Секссимволът на българското кино
Закъде си, бе, момче?
– За София.
– Айде, качвай се. На бригада ли?
– Не. Бягам от училище… Знаете ли какво е ТВУ?
– Не се сещам.
– Техникум за вътрешна украса… Лъжа, това е учебно заведение за нарушители, трудово-възпитателно учебно заведение.
– Не приличаш на нарушител.
– Там всички сме такива. Като играем мач с някое обикновено учебно заведение и им вкараме гол, ония ни викат „ убийци ” – „ У-бий-ци! У-бий-ци! ”…
/из „ Всичко е обич “, 1979 г./
Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди този момент желае да стане авиатор като татко си.
Завършва института на 28 години и незабавно става звезда с ролята на Радо – 17-годишен питомец на ТВУ (трудово-възпитателно училище) във кино лентата „ Всичко е обич “.
Открива го режисьорът Борислав Шаралиев. Преди години обаче Иван ми сподели: „ Шаро (така кинаджиите и приятелите назовават Шаралиев – б.а.) ме беше гледал във всички постановки в Учебния спектакъл на ВИТИЗ и най-после ми сподели: „ Ти си. “ Аз доста обичах Шаро. Но откритието, това съм си аз и за това няма спор… “
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 година в Асеновград. Едва 23-годишен се дами за здравна сестра, от която има наследник Георги, в този момент е арбитър. Развеждат се след година. Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова.
„ Видях я и си споделих – това е моето момиче “, признава артистът. Двамата са дружно и до през днешния ден. Имат наследник Стефан – режисьор и рапър с име Уош Ем Си.
Иван Иванов играе по два сезона в Младежкия и във Военния спектакъл и става щатен артист към киноцентър „ Бояна “.
Дебютира като студент в един невиждан филм на родната кинематография – матрос в „ Срещу вятъра “ (1977) на Христо Христов. Година по-рано – през 1976-а, излиза „ Циклопът “ – филм, който Христов снима по едноименния разказ на Генчо Стоев. Оператор е Венец Димитров, в основната роля – Михаил Мутафов.
Когато режисьорът стартира да инсталира снимания материал, стига до извода, че сюжетната линия с възрастния моряк има повече обществен привкус и някак си разводнява военната тема на „ Циклопът “. И се отхвърля от нея. После с оператора Крум Крумов снимат още подиуми с нови герои и ги сглобява с изрязания материал. Така се появява филмът „ Срещу вятъра “, в който в ролята на остарелия моряк е Григор Вачков, а на матроса – Иван Иванов.
Филмът мина някак тихомълком на екраните и несъмнено малко фенове са запомнили младия русоляв и светлоок артист, на който моряшката униформа стоеше отлично, само че нямаше кой знае какво да изиграе като темперамент на героя си.
Още по-маломерна е ролята му в двусерийния тв филм „ Големият товар “ на Иван Комитов. Филмът е за битката на Министерство на вътрешните работи против наркотрафиканти, които прекарват стоката си през България. Героят на Иван Иванов отново е анонимен, само че артистът може би събира усещания, които след години ще му оказват помощ за кино лентата „ Комбина “.
Докато младият артист натрупа доктрина във ВИТИЗ и процедура в двата кино лентата, в Киноцентъра един сюжет на Боян Папазов се бори със възбраните на разнообразни началници и комисии. Те не са вчерашни и съзират номера на Папазов да употребява живота в ТВУ-тата като обемна метафора на времето и обществото ни.
И може би сюжетът щеше още дълги години да събира прахуляк в чекмеджетата на Българския Холивуд, в случай че на него не попада Борислав Шаралиев. Той застава зад текста с целия са престиж на народен представител, национален актьор, притежател на две награди „ Златна роза “ от Варненския кинофестивал и на „ Сребърен лъв “ от Венеция за „ Рицар без ризница “.
Така се дава късмет на героя на Папазов – Радослав Пенков Тасков, роден на 17 февруари 1961 година в София, възпитаник в ТВУ в с. Белица да опише житейската си история. А на Иван Иванов – да покаже актьорския си гений и да извоюва звездния си статус в родното кино.
Режисьорът Шаралиев потегля с концепцията да снима в основните функции непрофесионални артисти. Хора от екипа му изръшкват всички столични гимназии и всички ТВУ-та в страната.
Избраниците след огледите минават специфичен кастинг, само че никой не устоя критериите на режисьора. Така той стига до извода, че 16-17-годишни младежи и девойки мъчно могат да изиграят такива тежки функции, и се обръща към млади артисти от театрите и студенти от ВИТИЗ.
Иван Иванов има двама съществени съперници за ролята. Единият е Емил Джуров, доста надарен млад артист, съвсем негов връстник, другият е Ибиш Орханов. На Боян Папазов и Шаралиев им минава мисълта да снимат единия от тях, тъй като драматургията на сюжета работи напълно в интерес на основния воин. Дори да не е огромен хубавец на финала на кино лентата той неизбежно печели благосклонностите на феновете. Така е да вземем за пример в „ Абсолвентът “ с не изключително красивия напълно млад тогава Дъстин Хофман.
Режисьорът взема решение да заложи на главния холивудски принцип, съгласно който актьорите красавци се харесват доста повече на феновете, и избира Иван Иванов. Уцелва в десетката, тъй като с изключение на хубав Иван е и надарен.
„ Филмът се получи, тъй като в сюжета има воин – същински, жизнерадостен. И се случи по този начин, че аз, който съм се родил на тази земя да свърша тъкмо тази работа, се срещнах с този воин Радо “, изясни триумфа на кино лентата Иван Иванов. И добави, че, без да е грандоман, живее със самочувствието, че е в основата за триумфа на „ Всичко е обич “.
След присъединяване си в този филм Иван си печели славата на сикссимвол. Изиграва поредност от герои бунтари – в „ Лавина “, „ Комбина “, „ Мярка за неотклонение “, „ Романтична история “.
„ С облика на Радо съумях да кажа доста неща тогава. Самият аз владея множеството от чертите на героя. И той има темперамент, който нищо в живота не може да пречупи “, споделя артистът в изявление след премиерата.
„ Иван е освен отличен актьор, само че и внимателен човек. А на снимачната площадка е извънредно търпелив сътрудник. Той е надълбоко прочувствен, само че срамежлив човек. Нищо, че наподобява юначага. От хората е, които мъчно демонстрират своето същинско възприятие “, споделя колежката му Янина Кашева.
Тя признава, че най-трудни за снимане били голите любовни подиуми. Между двамата като че ли се появява някаква бариера, която пречи възприятията им да наподобяват същински. Все отново годината е 1978-а и кой знае какъв опит в построяването на еротични подиуми нямат нито режисьорите, нито актьорите.
Първия път, когато Иван и Янина трябвада се разсъблекат пред камерите, сцените са цялостен неуспех. Въпреки че Шаралиев пуска в деяние дребна бутилчица уиски за разкрепостяване.
„ И ние по този начин се разкрепостихме, – описа Янина – че се отрязахме от няма и 50 грама, седяхме и гледахме невиждащо. Ушите ми бучаха, Иван съвсем заспа. Натовариха на едни коли и ни върнаха назад в София… “
Шаралиев разпуска екипа и подрежда на помощника си Огнян Гелинов да провежда ваучър. Целта е двамата артисти да се опознаят и сближат. „ Е, гаджета не станаха, само че след този ваучър любовните подиуми бяха снимани освен по-лесно, само че и изглеждаха съъвсем същински “, спомня си Гелинов.
„ Втория път към този момент се отпуснахме, получи се и събличането, и играта с облеклата. Много красиви станаха сцените, в които двамата се допираме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат, тъй като любовта не е в секса. И всеки от малко малко сензитивен човек това го е усетил във кино лентата “,коментира Янина Кашева.
Най-голите и смели фрагменти, несъмнено, са отрязани и не влизат във кино лентата. Съкратени са и други подиуми, които тревожат идеологическите охранители.
Въпреки това „ Всичко е обич “ бързо печели изключителна известност. Зрителският му триумф е необикновен. Ученици и младежи се редят на дълги опашки и гледат кино лентата по няколко пъти. За няколко месеца той е гледан от над 2 милиона фенове. Иван и Янина стават всеобщи любимци.
През 1979 година „ Всичко е обич “ получава премията на СБФД за сюжет, а Иван Иванов – за дебют. На филмовия фестивал във Варна през идната 1980 година филмът е отличен със специфичната премия и премията на рецензията, Янина Кашева е отличена за най-хубаво осъществяване на женска роля.
Световна процедура е, когато на екрана се появи ново лице, режисьорите да се надпреварват да го експлоатират. Същото се случва и с Иван. Шансът му е, че не го вкарват незабавно в едно и също амплоа и да се чуди с какви актьорски хватки да излезе отвън скованата му рамка.
През 1980 година режисьорът Милен Гетов снима Иван в ролята на жандармерийския офицер Янкулов, чийто блян е новият ред на хитлеристка Германия. Филмът е от по този начин наречените антифашистки, а съсценарист е Иван Славков-Батето
Един от многото снимани в тази рубрика преди 1989 година, само че Иван Иванов направи безапелационен облик.
Следващите години са извънредно натоварени за артиста. Почти едновременно се снима в три кино лентата. Най-успешният от тях е „ Комбина “. Заглавието измисля редакторът Георги Мишев, режисьор е Никола Рударов, който оказва помощ на Владимир Ганев в сюжета.
Иван Иванов е служителят на Министерство на вътрешните работи Христо, който под псевдонима Васил (Вас) се внедрява в „ комбината “ – контрабанден канал за хероин от Близкия изток за Съединени американски щати, който минава през България. По това време 30-годишният Иванов е същински български киноидеал. Ученички лепят фотографията му в лексиконите си, а след „ Комбина “ стартират да му подражават младежите – имитират го като държание и изключително като прическа. Всички момчета от един клас във врачанска гимназия се подстригват като героя му Вас.
А в „ Комбина “ Иван Иванов в действителност е с перука. По сюжета той излиза от пандиза и би трябвало да е остриган. Но по същото време се снима и в „ Ударът “ на Борислав Шаралиев, където играе ролята на капитан Петър Илиев. Това е индивидът, който на 8 против 9 септември 1944 година обезпечава завладяването на военното министерство. И защото капитанът бил с прекрасен алаброс, не можело Иван да го играе остриган нула номер. Затова му създават доста специфична перука.
Готовият филм е харесан от киношефовете, само че някои началници в Министерство на вътрешните работи се афишират срещу в него да се приказва за „ проведена престъпност “ и „ канал за опиати “. В България такива проблеми няма! „ Не споделям, че ги има, това е художествена небивалица. А и може на следващия ден да се появят, за какво не примете кино лентата като превантивна мярка “, съпротивлява се режисьорът Никола Рударов. И през разум не му минава какъв оракул в действителност ще се окаже.
На кинофестивала във Варна през 1982 година филмът печели неповторимата премия „ За известност измежду феновете “. Решено е да има продължение. В Лондон даже снимат първите фрагменти от „ Комбина 2 “. Как офицерът от Държавна сигурност Вас (Иван Иванов) идва със специфична задача в чужбина. И тогава гръмва абсурдът за присъединяване на Сергей Антонов в атентатата против папа Йоан Павел Втори. Идва часът на съперниците на „ Комбина “.
Какви шпиони, какви контрабандни канали, я вижте какво приказва светът за нас, подвигат тревога те. И планът е спрян.
В „ Комбина “ Иван Иванов си партнира с 23-годишната Ваня Цветкова, станала известна с ролята си на Доротея във кино лентата „ Бариерата “. Двамата за повторно играят роля на младежи, които се влюбват един в различен, само че биват трагично разграничени от гибелта.
Наред с „ Комбина “ и „ Ударът “ артистът играе и в „ Лавина “ на Ирина и Христо Пискови, който се снима съвсем две години – от есента на 1979 до лятото 1981 година Там, покрит от лавината, умира героят на Иван – Асен, в „ Комбина “ патрон пронизва героинята на Ваня – Съни.
Иван и Ваня изиграха неосъществената си обич и в трети филм – в сниманата 20 години след „ Комбина “ лента на Малина Петрова „ Другият наш вероятен живот “ (2004). По сюжет героят на Иванов би трябвало да се срещне с Христо Фотев. Поетът умира на третия ден от началото на фотосите.
Но преди този момент във „ Мярка за неотклонение “ (1983) Иван отново е нещо като „ въстаник без идея “. Героят му се споделя Траян, а трима души изнасилват красивата му другарка Яна (Стефка Илиева). И той стартира да отмъщава самичък. Ликвидира първия, при опита да убие втория е хванат. Започва разследване, което търси отговор на въпроса по какъв начин младежът е стигнал до порочния кръг на насилието.
Няма по какъв начин известността и геният на артиста да не останат незабелязани и за по този начин наречената работническа тематика. Младият режисьор Емил Цанев го ангажира във кино лентата си „ Стената “.
Действието се развива на градежа на огромен язовир, където Иванов е в ролята на инж. Марин Маринов. Той е носителят на новото и влиза в кинфликт с ръководителя Чичов (Георги Георгиев-Гец), който в името на крайната цел си разрешава „ някои нарушавания на разпоредбите “. В спора сред двама позитивни герои надвива по-положителният. Познайте кой…
Един от последните филми на Иван Иванов преди 10 ноември е „ Мечтатели “ на режисьора Иван Андонов, в който пресъздава облика на Димитър Благоев. Ролята на брачната половинка му Вела Живкова-Благоева извършва Цветана Манева.
Авторите на кино лентата са се изхитрили и наблюдават единствено шест години от живота на основателя на социалистическото придвижване в България – от завръщането му от Петербург през 1885 година до Бузлуджанския конгрес през 1891 година Благоев и сподвижниците му още са романтици в преследването на идеала си и може и да станат симпатични на феновете.
Иван Иванов безапелационно влиза в ролята на Дядото, играе сдържано и обрано, стои добре в дуела си против началника на полицията Стаменов (Стефан Данаилов). На фестивала във Варна през 1987 година Иван е отличан с премията за най-хубава мъжка роля.
След 1989 година артистът изчезна и от екрана, и от житейската сцена. Затвори се в жилището си покрай пазара „ Иван Вазов “. Изглежда, се затвори и в себе си. Май най-добре се усещаше в с. Оборище, това, бунтовното през април 1876 година Навлезе в някаква дълга креативна пауза, която тормози многочислените му фенове. Не даваше изявленията.
„ Не съм се скрил – проговори той през 1997 година – Просто няма кино и аз направих своя безапелационен избор… “ Каза го макар присъединяване си в тв сериала „ Гори, гори, огънче “ (1994) и „ Трафик “ (1995). И двата много противоречиви, с цел да не кажа слаби. Изглежда, след присъединяване си в „ Кървав спорт 4 “ е схванал, че няма смисъл да харчи гения си за „ няколко $ повече “ в американски бози.
Каза още, че избира да написа, вместо да хленчи. И стартира да издава книги: „ Този живот – оня живот “, „ Отговори “, „ Добре пристигнал вкъщи “, „ Живот “. Снима се и в няколко кино лентата – „ Стъклени топчета “, (1999), „ Наблюдателят “ (2001), „ Асистентът “ (2002), тв сериалите „ Едно дете допълнително “ (2004) и „ Врабците през октомври “ (2007)…
А в редките си изявленията през годините с разнообразни думи и метафори внушава: „ Бог е обич. Толкова ми е кеф, че съм жив. По-голямо знамение от това няма – по едно и също време е красиво и тъжно. Животът е обич и болка… “
Автор: Пенчо Ковачев
Инфо: socbg




