Захари Карабашлиев: В моменти на изпитания излизат най-светлите ангели и най-тъмните демони в човешката природа
Захари Карабашлиев е създател на едни от най-известните и най-докосващите модерни български романи. Най-новата му книга ``Рана`` отваря тематиката за раните в историята и политиката, само че и за героизма, нежността и вярата.
„ Тази книга би докоснала друга част от родовата памет на всеки четец. Идеята ѝ обаче не е да отваря рани, а да приказва и за тях и в случай че може да способства за лечението им, без огромни литературни упоритости. Това е книга, която приказва за фамилна история, за момче и момиче, които са разграничени от войната през 1916 година, когато България се намира в първата международна война. Един младеж влиза във войната със своите идеализъм и жар, вместо да е на студентската пейка. Ранен е в първия ден на войната ", показа Захари Карабашлиев.
„ В годините сред 1878 и 1912 година България като че ли доближава своя пик на духовен, учебен и стопански напредък. Първата международна война като че ли е края на Възраждането ", разяснява още той.
Писателят показа за моменти от срещите си с читателите си в страната.
„ Дай, Боже, да не влизаме всички ние в сходен спор, с цел да си покажем, че всички обичаме България еднообразно... или пък някои по-малко. В моменти на такива тествания - изключително войни и бедствия, излизат най-светлите ангели и най-тъмните демони в човешката природа. Слав Богу, от време на време ангелите надвиват и положителното и смелостта съумяват единно да противостоят на злото. Това се е случило в България. Сега нямаме този подтекст, в който всеки да покаже същинското си лице. Дано и да нямаме ", разяснява Карабашлиев.
Според него злите демони постоянно са окуражавани от агитация и тогава се основава атмосфера на непоносимост към другия.
" Войната не е просто сред водачи и политически системи, не е сред разнообразни типове оръжия, тя влиза в фамилиите и персоналните истории, даже и сред тези, които не водят война ", сподели още той.
бТВ, „ Тази събота "
„ Тази книга би докоснала друга част от родовата памет на всеки четец. Идеята ѝ обаче не е да отваря рани, а да приказва и за тях и в случай че може да способства за лечението им, без огромни литературни упоритости. Това е книга, която приказва за фамилна история, за момче и момиче, които са разграничени от войната през 1916 година, когато България се намира в първата международна война. Един младеж влиза във войната със своите идеализъм и жар, вместо да е на студентската пейка. Ранен е в първия ден на войната ", показа Захари Карабашлиев.
„ В годините сред 1878 и 1912 година България като че ли доближава своя пик на духовен, учебен и стопански напредък. Първата международна война като че ли е края на Възраждането ", разяснява още той.
Писателят показа за моменти от срещите си с читателите си в страната.
„ Дай, Боже, да не влизаме всички ние в сходен спор, с цел да си покажем, че всички обичаме България еднообразно... или пък някои по-малко. В моменти на такива тествания - изключително войни и бедствия, излизат най-светлите ангели и най-тъмните демони в човешката природа. Слав Богу, от време на време ангелите надвиват и положителното и смелостта съумяват единно да противостоят на злото. Това се е случило в България. Сега нямаме този подтекст, в който всеки да покаже същинското си лице. Дано и да нямаме ", разяснява Карабашлиев.
Според него злите демони постоянно са окуражавани от агитация и тогава се основава атмосфера на непоносимост към другия.
" Войната не е просто сред водачи и политически системи, не е сред разнообразни типове оръжия, тя влиза в фамилиите и персоналните истории, даже и сред тези, които не водят война ", сподели още той.
бТВ, „ Тази събота "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ