Заклевам ти се в децата – за десет години вярност.

Заклевам ти се в децата – за 10 години честност. Дали това е по-тежко от „ до момента в който гибелта ни раздели “, или от „ да бъдем дружно в наслада и тъга “. Не е ясно, а и няма изключително огромно значение, който става дума за живот, „ жертван “ на честност...

Сюжетът е от „ Заклеваш ли се в децата? “ на Саломе Льолуш. Тя е едно от седемте деца на огромния френски режисьор, сценарист и артист Клод Льолуш. „ Наследеният “ кинематографичен взор е налице и в тази нейна пиеса, както и в прочита на Крис Шарков. Българският режисьор, към този момент единствено сценичен, има очевиден афинитет към седмото изкуство, и това са елементи, които четем в съвсем всеки от неговите театрални планове.

Затова напълно разумно звучи изборът на сцена – в залата за прожекции „ Люмиер “. Там се споделя историята на един живот като на кино, прескачащ от безбройните бъгове в системата. А тя постоянно е пред срив, само че в никакъв случай срината. Шарков е самобитен специалист по тематиката за фамилните връзки – трагични, внезапни, изключителни, даже изплезени, щедро напоени с цялата гама от усеща, които може да изпитва едно човешко създание.

Задачата да преминат през всичко това имат Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Двамата стават двойка освен в живота, само че и в комедията с детайли на брилянтно поднесено двуличие – моделът, по който, съгласно психолозите, живеят огромна част от фамилиите към нас.

Тя е психотерапевт, а той – юрист, който елементарно се изчервява. Много влюбени, само че и доста суеверни. Една вечер те се заклеват, че ще си бъдат правилни 10 години, в името на децата си. Времето минава и краят на този период на „ честност “ наближава, а с него – и моментът за истината, и отговорът на въпроса за тежестта на клетвата. Идват и въпроси, свързани с морала и лъжата, с избора сред затворен кръг и линия на безкрайността. Идват изкушението, опитите за „ развлечение “, известно в наши дни като в fun...

Така, „ скрито и бавно “, героите в тази самобитна ода за домашното двуличие израстват, с цел да стигнат не до „ напръскване на панаира “, а до едно напълно чисто, естествено и по детски построено преоткриване...

В актьорския състав са още Даниел Кукушев и Лидия Василева. Младите артисти, в поддържащи функции, имат решителен принос за цялостното чувство за комедийно зрелище. За него това е поредна друга роля, след скорошния му превъплъщание като Пинокио, а за нея – още веднъж мощно наличие като изкустителка след „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “.

Сценографията на „ Заклеваш ли се в децата? “ е на Ванина Цандева. Автор на музиката е Емилиян Гацов-Елби. Преводът е на Снежина Здравкова.