Заиграването със смъртта не води до нищо добро. Особено когато

Заиграването със гибелта не води до нищо положително. Особено когато не е личностно страдалчество, както е в сонетите на Петрарка, а безконтролно държание на някои европейски ръководители.

На феновете на европейските войни бих предложил една поучителна и във всички случаи потребна разходка, която уповавам се ще им подейства примиряващо и отрезвяващо. Дори бих посъветвал огромните туристически организации наред с отмора на Малдивите и посещаване на античния Рим да провеждат екскурзии и визити на двата основни лагери на гибелта от времето на нацистка Германия- Освиенцим и Бухенвалд. За хората родени в Източна Европа тази разходка е позната. Но на по-младите или родените в Западна Европа може би не е по този начин добре позната. Особено я предлагам на тези европейски ръководители, които обикалят напред-назад през Атлантика в търсене на мотив за война.

Втората международна война се разграничава от Първата международна война, а и от всички други до това време по смисъла на своята идея. Докато във всички войни до този миг борбата (справедлива или несправедлива) е била за територии, Втората международна война остана в историята като блян към заличаване на цели народи или етнически групи хора. В поддръжка на този блян бяха основани теоретически постановки, които да оправдаят заличаването на „ непълноценните “ раси. Това е толкоз необикновено и немислимо като политическа концепция, че даже на Нюрнбергския развой макар доказателствата, някои присъстващи не можеха да повярват, че подсъдимите, които външно приличаха на хора, са могли да следват такава античовешка цел. Нормалният човек не може да повярва, че различен човек може да си сложи за цел освен да го изличи от лицето на земята тъй като е друг, приказва на друг език или има друго религиозно мислене, а даже по-късно да го употребява като наторява нивите си с неговия прахуляк, като одира кожата му и я употребява за изработка на украшения или като изсушава черепа му и го употребява за бижу. Подобна мисъл не би могла да влезе в главата на никой член на нецивилизованите (както ги наричаме) племена в Азия, Южна Америка или Африка, където може би още практикуват някакви ритуали свързани със гибелта. Но на високо образованите водачи на нацисткия хайлайф тези мисли му бяха пристигнали някак си от единствено себе си. Всичко това може да се види образно в музея на Освиенцим.

За този хайлайф беше хара