Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са между 56 и

Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са сред 56 и 58% от 2000 г до момента, което си е парексаланс разхищаване на чиста питейна вода!

Кризата с безводието става все по-всеобхватна. Смята се, че над 300 места са на режим, а към 500 000 души са наранени от рецесията с неналичието на вода. Задълбочаващият се проблем извади хората на митинги и пътни блокади. Има ли отговорни, къде и по какъв начин да търсим решение и има ли от къде да черпим опит – с тези въпроси потърсихме Асен Личев – някогашен длъжностен министър на околната среда и водите, както и хидрогеолог.

Г-н Личев, къде можем да търсим корена на казуса с безводието в страната – в засушането, старите водопроводи, неналичието на вложения или всичко взето дружно?

Тази година доста обитаеми места в България са изправени пред режим на питейна вода заради композиция от фактори, в това число суша, остаряла инфраструктура и неприятно ръководство.

Ето някои от главните аргументи зад това събитие. На първо място е сушата. България претърпява една от най-тежките суши от десетилетия, което води до доста понижаване на равнищата на повърхностните и подпочвените води. Това прави предизвикателство обезпечаването на задоволително вода за потребностите на популацията, изключително в региони, мощно подвластни от повърхностни води, като реки и язовири. На второ място е остаряла инфраструктура, която е и неефективна. Тръбопроводите постоянно са развалени, което води до течове и загуба на вода. Освен това потенциалът на някои язовири е стеснен, което затруднява поддържането на устойчиво водоснабдяване по време на интервали на високо търсене или ниско равнище на водата. Друга причина е неприятното ръководство. Това включва незадоволително вложение в поддръжка и рационализация на водната инфраструктура, както и погрешно обмисляне и ръководство на водните запаси. Влияние оказват и  климатичните промени - измененията в моделите на преваляванията, дължащи се на изменението на климата, могат да доведат до по-чести и тежки суши, което в допълнение изостря казуса с дефицита на вода.

Демографските промени също са причина. Намаляването на популацията в избрани региони може да докара до понижаване на финансирането и поддръжката на локалните водни системи, което ги прави по-податливи на проблеми като течове и замърсяване.

Тези фактори се комбинират, с цел да основат сериозна рецесия с дефицита на вода в доста елементи на България, което води до въвеждането на режими на питейна вода в доста обитаеми места. Докато някои от тези проблеми могат да бъдат смекчени посредством вложения в инфраструктура и по-добро ръководство, оправянето с изменението на климата и неговите въздействия върху водните запаси ще изисква по-цялостен метод.

Размитата отговорност сред 5 министерства също не е в плюс на хората, които в жегите нямат вода? Да не приказваме и за бизнесите, които също страдат. Трябва ли това да се промени?

Разпределението на отговорностите сред петте министерства, участващи в ръководството на водите в България, в действителност може да способства за сложността и провокациите при оправянето с рецесии като сегашния дефицит на вода. Тези министерства са Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на енергетиката (ME).

Въпреки че всеки от тези органи носи отговорност за разнообразни аспекти на ръководството на водите, неналичието на ясно дефинирана водеща роля може да докара до припокриване, спорове и забавяния при вземането на решения и използването на нужните ограничения. Това може да затрудни ефикасното съгласуване на напъните за справяне с рецесията с дефицита на вода и обезпечаване на поредно и дейно ръководство на водните запаси в цялата страна.

Освен това бюджетните ограничавания и незадоволителното финансиране могат да лимитират способността на всяко министерство да извършва изцяло отговорностите си, което в допълнение усложнява обстановката. В резултат на това хората, които изпитват дефицит на вода по време на горещите талази, може да почувстват, че техните потребности не са вярно адресирани или че няма налична поддръжка за облекчение на тяхното състояние.

Служебният министър председател Главчев разпореди на 4-ма министри  - районното развиване, на околната среда, на енергетиката и на стопанската система – да търсят аргументите. Те са стигнали до извода, че невижданата горещина е довела до спад на водните количества с 87% в Северна България спрямо предходната година. Има проблем и със старите водопроводни мрежи. Те оферират основаване на работна група, която ще набележи краткосрочни и дълготрайни ограничения. Не сме ли закъснели?

Това е природа. Ние би трябвало да сме подготвени за нея, а не тя за нас! Служебният министър председател тича след събитията, а не ги превентира. Още през 2001 година държавното управление одобри „ Програма за нужните ограничения в изискванията на наклонност за засушаване “. Ако тя бе изпълнена, в този момент щяхме да сме не запомнили за преобладаващата част от режимите на водоснабдяване. Нещо повече, през 2012 година Народното събрание одобри „ Национална тактика за ръководство и развиване на водния бранш “ . Ако бяха изпълнени ограниченията в разделите питейно-водоснабдяване и напояване, в този момент съвсем нямаше да приказваме за сушата, с изключение на като топлинно стеснение и липса на превалявания! Създаването на работна група в този момент е еднопосочен симптом за управническа беззащитност и липса на държавност в ръководството на България!

Има ли механизми да се промени това засушаване – приказва се за  изваляване на облаци и други техники, които се ползват в прилежащи страни? Няма ли по какъв начин да вземем опит или всички сме в обща неволя с водата?

Да, има няколко метода, употребявани в разнообразни елементи на света за увеличение на преваляванията и намаляване на резултатите от продължителните засушавания. Въпреки че тези способи могат да бъдат ефикасни при избрани условия, значимо е да се означи, че те не постоянно са благонадежден или дълготраен отговор на дефицита на вода. Най-често срещаните техни са:

Изваляване на облаци : Изваждането на облаци включва разпространяване на химикали, нормално сребърен йодид, в атмосферата, с цел да се провокира образуването на ледени кристали в облаците. След това тези ледени кристали служат като ядра за формиране на дъждовни капки, които падат назад на земята като превалявания. Този способ се употребява най-вече в селското стопанство за предизвикателство на дъжд преди или след сезона на засаждане. Ефективността му обаче варира според от локалния климат и метеорологичните условия.

Агролесовъдство : Това включва консолидиране на дървета и шубраци в аграрни системи за възстановяване на продуктивността, опазване на почвата и намаляване на изменението на климата. Чрез увеличение на покритието на растителността, агролесовъдните системи могат да оказват помощ за увеличение на влажността и задържането на вода в почвата, което може да бъде от изгода в сухи региони.

Контрол на водния поток : Това включва манипулиране на естествения воден поток, с цел да усили оптимално изгодите от него. Техниките могат да включват създаване на баражи за хващане на сезонни наводнения или създаване на канали за ориентиране на вода към сухи региони.

Проекти за капково напояване : Капковите напоителни системи са предопределени да доставят вода непосредствено до корените на растенията, намалявайки загубата на вода заради изпарение и проникване. Чрез повишение на успеваемостта на напояването тези системи могат да оказват помощ за понижаване на общото търсене на вода и да създадат по-устойчиво потреблението на водните запаси.

Събиране и предпазване на дъждовна вода : Събиране и запазване на дъждовна вода за потребление при сухи условия може да бъде доходоносен метод за допълнение на дефицита на вода. Това може да стане посредством инсталиране на дъждовни варели или създаване на резервоари за предпазване на дъждовна вода.

Овлажняване : Овлажнителните системи включват напръскване на фини водни капчици в атмосферата, с цел да се усили относителната мокрота и вероятността от превалявания. Този способ се употребява най-вече в градските региони за възстановяване на качеството на въздуха и понижаване на праховите замърсявания.

Геоинженерни способи : Някои геоинженерни способи, като съзнателно затъмняване на слънцето, с цел да се понижи количеството слънчева светлина, достигащо земната повърхнина, също са препоръчани като евентуални способи за увеличение на преваляванията.

Тези способи обаче са към момента в пробна фаза и имат голям брой незнайни и евентуални опасности.

Докато тези способи могат да обезпечат известно облекчение в изискванията на засушаване, те не са универсално решение на дефицита на вода. Дългосрочната резистентност на дефицита на вода изисква композиция от ограничения, в това число възстановяване на успеваемостта на потреблението на водата, вложение в инфраструктура за водоснабдяване, използване на устойчиви аграрни практики и адаптиране към изменящия се климат.

Защо би трябвало да вземаме опит от решения които не са универсални при дефицита на вода?

Ще виждаме ли от ден на ден задълбочаване на казуса и с всяка година от ден на ден водни рецесии?

Прогнозирането на точния темперамент и степента на бъдещи климатични модели, в това число трендовете в съществуването на вода, е комплицирана задача заради множеството фактори, които могат да повлияят на климатичните модели, като слънчева интензивност, вулканични изригвания и човешки действия. Въпреки това е необятно прието, че изменението на климата евентуално ще докара до по-чести и интензивни рискови метеорологични феномени, в това число суши и наводнения.

В подтекста на България е евентуално да продължим да следим случаи на дефицит на вода и водни рецесии, изключително през летните месеци, когато търсенето обичайно е високо заради селскостопански действия и нараснало ползване за битови потребности. Това се дължи основно на комбинацията от възходящо население, стопански напредък и продължаващо изменение на климата, което води до по-чести и тежки интервали на суша. Страната към този момент е изправена пред провокации при ръководството на водните си запаси, защото огромна част от водоснабдяването идва от повърхностни води, като реки и язовири, които са чувствителни към измененията в моделите на преваляванията. Освен това остарялата инфраструктура и неприятното ръководство също играят роля за утежняване на обстановката.

За да се смекчат тези опасности, от значително значение е да се ползват самодейни тактики за ръководство на водата, които дават приоритет на ефикасното потребление на водата, вложенията в инфраструктура и адаптирането към изменението на климата. Това включва използване на ограничения за икономисване на вода, възстановяване на събирането и обработката на дъждовна вода, поощряване на устойчиви аграрни практики и вложение в новаторски технологии за ръководство на водата. В тази връзка не е без значение, че загубите във водопреносната мрежа на ВиК са съвсем без изменение от 2000 година до в този момент. Те са в границите на 56 до 58%, което си е парексаланс разхищаване на чиста питейна вода! Освен това е извънредно значимо да се обърне внимание на демографските промени и да се подсигурява, че ресурсите за ръководство на водите са съответно финансирани и ръководени на локално, национално и европейско равнище. Като предприемем тези стъпки, можем да работим за понижаване на въздействието на дефицита на вода и водните рецесии в България.