С Пижо и Пенда бележим идването на пролетта
Закичваме се с мартеници за здраве. За това 1 март се е трансформирал в един от най-любимите дни, изключително за децата ни.
Мартеницата съставлява извит бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено - кръв, живот; бяло - непорочност, благополучие. Белият цвят на мартеницата в началото е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не инцидентно в началото женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е обвързван с небето и водата. Той е белег на божествена безкрайност и аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородност, възобновление и тържественост. Мартеницата, включва разнообразни детайли и знаци - сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и други
У нас най-известните фигурки на мартениците са Пижо и Пенда. Според една от легендите Пижо бил трудолюбив момък, а Пенда-най-красивата мома. Щом се видели за пръв път, незабавно се влюбили. Вдигнали огромна женитба, поканили хората на няколко села и яли, пили и се веселили с всички. Били толкоз красива двойка и по този начин добре си подхождали, че хората решили да запазят любовта им за генерации, като всяка пролет окичват мънички фигурки на момък и госпожица от алена и бяла вълна.
Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни - Западните околности, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.
Мартеницата съставлява извит бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго избран смисъл: алено - кръв, живот; бяло - непорочност, благополучие. Белият цвят на мартеницата в началото е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не инцидентно в началото женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е обвързван с небето и водата. Той е белег на божествена безкрайност и аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородност, възобновление и тържественост. Мартеницата, включва разнообразни детайли и знаци - сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и други
У нас най-известните фигурки на мартениците са Пижо и Пенда. Според една от легендите Пижо бил трудолюбив момък, а Пенда-най-красивата мома. Щом се видели за пръв път, незабавно се влюбили. Вдигнали огромна женитба, поканили хората на няколко села и яли, пили и се веселили с всички. Били толкоз красива двойка и по този начин добре си подхождали, че хората решили да запазят любовта им за генерации, като всяка пролет окичват мънички фигурки на момък и госпожица от алена и бяла вълна.
Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни - Западните околности, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ