Пет звезди за „Брукнер“ на Берлинската филхармония под диригентството на Кирил Петренко — преглед на бала
Закачка не е първата дума, която идва на разум, когато мислим за Роберт Шуман. Но в Концерта за пиано на Шуман в бала 55 в Royal Albert Hall в събота вечер, солистът Викингур Олафсон изнесе многолюден, шеговит диалог с Берлинската филхармония под диригентството на Кирил Петренко. Стиловете контрастират доста: обойът стартира с поетичен претекст, а Олафсон дава отговор с съвсем джазови изречения. Никога не си бил изцяло сигурен по кое време пръстите му ще се приземят, ритми отвън точния темп, част от секундата, спестена тук и прекарана там. Но не беше нерешително: контролът беше цялостен, макар че Олафсон понякога изглеждаше сюрпризиран от личното си свирене.
Не е засегнатост за останалата част от програмата да се каже, че бисът на Олафсон беше акцент: транскрипция на адажиото от Четвъртата органна соната на Бах, спокойният елементарен претекст е мек, преди да набъбне със мощ. Чувстваше се по някакъв метод животоспасяващо или доказателство за нещо отвън него и нас.
Ако Петренко се беше пенсионира...
Прочетете целия текст »
