Закъснението в работата на институциите по европейските програми води до

Закъснението в работата на институциите по европейските стратегии води до скупчване на голям размер работа. На процедура проектите за вложения се оказват неизпълними. Така стоят нещата с стратегиите, засягащи въглищните региони, признати от Министерството за районно развиване и благоустройство (МРРБ).

Причина за това е забавяне на обособени схеми, които се трансферират. Налице е също повсеместен проблем с потенциала. Към това можем да прибавим и обстоятелството, че някои министерства приготвят безусловно невъзможни годишни стратегии.

От приблизителните периоди по тях е ясно, че доста от процедурите в действителност ще останат за 2026 година

Това демонстрират данни на оповестени в уеб страницата за еврофондовете eufunds.bg индикативни годишни стратегии по обособените фондове за 2025 година Наред с нормалните европейски фондове, администрацията се бори и с проекта за възобновяване и резистентност, където всичко закъснява.

Особено показателна за скупчването на голям размер работа е индикативната стратегия на Министерство на регионалното развитие по стратегия “Развитие на районите ” за 2025 година Под шапката на тази стратегия попаднаха и парите за обективен преход на въглищните райони – Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Само за тези райони през 2025 година Министерство на регионалното развитие е заложило да разгласи 9 процедури за финансиране на обща стойност 2,4 милиарда лева

Още от в този момент е ясно, че процедурите ще са доста тежки, тъй като засягат доста разнообразни по темперамент действия. По тях има разнообразни бенефициенти – организация по заетостта, дребни и междинни предприятия, ново държавно дружество за рекултивация на терени, общини, университети. Освен разнообразните бенефициенти, самите размери на финансиране са огромни (виж карето).

От сравнението на програмата с тази за 2024 г. се вижда, че някои от схемите в действителност са отсрочени схеми от тази година – като да вземем за пример поддръжка за диверсификация и адаптиране на дребни и междинни предприятия към икономическия преход с бюджет от 250 млн. лева Проектът първо бе заложен за трето/четвърто тримесечие на 2024 година, в този момент се отсрочва за четвърто тримесечие на 2025-а година.

Извън парите за въглищните райони, Министерство на регионалното развитие следващата година се кани да задвижи и планове за градско развиване в 40 общини – с показателен запас от 900 млн. лева Тук е заложен период трето-четвърто тримесечие.

Има министерства, при които стратегиите наподобяват по-леки, тъй като имат доста фазирани планове (разделени на две и отсрочени планове от предишен програмен период), какъвто е образецът с стратегия “Транспортна съгласуваност ”. Оказва се, че договарянето на програмата е плачевно. По всички оперативни стратегии осъществяването е доста ниско, като това стана мотив за политически обвинявания при дебатите по проекта за възобновяване преди разпускането на Народното събрание.

ИНВЕСТИЦИИ на Министерство на регионалното развитие В СТАРА ЗАГОРА, ПЕРНИК И КЮСТЕНДИЛ, 2025 година

Министерство на регионалното развитие възнамерява да открие следните процедури за трите въглищни района през 2025-а година:

– 300 млн. лева за ВЕИ в публични здания във въглищните райони, 2-3 тримесечие;

– 250 млн. лева поддръжка за вложения в огромни предприятия в район Стара Загора – 2-3 тримесечие;

– 475 млн. лева – рекултивация на минни терени, 2-о тримесечие;

– 224 млн. лева – подготовка и преквалификация на директно и индиректно засегнатите лица – подготовка и на секторите с капацитет за напредък към зеления преход, 3-4 тримесечие;

– 250 млн. лева – диверсификация и адаптиране на МПС към икономическия преход, 4-то тримесечие;

– 315 млн. лева – потенциал на МСП за атомна верига за добавена стойност- 3-4 тримесечие;

– 280 млн. лева – поддръжка за фотоволтаични паркове – 3-то тримесечие;

– 214 млн. лева – Чиста сила в МСП – 4-то тримесечие;

– 143 млн. лева – 4-то тримесечие.

ИНТЕРЕС

От Министерство на регионалното развитие оповестиха, че стартира оценката на първите планове за въглищните райони – за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Получени са 329 плана от 29 общини на стойност 455,4 млн. лева – над два пъти повече от наличния бюджет по процедурата от 196,4 млн. лева

Източник: „ СЕГА “