябвало да работят на загуба.
istock По отношение на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за ресторантьорите, която работи до края на тази година, Драганов уточни, че това е удобна мярка, която е дала резултат. Работата беше доста осветлена от една страна, от друга - нормализирана, а това, което дадоха обещание ресторантьорите - да усилят доста приходите, ние в този момент виждаме и то е в границите на към 25 % повече в интервала сред 2019 и 2025 година, разяснява Драганов.
Поне 10 % растеж на заплатите желаят от КНСБ, от АИКБ се оповестиха за заледяване на възнагражденията и 20 % съкращения в обществения бранш. В частта на политиката по приходите за 2025 година настояванията на КНСБ са за най-малко десетпроцентно нарастване на заплатите и хоризонтална политика по приходите, за която трябват към 1 милиард и 800 милиона лв., разяснява президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.
Икономист: Бюджетът чертае на практика фискален колапс
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък приканват бъдещите народни представители в 51-вото Народно заседание и държавното управление (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплинираност и да подхващат ограничения за преодоляване на растящия бюджетен недостиг, като за бюджетната 2025 година " замразят " възнагражденията и съкратят с 20 на 100 заетите в обществения бранш, както и да " замразят " пенсиите и разноските в бранш " Отбрана и сигурност " на така и така свръхвисокото им съгласно АИКБ ниво и като дял от Брутният вътрешен продукт, и като благоприятни условия на страната.
От асоциацията показаха угриженост за положението на обществените финанси в страната, изключително във връзка с неконтролираното нарастване на бюджетните разноски и недостиг.
Според показаната информация на конференцията, извършена от заместител министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова на 4 октомври по отношение на подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година и бюджетната процедура за 2025 година, се чака доста нарастване на бюджетните разноски, изключително в сферите на възнагражденията на заетите лица в обществения бранш и на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсиите, показват от АИКБ.
istock От асоциацията акцентират, че се следи експоненциален растеж на разноските за личен състав, които от 14,6 милиарда лв. за 2022 година се възнамерява да доближат 18 милиарда лв. през 2024 година - нарастване, надхвърлящо 23 на 100. Паралелно с това от АИКБ регистрират още по-драстично повишаване в областта на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсии, като скокът е от 25,7 милиарда лв. за 2022 година до предстоящи 34,9 милиарда лв. за 2024 година, което съставлява растеж от близо 36 на 100.
Особено обезпокоителен за тях е фактът, че тези непропорционални нараствания се осъществят в подтекста на относително умерена инфлация, само че при продължаващ спад на индустриалното произвеждане. " За интервала януари 2023 година - август 2024 година кумулативната инфлация е едвам 4,5 на 100. Следователно - налице е забележителен действителен растеж както на разноските за личен състав, по този начин и за пенсии и обществени прехвърляния, който неведнъж надвишава инфлационните равнища, при задълбочаваща се рецесия в действителния бранш в Европейски Съюз и България ", показват от АИКБ.
Темпът на повишаване на бюджетните разноски доста изпреварва този на приходите, акцентират от асоциацията и допълват, че прогнозите сочат към нов недостиг от 11,9 милиарда лв. за 2025 година, който, добавен към планувания недостиг за 2024 година от 6,2 милиарда лв., образува евентуален бюджетен недостиг от 18,1 милиарда лв. за идната година, идващ 9 % от Брутният вътрешен продукт. Според АИКБ тази прогноза е извънредно тревожна и обрисува риск от неустойчива фискална серпантина, застрашаваща макроикономическата непоклатимост и средносрочния и дълготраен стопански напредък на страната.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе и тъжба до Върховния административен съд, с която желае анулация на Постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2025 година като незаконосъобразно. То беше признато, макар възраженията на едната от страните в обществения разговор и без да бъдат взети под внимание причините им, като от 1 януари 2025 година дефинира минималната работна заплата (МРЗ) в страната ни на 1077 лева, считат от АИКБ.
istock От мнения на синдикатите стана известно, че от държавното управление оферират оптималният застрахователен приход да стане 4130 лв.. Според КНСБ оптималният застрахователен приход би трябвало да е 4275 лв., тъй като по този начин ще се регистрира растежът на междинния застрахователен приход за тази година, който КНСБ чака да нарасне с към 14%.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ