Захари Сираков: Не съм се чувствал винаги като национал на България...
Захари Сираков даде изявление за " Тема: Спорт ". Защитникът изигра общо 132 дуела за Левски, в които осъществя 11 попадения. Той се трансформира в легенда на Амкар (Перм), откакто пази цветовете на съветския тим повече от десетилетие. В негова чест клубът реши да кръсти на негово име естрада на стадион " Звезда ". В момента Захари Сираков е треньор в ДЮШ на Левски, като води набор 2008. В неделя той навърши 40 години.
Г-н Сираков, за какво избрахте да стартирате от най-ниското ходило и да упражнявате деца?
- Една от аргументите е, че нямам съответния лиценз. През февруари ще стартира курсовете. Една година откакто прекратих своята кариера ме поканиха от Левски да работя в школата. Аз избрах да стартира от най-малките, тъй като това ще ми помогне да се науча. Трябва да се върви последователно, а не както сътрудници обичат, откакто са завършили с футбола да започват като старши треньори на мъжки тимове. Вижда се, че при някои не се получава, когато поемаш подобен отбор, би трябвало да си подготвен.
Русия се поклони пред Захари Сираков
Засвидетелстваха му почитание
Как се работи с деца? Харесва ли ви?
- Отначало ми бе доста мъчно да привикна. Отне ми към месец, тъй като тренировките с деца са напълно разнообразни. Те в този момент порастват и натоварванията са по-различни. В този месец доста ми оказа помощ Манол Занев, който бе неразделно до мен.
Явно ви е помогнало, тъй като завоювахте незабавно трофей...
- Да, през предишния сезон станахме първенци в София, а след това и републикански. Децата се показаха доста добре и не престават да го вършат.
Работите с юношите към този момент година и половина. Има ли гении в България?
- Има доста надарени деца. Но приказваме като дребни, тъй като като поотраснат, някъде се къса нишката. Или не се работи вярно с тези деца, с цел да се развият, или когато влезнат в пубертета, стартират да ги интересуват неща, напълно разнообразни от футбола. Сега, когато са по-малки, по през целия ден са на открито. Идват на тренировки, упражняват, остават след привършване на заниманието. Имат доста сила, само че откакто навършат 13-14 години, се трансформират.
Вие като треньори по какъв начин се пробвате да предпазите децата от сегашната взаимозависимост от компютри, телефони, обществени мрежи и така нататък?
- Децата, които упражнявам, са 10-годишни и без телефони и компютри няма по какъв начин. Всички са запалени по това. С тях извозвам повече време, когато сме на лагери и виждам дисциплината.
Предвидили ли сте в бъдеще да карате стаж в някои тимове?
- Това е доста хубаво нещо. Но за жалост не всеки има опция да върви на стаж. Не всички клубове могат да обезпечат това. Но аз персонално мисля в скоро време да отида някъде.
Константин Баждеков пред ТОПСПОРТ: Няма да осъждам Левски, това е безспорна неистина!
" Дал съм 18 години от живота си на този клуб "
Предполагам имате положителни връзки в Русия?
- Да, за Русия няма да имам проблем. Сега да вземем за пример и в България има положителни треньори. В момента отпред на Левски е Делио Роси. Много добър експерт, минал през доста мощни тимове, от него има какво да се научи.
В школата на Левски сега са събрани млади треньори, изключение прави единствено опитният Георги Тодоров. Помага ли ви със препоръки?
- Да, той е човек с доста опит. Бил е треньор и на мъжки тимове, в този момент води старшата възраст. Видял е доста във футбола. Има на какво да научи децата. Според мен с по-малките би трябвало да работят млади треньори, които да са окуражени, с цел да могат да реализират нещо. Това ще им помогне да вървят нагоре.
Опитва ли се да се прокара италианска методика в ДЮШ след идването на Делио Роси и неговите помощници?
- Те са доста неотдавна в клуба. Говорили сме си, че ще е хубаво да дойдат на някои от оперативките ни, с цел да споделят някои неща, тъй като всеки човек се учи. Като футболист съм имал доста треньори и всеки има друга методика. И от тях съм научил по нещо друго. Малко по малко, като вземеш от всеки, се получават нещата.
Емил Спасов пред ТОПСПОРТ: Левски потегли в вярната посока, само че са нужни още класни футболисти
" Петър Хубчев построи перспективен тим, който занапред ще играе доста по-добре "
Има ли треньор, който харесвате и се учите от него?
- Има доста положителни треньори. На мен ми харесва Хосеп Гуардиола. Допадат ми неговата философия и визии. Изгражда своя лична тактика и знае всеки един съперник по какъв начин ще играе против него. Прочел съм неговата автобиография. Още като футболист добре е виждал играта. Това очевидно му е вградено. Беше добър футболист, а в този момент и като треньор е подобен. Малко са такива.
Носител сте на две шампионски трофеи и две купи с Левски. Сега ситуацията на " Герена " е по-различно. Какво си спомняте от тези години?
- В Левски пристигнах през 1997 година и нещата не бяха доста положителни. Разпродадоха се всички звезди и нямаше толкоз положителни финанси. Но това може би беше шанс за мен, тъй като се разчиташе на млади футболисти. Не ми пристигна незабавно безплатно от юношите да вляза в мъжкия отбор. Първо три месеца бях преотстъпен на Левски Кюстендил. Зимата Андрей Желязков ме върна на " Герена ". По това време Томас Лафчис беше президент. Добре вървяха нещата, само че първоначално бяхме доста млад тим и към момента не се бяхме обиграли. Тогава загубихме и финала за купата от ЦСКА, нямаше резултати, само че лека-полека в отбора дойдоха млади футболисти, с които бях играл в младежкия народен тим. Една година се обигравахме.
Левски към този момент дълги години е без трофей. Ще успее ли Делио Роси да приключи това отрицателно статукво?
- В момента Левски не демонстрира цялостния си капацитет. Делио Роси не бе от началото на подготовката. Смятам, че след Нова година той ще обиграе тима си и Левски ще наподобява доста по-добре.
Италианският експерт усъвършенства представянето на тима в отбрана, само че отборът не вкарва доста. В тази тенденция ли би трябвало да работи Роси?
- Това е неговата тактика. Започна първо от отбраната, което е най-важното. Малко се позволяват голове. В офанзива разполага с положителни футболисти, които могат да решат мачовете. Левски играе добре. Когато бях футболист на " Герена ", постоянно сме се опитвали през първите 15 минути от мача да смачкаме съперника. С експанзия да вкараме един гол и мачът по този метод става по-лесен. Но в този момент за жалост не го виждам. Лошо е, че против тимовете от втората половина на таблицата се пазим и не ги мачкаме.
След като обявихте края на кариерата си, почитателите в Перм кръстиха бранш на ваше име и ви изпратиха доста прочувствено. Как се почувствахте тогава?
- Поканиха ме за първия мач от шампионата. Това бе изненада за мен. Никой не ми беше споделил нищо по тази тематика. Дори Пеев и Занев, които бяха там. Бяха ги предизвестили да не ми загатват нищо. През годините, в които българи са играли в Амкар като Мартин Кушев, Георги Пеев, в този момент Петър Занев, те са доста обичани и уважавани. Преди месец бях там и непрекъснато питат за тях.
Имаше и противен спор сред българите и Станислав Черчесов. Но почитателите застанаха зад вас...
- Добре, че всички застанаха зад нас, тъй като можеше да приключим и по-рано с Амкар (смее се). Причината за спора не беше ясна. Но Черчесов обича в тимовете, в които отива, да маха водачите за да стресне другите. В Спартак Москва извади даже легенда като Игор Титов и не го върна. А нас ни оправдава след седмица под натиска на цялата общност в Перм. Но след това остана удовлетворен, тъй като се представихме доста добре и Георги Пеев с головете си реши доста мачове.
В модерния футбол играчите доста постоянно сменят тимовете си. На какво се дължи вашата преданост към Амкар? Не може да не сте имали оферти от други клубове?
- Уважението към мен от предходния, а и от сегашния президент на Амкар Перм способства за това. Никога не съм имал проблеми с тях. Както се споделя, за една минута сме се разбирали за пари, за контракти. Имал съм предложения от други тимове, само че избрах да остана там.
Съжалявате ли, че не изиграхте повече мачове за националния тим?
- Не, а и не съм се чувствал постоянно като национал. Когато са ме викали, съвсем не съм играл. За мен бе по-добре да не получавам повиквателни. Разбира се, че е чест за всеки един футболист да играе за националния си тим. Тогава постоянно играех всеки мач в Русия и като идвах тук, започваха играчи, които не получават доста минути или даже не са в групата в клубните си тимове. Това ми беше малко обидно.
Г-н Сираков, за какво избрахте да стартирате от най-ниското ходило и да упражнявате деца?
- Една от аргументите е, че нямам съответния лиценз. През февруари ще стартира курсовете. Една година откакто прекратих своята кариера ме поканиха от Левски да работя в школата. Аз избрах да стартира от най-малките, тъй като това ще ми помогне да се науча. Трябва да се върви последователно, а не както сътрудници обичат, откакто са завършили с футбола да започват като старши треньори на мъжки тимове. Вижда се, че при някои не се получава, когато поемаш подобен отбор, би трябвало да си подготвен.
Русия се поклони пред Захари Сираков
Засвидетелстваха му почитание
Как се работи с деца? Харесва ли ви?
- Отначало ми бе доста мъчно да привикна. Отне ми към месец, тъй като тренировките с деца са напълно разнообразни. Те в този момент порастват и натоварванията са по-различни. В този месец доста ми оказа помощ Манол Занев, който бе неразделно до мен.
Явно ви е помогнало, тъй като завоювахте незабавно трофей...
- Да, през предишния сезон станахме първенци в София, а след това и републикански. Децата се показаха доста добре и не престават да го вършат.
Работите с юношите към този момент година и половина. Има ли гении в България?
- Има доста надарени деца. Но приказваме като дребни, тъй като като поотраснат, някъде се къса нишката. Или не се работи вярно с тези деца, с цел да се развият, или когато влезнат в пубертета, стартират да ги интересуват неща, напълно разнообразни от футбола. Сега, когато са по-малки, по през целия ден са на открито. Идват на тренировки, упражняват, остават след привършване на заниманието. Имат доста сила, само че откакто навършат 13-14 години, се трансформират.
Вие като треньори по какъв начин се пробвате да предпазите децата от сегашната взаимозависимост от компютри, телефони, обществени мрежи и така нататък?
- Децата, които упражнявам, са 10-годишни и без телефони и компютри няма по какъв начин. Всички са запалени по това. С тях извозвам повече време, когато сме на лагери и виждам дисциплината.
Предвидили ли сте в бъдеще да карате стаж в някои тимове?
- Това е доста хубаво нещо. Но за жалост не всеки има опция да върви на стаж. Не всички клубове могат да обезпечат това. Но аз персонално мисля в скоро време да отида някъде.
Константин Баждеков пред ТОПСПОРТ: Няма да осъждам Левски, това е безспорна неистина!
" Дал съм 18 години от живота си на този клуб "
Предполагам имате положителни връзки в Русия?
- Да, за Русия няма да имам проблем. Сега да вземем за пример и в България има положителни треньори. В момента отпред на Левски е Делио Роси. Много добър експерт, минал през доста мощни тимове, от него има какво да се научи.
В школата на Левски сега са събрани млади треньори, изключение прави единствено опитният Георги Тодоров. Помага ли ви със препоръки?
- Да, той е човек с доста опит. Бил е треньор и на мъжки тимове, в този момент води старшата възраст. Видял е доста във футбола. Има на какво да научи децата. Според мен с по-малките би трябвало да работят млади треньори, които да са окуражени, с цел да могат да реализират нещо. Това ще им помогне да вървят нагоре.
Опитва ли се да се прокара италианска методика в ДЮШ след идването на Делио Роси и неговите помощници?
- Те са доста неотдавна в клуба. Говорили сме си, че ще е хубаво да дойдат на някои от оперативките ни, с цел да споделят някои неща, тъй като всеки човек се учи. Като футболист съм имал доста треньори и всеки има друга методика. И от тях съм научил по нещо друго. Малко по малко, като вземеш от всеки, се получават нещата.
Емил Спасов пред ТОПСПОРТ: Левски потегли в вярната посока, само че са нужни още класни футболисти
" Петър Хубчев построи перспективен тим, който занапред ще играе доста по-добре "
Има ли треньор, който харесвате и се учите от него?
- Има доста положителни треньори. На мен ми харесва Хосеп Гуардиола. Допадат ми неговата философия и визии. Изгражда своя лична тактика и знае всеки един съперник по какъв начин ще играе против него. Прочел съм неговата автобиография. Още като футболист добре е виждал играта. Това очевидно му е вградено. Беше добър футболист, а в този момент и като треньор е подобен. Малко са такива.
Носител сте на две шампионски трофеи и две купи с Левски. Сега ситуацията на " Герена " е по-различно. Какво си спомняте от тези години?
- В Левски пристигнах през 1997 година и нещата не бяха доста положителни. Разпродадоха се всички звезди и нямаше толкоз положителни финанси. Но това може би беше шанс за мен, тъй като се разчиташе на млади футболисти. Не ми пристигна незабавно безплатно от юношите да вляза в мъжкия отбор. Първо три месеца бях преотстъпен на Левски Кюстендил. Зимата Андрей Желязков ме върна на " Герена ". По това време Томас Лафчис беше президент. Добре вървяха нещата, само че първоначално бяхме доста млад тим и към момента не се бяхме обиграли. Тогава загубихме и финала за купата от ЦСКА, нямаше резултати, само че лека-полека в отбора дойдоха млади футболисти, с които бях играл в младежкия народен тим. Една година се обигравахме.
Левски към този момент дълги години е без трофей. Ще успее ли Делио Роси да приключи това отрицателно статукво?
- В момента Левски не демонстрира цялостния си капацитет. Делио Роси не бе от началото на подготовката. Смятам, че след Нова година той ще обиграе тима си и Левски ще наподобява доста по-добре.
Италианският експерт усъвършенства представянето на тима в отбрана, само че отборът не вкарва доста. В тази тенденция ли би трябвало да работи Роси?
- Това е неговата тактика. Започна първо от отбраната, което е най-важното. Малко се позволяват голове. В офанзива разполага с положителни футболисти, които могат да решат мачовете. Левски играе добре. Когато бях футболист на " Герена ", постоянно сме се опитвали през първите 15 минути от мача да смачкаме съперника. С експанзия да вкараме един гол и мачът по този метод става по-лесен. Но в този момент за жалост не го виждам. Лошо е, че против тимовете от втората половина на таблицата се пазим и не ги мачкаме.
След като обявихте края на кариерата си, почитателите в Перм кръстиха бранш на ваше име и ви изпратиха доста прочувствено. Как се почувствахте тогава?
- Поканиха ме за първия мач от шампионата. Това бе изненада за мен. Никой не ми беше споделил нищо по тази тематика. Дори Пеев и Занев, които бяха там. Бяха ги предизвестили да не ми загатват нищо. През годините, в които българи са играли в Амкар като Мартин Кушев, Георги Пеев, в този момент Петър Занев, те са доста обичани и уважавани. Преди месец бях там и непрекъснато питат за тях.
Имаше и противен спор сред българите и Станислав Черчесов. Но почитателите застанаха зад вас...
- Добре, че всички застанаха зад нас, тъй като можеше да приключим и по-рано с Амкар (смее се). Причината за спора не беше ясна. Но Черчесов обича в тимовете, в които отива, да маха водачите за да стресне другите. В Спартак Москва извади даже легенда като Игор Титов и не го върна. А нас ни оправдава след седмица под натиска на цялата общност в Перм. Но след това остана удовлетворен, тъй като се представихме доста добре и Георги Пеев с головете си реши доста мачове.
В модерния футбол играчите доста постоянно сменят тимовете си. На какво се дължи вашата преданост към Амкар? Не може да не сте имали оферти от други клубове?
- Уважението към мен от предходния, а и от сегашния президент на Амкар Перм способства за това. Никога не съм имал проблеми с тях. Както се споделя, за една минута сме се разбирали за пари, за контракти. Имал съм предложения от други тимове, само че избрах да остана там.
Съжалявате ли, че не изиграхте повече мачове за националния тим?
- Не, а и не съм се чувствал постоянно като национал. Когато са ме викали, съвсем не съм играл. За мен бе по-добре да не получавам повиквателни. Разбира се, че е чест за всеки един футболист да играе за националния си тим. Тогава постоянно играех всеки мач в Русия и като идвах тук, започваха играчи, които не получават доста минути или даже не са в групата в клубните си тимове. Това ми беше малко обидно.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ