Закичването с мартеници на 1 март е стара традиция за

Закичването с мартеници на 1 март е остаряла традиция за здраве, дългоденствие, изобилие, шанс, обвързвана с новата стопанска година и прераждането на природата. Разнообразието от мартеници е пословично, само че изключително се откроява една като знак на празника на Баба Марта – Пижо и Пенда.

Как наподобяват Пижо и Пенда?

Тази двойка прилича човешки фигури, като Пижо е направен с бели конци, а Пенда – с червени. Това решение не е инцидентно.Червеният и белият цвят имат своята символика, която е повода цветовете на Пижо и Пенда да са решени точно по този метод.

Белият и аленият конец и символиката им са познати още от античността на Балканите, в Египет и Близкия Изток.

Червеният цвят е олицетворявал Богинята (раждането и смъртта), женското начало, обвързван е с кръвта при раждането на новия живот, заради което Пенда се създава от червени конци, а белият цвят е символизирал Слънцето – отвъдния живот, вечността, мъжкото начало, заради което Пижо е бял. Това обаче не ни дава всички отговори, които ни вълнуват като кои в действителност са Пижо и Пенда.

Кои са Пижо и Пенда?
Ако посетите някои от шопските села или региона на Асеновград и Пловдив и през днешния ден ще откриете хора, носещи тези имена или семейства. Те обаче ще са… мъже. Причината в героите на Елин Пелин от няколко произведения, основани в интервала 1908 и 1915 година, мъже, кръстени точно по този начин. Пендов и до през днешния ден е известна асеновградска фамилия.

Пижо произлиза от диалектната дума „ пижо, пижа “, което ще рече „ още некръстено дете ”, а Пендо евентуално е в действителност Пеньо, само че изменено, с цел да стои по-благозвучно до Пижо.

Героите на Пелин са толкоз ярки и запаметяващи се, че тази двойка – Пижо и Пендо е излязла от творчеството му и е добила необятна известност в ежедневната тирада – нещо като Крачун и Малчо, които сигурно сте чували и които постоянно вървят дружно. Това обаче не е всичко за Пижо и Пенда.

Много митове описват кои са те и за какво най-ярката и обичайната мартеница е точно Пижо и Пенда.

Според остаряла легенда за Пижо и Пенда те са тракийски богове – дръзкият, смел войник измежду боговете на античните траки – господ Март и обичаната му, която сама себе си нарекла „ Богиня на войната ”. Март и Белона закриляли тракийските войни и в никакъв случай не се разделяли по този начин, както Пижо и Пенда са свързани с конец и постоянно вървят ръка за ръка в мартеничките.

Друга легенда показва Пижо и Пенда като двама влюбени, чиято обич била толкоз мощна, чиста и разтърсваща, че хората ги увековечили точно посредством мартеничката.

Легенда за Пижо и Пенда ги показва и като брат и сестра – деца в семейство, което дълги години не е успявало да има своя рожба. За да се снабдят с близнаците Пижо и Пенда, родителите се съгласили на шеснайстия им рожден ден едно от децата да бъде отведено от зла вълшебница.

Когато моментът настъпил обаче, те по този начин се съпротивили, че били превърнати в дърво, чиито клони били превързани вечно един за различен с бял и червен конец, с цел да са постоянно дружно по този начин, както Пижо и Пенда са неразделни в мартеницата.

В други легенди и митове Пижо и Пенда са наследник и неговата майка – тракийската богиня майка Бендида, което не е инцидентно, като се имат поради тракийските корени на празника и по какъв начин още античните траки закичвали добитъка си за здраве с талисман, направен от бял и червен конец, наподобяващ днешните мартеници.

Много са легендите за Пижо и Пенда, в коя от тях е скрита истината не знаем, само че мартеницата Пижо и Пенда сигурно е знак за респект към Баба Марта – античен езически облик, който резервира своето обаяние и през днешния ден.